ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
Преумора, напрежение и сценична треска - тази фатална комбинация ускорила края на бате Асен
Лекарите го увещавали да легне под ножа, но той си имал метод на ^специално дишане^, с който побеждавал пристъпите, споделя неговият приятел Румен Жерев
Столична шаманка искала да го предупреди, че трябва да се варди през цялата година, защото цифрата 5 била опасна за него
След зловещото кроше на скинаря Шилото популярният актьор получил страхова невроза и до последно имал проблеми с паметта

След 10 месеца големият български актьор Асен Кисимов щеше да навърши 70 години. Но болното му сърце не издържа. Бате Асен, както го наричаха и деца, и възрастни, издъхна миналата седмица в дома на своя приятел-фотограф Румен Жерев в Благоевград. По думите на домакина нищо не предвещавало трагедията. Вечерта Кисимов трогнал до сълзи френския посланик Ив Сен Жур с изпълнението си на шлагера на Жо Дасен ^Ако не беше ти^. Соарето било посветено на Дните на френската култура, които се провеждали в Благоевград. За техен конферансие организаторите цанили бате Асен. Преди това той обиколил цялата страна с моноспектакъла си ^Вечните поети на България^. ^Сигурно се е преуморил, пък и сценичната треска си е казала думата, защото той се вълнуваше много, преди да излезе пред публика^, допускат наши театрали. Лекари пък уточниха, че в сезона на горещниците хората със сърдечни проблеми трябва да се придържат към специален режим, да избягват натоварванията и пътуванията. Особено критичен бил отрязъкът между 7 и 11 часа преди обяд, когато се случвали повечето инфаркти и инсулти.
За жалост никой не чакаше ветерана на армейския театър при завръщането му от поредното турне. Единственият му близък бе неговият брат Иво, който е в шок от внезапната му смърт. ^Изненадан съм, потресен съм от това, което стана с брат ми. Видяхме се с него, преди да замине за Благоевград. Чаках го да се върне и да ми разкаже как е минало - той винаги прави това, където и да се намира...^, изплака пред медиите Иво Кисимов.
Фотографът Румен Жерев, който през последните две години бе като сиамски близнак на актьора, независимо от 20-те години разлика във възрастта, също не е на себе си от нещастието, разиграло се рано сутринта на фаталния 13 юли. ^Бате Асен бе прекрасен човек, пълен с енергия, идеи и планове за бъдещето. Не мога да повярвам, че е мъртъв. Само приятни мигове имахме двамата. Във вторник вечерта седнахме вкъщи, приказвахме, посмяхме се. Той носеше на видеокасета най-добрите предвания ^Лека нощ, деца^, водени от него. Прехвърлих ги на DVD-то и ги изгледахме. Сутринта в сряда му приготвих закуска и тръгнах да снимам кандидат-студентите пред благоевградския университет. Разбрахме се към 8,30 часа да пием кафе и да излезем. Когато се прибрах, чух, че водата тече, а бате Асен не е в сатята си. Изчаках десетина минути, но той така и не се появи. Притесних се. Някъде към 8,40 часа блъснах вратата на банята и се смръзнах. Явно бе получил удар. Не знам какво съм правил - толкова се уплаших, че не знам как съм намерил сили да се обадя на ^Бърза помощ^. До последно се надявах лекарите да кажат, че ще оживее. Бате Асен страдаше от сърце. Пиеше доста хапчета. Понякога споделяше, че докторите искат да оперират камерата на сърцето му, но той не бе съгласен. Все повтаряше, че знае сам как да се лекува, без да ляга под ножа. Често спираше по време на разходките ни из Хелзинки и Будапеща. Приседне, приложи ^специалното дишане^ и отново се изправяше. Но на 13 юли сърцето му не издържа...^, сподели човекът, за последно видял живия Кисимов.
Родни светила на кардиохирургията довериха, че навременна операция със сигурност е щяла да удължи дните на бате Асен. Но той явно е имал резерви към подобен метод на лечение. Или просто се е страхувал, че интервенцията няма да излезе сполучлива. Подмятал пред свои колеги, че предпочитал да умре ^здрав^, отколкото да не се събуди след упойката.
Столична шаманка пък е успяла да изчисли, че числото пет имало ярка отрицателна вибрация за Асен Кисимов. Тя даже искала да го предупреди чрез негови близки да се варди през цялата година, но преди да осъществи контакта, актьорът бил поразен от ^черната^ комбинация между 5 и 13.
Уви, гадателката явно е напипала истината, защото на 29 септември 1995 г. популярният актьор за малко не бе убит в трамвай №8 от група скинари. Единият от тях - Цветан Богоев, се оказа син на висш армейски чин и студент по медицина.
Грозният инцидент се разчу светкавично и даже влезе в аналите на Народното събрание, след като депутатът от БСП ЧавдарДобрев отправи актуално питане по случая към тогавашиня МВР-шеф Любомир Начев в деня за парламентарен контрол.
Тримата бабаити взели бате Асен за турчин. Когато мотрисата наближавала Министерството на земеделието единият от тях - Мартин Христов с прякор Шилото, ненадейно го халосал с все сила по главата. Какво е било оръдието на престъплението, Кисимов не могъл да разбере, защото веднага се свлякъл в несвяст от седалката. Най-гадното било, че никой от пътниците не си мръднал пръста да озапти хулиганите. Хората зяпали безучастно встрани и даже не се опитали да окажат първа помощ на обления в кръв театрал. Чак когато видели, че бере душа, някой все пак намерил смелост да каже на ватмана да спре трамвая и да повикат линейка. Асен Кисимов е откаран в ^Пирогов^ с мозъчно сътресение, загубил е и доста кръв. Два дни животът му е в опасност. След това постепенно идва на себе си. Равносметката от зловещото кроше на побойника е: тежка контузно-порезна рана в областта на лявото слепоочие и хлътване на костта, което хирурзите не успели да оправят до самата му смърт.
След побоя актьорът задълго излезе от строя. Няколко сезона не се вясна на сцената. Отказваше упорито и филмови роли - вследствие на травмата имал проблеми с паметта и не е искал да се излага пред режисьорите. А страховата невроза си му остана до самия край. Клюката носи, че бате Асен развил фобия от тъмното и за нищо на света не излизал навън, щом се здрачи. Това до немай-къде затруднило работата му в театъра и затова го пренасочили към дневни представления за деца.
Една от най-любопитните сценки с главен герой бате Асен пък се разиграла преди 20 години (пак фаталната цифра 5!) в Лондон. ^Бях в английската столица и научих, че на другия ден в ^Bаrbican Centre^ има премиера на Шекспировия театър на Хамлет. Естествено, нямаше никакви билети. Но просто не можех да повярвам, че съм в Лондон и то по време на премиера на короната на всички корони в театъра, а не мога да гледам представлението. Наредих се пред вратите на театъра още в 2 часа следобед и отидох при разпоредителките, които бяха млади момичета. С моя скромен английски тогава казах само това: ^I am Bulgarian actor. I must see this performance or I kill somebody^. (^Аз съм български актьор. Трябва да видя тази пиеса или ще убия някого^). Тогава едно от момичетата ме разбра, трогна се и ме вкара на най-високо място, където са духалата в залата, и гледах доволен и безкрайно щастлив Хамлет в Лондон без билет. Почти съм убеден, че няма аналог на друго живо същество, което да е влязло без билет в ^Barbican Centre^ и то на премиера...^, похвали се в последното си интервю бате Асен.

Силвия НЕШЕВА

ДОСИЕ
- В гилдията познаваха Асен Кисимов като миролюбив и благ човек. ^Той беше ходещо парче добро^, каза за него драматургът Любомир Пеевски. Затова никой от колегите му не се изненада, че първите му думи, след като дошъл в съзнание, били: ^Искам просто да видя очите, които може би са се учели от моите филми, от моето изкуство. Защо са така равнодушни?^ Обикновените хора подкрепиха морално актьора. ^Благодарят ми, че съм се опитал да простя на момчетата. Навремето Иван Рилски е претрепан от трима разбойници, както моите ме трепаха, но след това те отишли при него и той им простил. А моите ^нямаха очи^ да дойдат при мен, макар че аз се опитах да им подам ръка..^, изля мъката си бате Асен.
- Няколко години, докато отново влезе във форма, доайенът на армейския театър оцеляваше на ръба на мизерията. Навърташе се за преподавателско място в частната кино- и театрална студия на режисьора Въло Радев, но маестрото почина, без да успее да подаде ръка на изпадналия в беда приятел.
- След побоя тримата скинари са заловени и предадени на следствието. По случая е образувано следствено дело 871/95 по член 129 от НПК за умишлено нанасяне на средна телесна повреда. В хода на разследването се установило, че непосредствен извършител на злодеянието бил единственият непълнолетен от трупата - Мартин Христов с прякор Шилото. В очите на полицията и следствието той бил най-неблагонадежден - ^не работи, не учи^. Третият бабаит - Георги Велинов, също минава метър като служител в просперираща търговска фирма. Пешкира опира Шилото, но и той не отива зад решетките. Следователят Иван Йотов го пуска на свобода под гаранция от 15 000 лева (днешни 15).