Мариус Куркински е една от моите любови
<em>Едно от най-красивите лица в българския театър и кино - актрисата Мая Драгоманска, някак се скри от хоризонта и все повече зрители се питат къде е и какво се случва с нея. Тя е една от най-добрите ни театрални актриси, направи незабравими роли главно на сцената на Пловдивския драматичен театър, театър &bdquo;София&rdquo; и в &bdquo;Малък градски театър зад канала&rdquo;. Играла е в постановки на култови режисьори като Иван Добчев, Вили Цанков, Леон Даниел, Стоян Камбарев, Мариус Куркински и др. Още от периода на завършването си във ВИТИЗ е една от най-сниманите актриси в българското кино - играла е в &bdquo;Най-дългата нощ&rdquo;, в &bdquo;Птици и хрътки&rdquo;, &bdquo;Небето на Велека&rdquo;, &bdquo;Малки тайни&rdquo;, &bdquo;Галилео Галилей&rdquo; и др. Носител на национални награди за постижения на театрална сцена в Пловдив и от Националния преглед на българската драма и театър /1983 г./ От две години Мая Драгоманска съвсем &bdquo;официално&rdquo; е пенсионерка, но твърди, че сега повече от всякога гледа театрални постановки. <br /> <br /> Откриваме я на телефона малко преди да тръгне за спектакъл на Пловдивския куклен театър в столицата. Това е едно от редките интервюта с нея, дадено специално за репортер на в. &bdquo;ШОУ&rdquo;. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Мая, знам че не обичате да давате интервюта, но публиката ви помни и иска да научи повече за вас - къде сте, какво правите, защо така се &ldquo;скрихте&rdquo; от погледите на всички?<br /> </strong>- Е, каквото е било, дотам е било! От две години не играя. Не давам и интервюта. Заела съм някаква &bdquo;утешителна&rdquo; позиция. Случиха се много неща и някак си се затворих. <br /> <br /> <strong>- Напоследък все правя интервюта с оскърбени актьори. Защо така?...<br /> </strong>- Не знам. Преди 15 години говорех с удоволствие, но напоследък просто чувствам, че не мога да дам такова интервю!...<br /> <br /> <strong>- Да не би във вас да има някаква обида заради съпруга ви Таньо Маринов - един от най-колоритните актьори на пловдивска сцена, който почина? В пресата излязоха разни разсъждения, че като се разболява, на него не са му помогнали нито от гилдията, нито от правителството, както да речем на един Христо Мутафчиев?..<br /> </strong>- Христо много го обичам, приятел ми е и аз лично не искам да бъда свързвана с подобни разсъждения, догадки и критики. Че има нещо по принцип, свързано с Таньо, което ме е засегнало, има, но не е това. Както не такава е и причината за отдръпването ми. <br /> Първо искам да уточня, че Таньо не почина от инсулт, както пишат. Той получи първо инфаркт, след който се страхуваше да не се случи нещо по-лошо и да остане неработоспособен. Беше изплашен, огорчен - това да, но извън душевните си имаше и физиологически причини за неговата смърт - просто всичките му органи отказаха и той изпадна в кома. Не беше инсулт, а пълен срив на организма му! Но аз не мога да търся виновници или да говоря за това кой получил помощ, а той - защо не или да правя някакви сравнения и да противопоставям Таньо на други колеги. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Съпругът ми, Христо Мутафчиев и Андрей Баташов се разболяха по едно и също време<br /> </strong></span><br /> Андрей и Таньо починаха, но се радвам, че Христо е жив и се възстановява. Обичам го много и заради това и за секунда не ми е минало през ума да търся кой и защо на него му е помогнал, а пък на Таньо не е. Това са хорски приказки и разсъждения, не мои. Ние не сме такива хора! Казвам едно категорично &ldquo;не&rdquo; - няма такива причини за моето дистанциране от сцената и пресата. Не съм също така и човек, който ще се поддаде на някаква депресия. Имам много хубави неща, за които да си спомням в миналото и за които да се заловя в настоящето...<br /> <br /> <strong>- Поддържате ли връзка с режисьорите и актьорите, с които сте играла?<br /> </strong>- Не. Само по някакъв повод се поздравяваме. Но не ме разбирайте криво - аз нямам никакви причини да изпадам в униние - работила съм с много талантливи и прекрасни хора, просто съм се затворила в едни такива мои си неща, лично мои&hellip; Вярно е, че Таньо изпадна в една страшна депресия, преди да се разболее - изпитваше някакво безсмислие какво ще прави и считаше, че нашето време вече е изтекло. Трябваше да играе във &bdquo;Великолепният рогоносец&rdquo; на Мариус Куркински, но не се чувстваше в кондиция и отказа. И страдаше. Хората са различни - всички артисти обичаме театъра, но за някои хора това е повече от живот! За Таньо беше така!... Още през лятото, преди да изпадне в кома, забелязах една уплаха, едно объркване, което първо настъпи в душата му. И после разболя и тялото. Един ден се почувства много зле, отиде на крака в болницата и това беше началото на Края. Неговият случай малко прилича на това, което се случи с Андрей Баташов. Както ви казах, те и се разболяха по едно и също време. При Таньо първо отказаха да работят бъбреците му, в един момент всички органи отказаха. През септември изпадна в кома и няколко месеца след това - на 5 март, почина. На 63. <br /> <br /> <strong>- Таньо Маринов е вторият ви съпруг. Бил е много красив, много атрактивен. Как се запознахте?<br /> </strong>- Играхме заедно в &bdquo;Обърни се с гняв назад&rdquo; на Иван Добчев в Пловдивския театър. После той игра при Добчев в &bdquo;Антихрист&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А дъщеря ви Мила чия дъщеря е - на Таньо Маринов или от първия ви съпруг Младен Младенов, който стана много популярен навремето с филма &bdquo;Синята лампа&rdquo;?<br /> </strong>- Мила е от Младен, който загина в Австралия...<br /> <br /> <strong>- Как се е случило това?<br /> </strong>- Живот!... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Почина на 43<br /> </strong></span><br /> Дали го блъсна кола, дали той се блъсна, така и не разбрахме - Австралия е далече, много далече!... <br /> <br /> <strong>- Младен защо тръгна всъщност за Австралия?<br /> </strong>- Когато замина през 81-а, ние с него отдавна вече не бяхме заедно. Той игра в Народния театър, после отиде във Военния и имаше някаква приятелка, с която заедно заминаха на екскурзия във Виена. Заминаха с Кольо и Златина Тодеви. Като се върнаха, решиха да заминат за Австралия - приятелката му имала чичо там. И заминаха. Тя вече беше бременна. Ражда детето в Австралия - момче, което е било на 7, когато загива Младен - през 87-а. Така че дъщеря ни Мила си има брат в Австралия, който в момента е 32-годишен.<br /> <br /> <strong>- Познават ли се двамата?<br /> </strong>- Запознаха се. Най-интересното е, че се намериха през Интернет и оттогава насам непрекъснато си говорят. Той идва тука, в България, запознахме се и с приятелката му - събрахме се заедно всички. Не знае една дума български, но той е расъл в Австралия. Каза ни, че не помни баща си. Много малък е бил, когато... Сега наскоро получихме покана - ще се жени и сме канени на сватба. Мила има намерение да пътуват за Австралия за празника на брат й. <br /> <br /> <strong>- А защо казвате, че и досега не знаете при какви обстоятелства е загинал бащата на Мила? <br /> </strong>- Ами противоречиви бяха сведенията - едни казваха, че го е блъснала кола, а други, че той самият се е блъснал в дърво. Така или иначе дълго време, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>години наред, не можехме да получим смъртния акт<br /> </strong></span><br /> Накрая ни помогнаха приятели. Трябваше да го имаме, защото Мила се канеше да следва и беше много важно какво ще пише в &bdquo;графата&rdquo; баща. Като пише &ldquo;баща емигрант&rdquo;, и знаете какво беше! Младен вече не беше жив, но условностите у нас си бяха все същите...<br /> <br /> <strong>- В различните театри сте работила с едни от най-големите режисьори: Иван Добчев, Вили Цанков, Леон Даниел, Стоян Камбарев, Мариус Куркински, а в киното с Въло Радев, Георги Стоянов, Едуард Захариев...<br /> </strong>- Затова казвам, че нямам основания да се оплаквам, да бъда недоволна или да изпадам в депресии. Работих с едни от най-добрите режисьори, които имаха умение да правят театър и кино, имаха усет за сцената и за екрана. Да не говорим за литературното бюро на театър &bdquo;София&rdquo; - Иван Радоев, Стефан Цанев, Първан Стефанов, Константин Илиев, въобще - все големи личности, с които ме срещна театралната сцена. Аз може би затова страдам малко от максималистични изисквания и все се притеснявам, когато нещо не ми харесва... <br /> <br /> <strong>- Днес огромна част от големите артисти са принудени да участват в халтури. Един много кадърен човек като Албена Михова например също е принудена да прави компромиси...<br /> </strong>- Знам. Много е надарена Албена. В Театър зад канала сме били много пъти една до друга, говорили сме си... Разказвала ми е целия си живот. Тя така, както се прави на непукист, е един <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> много чувствителен и притеснителен човек<br /> <br /> </strong></span>Затова не е честно да се оплаквам - аз съм била изключително щастлива с живота си в театъра. <br /> <br /> <strong>- А в киното?<br /> </strong>- И в киното също имах един период, в който бях много канена и много се снимах. Още от ученическите години. Бях дете в трети-четвърти клас, когато тръгнах в Пионерския дворец при Асен Траянов. Там бяха Венета Зюмбюлева, Владко Игнатовски, Ванча Дойчева - много кадърни хора, които пробиха и станаха имена. <br /> <strong><br /> - С Ванча играхте епизодични роли в култовия &bdquo;На всеки километър&rdquo;. В тоя &bdquo;мъжки&rdquo; сериал, както го наричат, сте все плеяда жени-звезди: Катя Чукова, Ани Бакалова, Ванча Дойчева, Гинка Станчева, Златина Дончева, че и певици има - Силвия Кацарова и Стефка Берова...<br /> </strong>- За жалост ние не се засичахме на снимките за сериала, защото сцените се снимаха по различно време и на различни места, всеки епизод беше отделно сниман. Примерно аз играх в ролята на героиня, която беше почти биографичен аналог на Свобода Бъчварова - също дъщеря на дипломати и т.н. Снимахме в Западен Берлин, в някаква дипломатическа вила. На снимките беше Любо Кабакчиев, който ми е бил по едно време преподавател във ВИТИЗ навремето. Беше много красив мъж той, и много фин, с едно благородно и някак романтично излъчване. <br /> <br /> <strong>- Да се върнем на темата за актьорите, за приятелите от театъра. Мариус Куркински?...<br /> </strong>- Мариус Куркински е една от моите любови! Аз много го обичам. И той като мен много се е ровил в записките на Любен Гройс, играли сме заедно в &bdquo;Мизантроп&rdquo; и в &bdquo;Свекърва&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Мариус наистина ли е толкова раним, колкото изглежда?<br /> </strong>- Много е раним! Той все едно не е роден в България - не носи негативите на нашата народопсихология, а много го боли за българското и за България. Прекрасен е Мариус! <br /> <br /> <strong>- А помните ли Стоян Камбарев - покойния съпруг на Деси Тенекеджиева?<br /> </strong>- Как да не го помня! Стоян Камбарев беше изключително явление! Той дойде в нашия театър след Русе и веднага направи много силно впечатление. Аз играх Рут в неговата постановка &bdquo;Завръщане у дома&rdquo; на Харолд Пинтър - най-любимото ми представление. И когато самият Пинтър дойде, беше направо шашардисан. Помня, че на всичкото отгоре Руси Чанев си беше счупил крака тогава, а имахме една сцена на масата. След като ни гледа, Пинтър каза, че това било &bdquo;най-живото&rdquo; представление на негова пиеса. Като се има предвид, че го е гледал на толкова много сцени, това беше повече от комплимент. А как играеше само Ицко Финци! - То беше игра, въздействаща като флуид, който буквално зомбираше публиката - такава завладяваща игра беше! <br /> <br /> <strong>- Стефан Мавродиев?... Непрекъснато излизат в пресата разни мъгляви неща за негови &bdquo;депресии&rdquo;, алкохолни запои...<br /> </strong>- Стефан е добре. Скоро имаше премиера в Народния театър - Марин Янев направи 70-годишнината си. Той, Илия Добрев и Ивайло Христов играха в &bdquo;Старите клоуни&rdquo;. За Стефан се говорят глупости цял живот и той цял живот си играе и се чувства добре, да е жив и здрав! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong>