ВНИМАНИЕ!
Лъчът на вниманието е много силен магически инструмент

Лъчът е този, който свързва желаещия с обекта на желанието. Лъчът е волята в действие. Само да погледнеш нещо, означава да изпратиш лъч на намерение, тъй като разбирането дори и на най-простия проблем е резултат от едно творческо мисловно усилие да се схване, да се види във вярна светлина, да се докосне, да се вкуси или да се извика мисловен образ. Личният свят е творение на волята, действаща по протежение на безброй лъчи чрез пътищата на сетивата. Магът никога не може да види нещо, което да не е творение на собствения “Аз”, и по този начин да е свързано с него. Поради тази причина неговата воля може да въздейства върху всичко, което той възприема.
Обратният лъч се появява, когато магът изпрати своята точка за наблюдение по протежение на лъча, след това погледне назад от тази нова гледна точка към мястото, което е напуснал. Това поставя началото на един обратен импулс на волята, който се носи напред и назад с огромна скорост, така че съзнанието на мага като че ли се намира едновременно в две точки. В действителност това е преместване от едната в другата точка с такава голяма скорост, че те като че ли се сливат.
Лъчът най-често се символизира от линия или от сноп светлина, простиращ се от окото (основния сетивен орган на съвременния човек) към обекта на желанието. Древните вярвали съвсем естествено, че това бил механизмът, чрез който действа органът на зрението - че чрез окото се изпуска сила, която докосва обекта, към който се гледа. Едва когато науката започва да анализира природата на светлината, тази идея е отхвърлена. След това окото се разглежда като пасивно вместилище, вид прозорец, през който влиза светлината.
Поетът мистик Уилям Блейк пише:
^На живота замъглените прозорци на душата
от край до край замъгляват небесата,
карат те в лъжата ти да вярваш
със, а не през окото като гледаш.^
Блейк знае, че пасивното виждане е гибелна самоизмама.
ако човек вярва, че е отделен от нещата, които наблюдава, трябва също така да вярва и в много други неща, гибелни за истината.
Позицията на науката е по-приложима в научните проблеми. Но за магията старият възглед е с по-голяма практическа стойност. В магията окото е орган с огромна сила. Чрез него човек може да контролира и да бъде контролиран от другите хора. Най-често чрез окото лъчите на волята се проектират в кръговете на личния свят, който се намира под сферата на възприемания “Аз”. Такова магическо око е нещо често срещано сред обикновените хора по света. В Северна Африка и Индия, в селските райони на Италия и Испания и дори в по-развитите страни от Европа. Лошите очи се приемат като реалност, която трябва или да се отбягва, или да бъде отблъсната с магическо действие. Лошите очи не са нищо повече от излъчване на недоброжелателност през окото по лъча към обекта на омразата.
Счита се за по-ефикасно, когато лъчът влезе в окото на набелязаната жертва. Хората от народа ще се закълнат, че могат да усетят такива атаки с кожата си, която настръхва, и те твърдят, че да срещнеш втренчения поглед на лошите очи е фатално, защото тогава човек бива сграбчен като птиче от погледа на змията и лишен от способността да говори и да се движи.
Лъчът е един вид геометрична метафора за временното преместване на точката на собствения “Аз” от едно място в личния свят на друго. В действителност собственият “Аз” не се премества и не може да се премества; той е неподвижният център на света. Но неговите наблюдателни позиции в личния свят се променят, пораждайки илюзията за преместването на съзнанието. По-добре би било да се каже, че личният свят се премества по отношение на собствения “Аз”.
Моментално човекът, отправил лош поглед, се превръща в негов враг; и това, което се намира вътре във вражеския естествен кръг на защита, неговият ум и тяло, попада под непосредствения и лесен контрол на атакуващия. Това може да стане и несъзнателно, когато човек със силна воля отправи поглед, изпълнен със злоба или злост, и пожелае беда да се стовари върху главата на неговия ближен - и особено ако това е сторено по един хладнокръвен и безпристрастен начин. Или пък може да бъде съзнателно предизвикано с помощта на магически средства.
При подобно проектиране на своята точка на собствения “Аз” по лъча нападателят постига успех над подсъзнанието на своя неприятел, ако само за миг, когато другият е изненадан, той остави в личната сфера на своя неприятел семето на омразата, което се интерпретира от подсъзнанието на жертвата като самоненавист. Омразата расте като малкото на кукувица, оставено в чуждо гнездо, и накрая успява да убие най-нежните надежди и планове, които са психическите малки в гнездото на заварения родител. Всички негови опити да постигне успех удрят на камък. Той непрекъснато вреди на себе си и на тези, които обича, заради несъзнателното усилие да реализира самоненавистта, която е била поставена в него.
Повечето атаки на лошите очи са несъзнателни и лесно се осуетяват. Лошите очи могат да се отбягнат, като се обърнеш с гръб към тях, като погледнеш встрани или се отправиш в обратната посока. Атаката може да бъде емоционално отклонена, отстъпвайки пред желанията на индивида, който несъзнателно отправя лъча, като по този начин го умилостивиш. Това е бил методът, използван от Иисус Христос. По този начин жертвата на нападението може да предотврати превръщането си в неволен участник в собственото си поражение.
На лошите очи може да се попречи и по по-активни начини.
В Мароко имало обичай да се показва гол гръб на нападателя. Това е вид подигравка, която цели да нервира човека с лоши очи, като по този начин предизвиква обръщането на силата на погледа към самия него. Презрителният смях е съвременният еквивалент на тази практика. Мрачните, навъсени хора често предизвикват подигравателен смях без някаква видима причина.
Този смях е подсъзнателен опит да се отклони тяхната недоброжелателност. Острите предмети, като пироните и иглите, могат да се използват като амулети против лошите очи. Популярното обяснение за тяхната ефикасност е, че те пробождат окото и го ослепяват. От символична гледна точка това е истина. Злото е върнато обратно по противоположния лъч до неговия източник. Противоположният лъч е фокусиран физически от иглата или друг подобен остър предмет.
Ярките цветове, блестящите предмети, монетите и камбаните, които звънят, черупките, парчета от кехлибар - всички те се използват, за да привлекат първия зъл поглед, за който се счита, че е най-опасен. Поради тази причина се използват и огледала, както и за да отразят погледа обратно към неговия източник. Най-често срещаният символ е отворената ръка, която може да се представи в най-различни форми. Други талисмани против лошите очи сами са оформени като очи заради предположението, че ако едно око изпраща зло, друго око може да го върне обратно. Ефикасни амулети могат да се приготвят чрез комбинацията от стилизираните форми на ръката и окото.
Силата на тези знаци произтича от лежащото в основата им символно значение, което управлява ефикасно силите на ума на жертвата по същия начин, по който електрическата мрежа ще проведе електрическия ток с определено предназначение. Тъй като символите действат под нивото на съзнанието, не е необходимо те да бъдат интелектуализирани, а просто да се имат предвид и да се приемат.
Тези знаци са по-ефикасни против непреднамереното злонамерено проектиране на собствения “Аз”. Те отстраняват съмнението и помагат за възникването на доверие в самия себе си. Цялата сила за защитата идва от ума на защитаващия се. Знаците обаче ще бъдат слаба защита против преднамереното нападение на някой опитен адепт. Преднамерената атака изисква и преднамерена защита.
За щастие способността да се запраща точката на собствения “Аз” по лъч е много трудна за овладяване. Тя рядко се усвоява, защото е много опасна и за този, който я прилага, и за този, върху когото е прилагана. Някога в Тибет жреците усвоявали как да нахлуят в тялото на друг човек и да го завладеят, така че да могат да останат на земята и след своята физическа смърт. Техниката наподобява хвърлянето на поглед от лошите очи, с изключение на това, че когато собственият “Аз” на жреца се настани в чуждото тяло, той прогонва законния собственик и остава в незаконно владение. Външно такъв крадец може да бъде разпознат от внезапната и пълна промяна на личността и навиците на прокудения индивид.
При проектирането на собствения “Аз” за някакъв период от време съществува опасност, тъй като той оставя физическото тяло без център, и поради тази причина без защитен кръг, като това го превръща в жертва на нашествието на астралните сили, които може да пожелаят да го използват за целите на злото. Когато собственият “Аз” е пренесен по лъча, тялото се превръща в обект от периферията на личния свят, нито по-важен, нито по-маловажен от всеки друг обект. Собственият “Аз“ го съзнава, както съзнава небето. Губейки центъра си, тялото остава беззащитно.
Астралните пътешественици, които загубват връзката си със своето физическо тяло - която се символизира от така наречената ектоплазмена пъпна връв, - срещат големи затруднения при намирането на обратния път към дома и може да открият, че тялото им е завладяно от някое същество, което дълго време е чакало удобния случай. Това, което следва, е битка на волите и съществото, черпейки сила от откраднатите телесни крайници, обикновено побеждава.
Всички заострени предмети символизират лъча. Мечът е проводник на силата, която се фокусира и достига най-високата си степен в точката на неговия връх, където се събират неговите остриета. Същото може да се каже и за копието, карфицата, стрелата, иглата, кинжала и дори оръдието. Вероятно най-добрият символ на лъча е стрелата, която лети свободно през въздуха, насочена от един акт на волята, за да прониже своята цел.

Стрелите на Купидон са лъчи на Волята. Мечът на Правосъдието е лъч. На едно по-земно равнище сочещата ръка върху старомодните печатни съобщения е лъч.
И наистина, жестът на сочещия пръст е силна метафора за разпростирането на Волята и често се използва от Мага в ритуала и в ежедневните ситуации, в които става наложително използването на магическата сила. Не е нужно да е грандиозно и театрално движение. На обществено място едно твърдо и недвусмислено посочване към обекта на желанието, е напълно достатъчно. Такъв жест е от полза главно за Мага като помощно средство за фокусиране на неговото намерение, въпреки че между Мага и неговия обект се създава по-здрава връзка, ако лъчът пътува от око до око.
Също както активното око на Мага представлява един отличен инструмент за изпращане на лъча, пасивното възприемащо око е твърде чувствително към неговия ефект. Маг, който желае да въздейства върху друг човек, ще открие своето намерение на този човек, като използва очевидните пътища на физическите сетива, за да предаде своето намерение. Магията, подобно на водата, винаги се насочва по най-лесния и бърз маршрут. Лъчът съдържа причината и следствието. Желанието, пребиваващо в точката на Собствения Аз, се разширява от Волята, за да се обедини със своя обект. Използвайки лъча като психически нож, който да вкара в дупката, отворена в точката от вихъра, Магът преминава Воала между Непроявеното и света. Когато първото слово на Бога, във формата на удар от мълния, разцепило първичното море, това бил лъчът в действие.
Всички магии включват лъча, проектиран навътре или навън, въпреки че в действителност това разграничаване е без значение.
За да запрати магическото намерение на разстояние, Магът трябва да отправи желанието чрез точката на Собствения Аз. Магическата сила никога не пътува през пространството: тя влиза в Непроявеното и изведнъж се появява в обекта на желанието, привидно като че ли отразена от огледалната повърхност на Воала.
Реализирането на всяко желание е акт на сътворяване. Магът фокусира своята Воля върху даден символ (някаква форма, която неговият ум може да манипулира), който действа като талисман на силата и запраща силите в материалния свят, за да реализира своето намерение. Същият процес се осъществява и когато дърводелецът изработва стол. Най-напред той създава един мислен образ на стола, който е така ясен за вътрешните му очи, че той може почти да го види пред себе си; след това образът го подтиква да пренесе мисловното творение във физическото битие. Дърводелецът изработва стола с ръцете си. Магът знае, че неговите ръце и светът около него са едно и също нещо. Чрез привеждането в хармония на своя личен свят с единствения свят на божествената еманация, той превръща силите на природата в мускули, кости и сухожилия на своя микрокосмос - защото истинският микрокосмос не е тялото на човека, а целият личен свят, който той изгражда около Собствения си Аз.
За да излъчи магическа сила, Магът трябва психически да създаде импулс и да го увие около себе си по часовниковата стрелка, за да му придаде въртеливо движение, в което увлича самия импулс. Този свиващ се вихър, концентрира силата на импулса в една точка. Накрая той е нанизан върху лъча на Волята като мънисто от светлина на връв и е отправен към обекта на желанието. Трябва да е ясно, че тези образни описания представ^ ляват само модели на основните сили, вземащи участие, които никога не могат да се схванат от рационалния ум, а се възприемат единствено индиректно.
Волята взема средствата за изпълнението на своята цел от безкрайните възможности на Непроявеното и когато изплува през Воала в света при обекта на желанието, този потенциален ефект е запратен в проявлението чрез един разширяващ се в посока, обратна на часовниковата стрелка, вихър. Волята в действителност не пътува през Непроявеното. По-точно би било да си я представим като създаваща една вълна или заряд на повърхността на Непроявеното, която вълна незабавно е неутрализирана и компенсирана, като резултатът е изтласкването през Воала на желания магически резултат.
Трябва също така да се подчертае, че не е задължително вихрите да бъдат осезаеми или видими за невъоръженото око. Разширяващият се вихър е просто символ за постигането на желаната цел. Може, ако се налага, да бъде принуден да се прояви физически във формата на вихрушка, но това е една извънредна демонстрация на сила, която с нищо не допринася за постигането на целта на магията. Такива демонстрации са като искрите, които хвърчат от въртящия се електрически мотор - те представляват значително количество пропиляна енергия.

Величка МИХАЙЛОВА