Станимир Гелиманчев: Ахмед Емин умря заради едни 100 милиона лева!
Парите на Доган минаваха през банката на убития Кюлев.
Днес разговаряме със Станимир за това, което се случва около смъртта на шефа на политическия кабинет на Ахмед Доган. И научаваме повече, отколкото сме очаквали. И повече, отколкото мнозина искат да чуят…
- Станимире, ти ходи на погребението на Емин. Разговаря ли с хората от селото?
- Бях при бащата на Емин, там имаше много хора. И всички твърдяха едно и също нещо – Емин не се е самоубил. Затова го погребаха по мюсюлманския обичай като убит, а не като самоубиец. Баща му е един измъчен човек. Каза ми, че когато Емин си идвал на село за Шекер байряма, бил много притеснен, защото получавал купища жалби от Исперихско, където хората още живеят във фургони и не са получили нито един лев от министерството на Емел Етем. Аз не знам дали това е истина, но бащата на Емин каза, че си говорили доста за това, че много хора се оплакват от ръководството на ДПС. “Това удряше и върху сина ми - едно му обещавали, а друго излезе...”, каза отчаяният баща. Твърде странно ми се стори, че на погребението на Емин имаше много мутри, за някои от които знам, че са от СИК.
Не можах да си обясня този факт.
- Ти ходи и в Главно мюфтийство, говори и със самия Недим Генджев. Какво ти казаха хората, които биха могли да разгадаят това самоубийство или убийство, кой знае?
- Ти нямаш представа колко изплашени са в Главното мюфтийство! Те дори не смеят да изрекат името на Емин. Заместник-главният мюфтия ми каза, че приближените на Доган ги извикали и ги накарали да подпишат декларации, че
няма да си отварят устата за тази смърт.
И те направо трепереха от страх да не би случайно да изрекат името на Емин.
- Ти как попадна в средите на ДПС, как станахте приятели с Емин?
- Партията, в която членувах - “Либерален конгрес”, участва в изборите заедно с ДПС. Лидерът на нашата партия проф. Янко Янков е лежал в една килия с Доган и знаеше всичките му тайни. Освен една – че е бил доносник на Държавна сигурност и е бил вербуван от Ангел Топкарев - тогавашния шеф на Пазарджишкия затвор. Когато проф. Янков научи това, веднага се дръпнахме от ДПС. Но моята връзка с ДПС и с турското посолство е много преди това. Нека не прозвучи като хвалба, но аз съм този, който предотврати отпътуването на един наш кораб с оръжие за кюрдите. И предупредих хората от турското посолството, че група кюрди им готвят атентат. Дори съм награден с часовник от посланика за това.
- Но откъде имаш всичката тази информация?
- Ще започна от по-далече. С това, че аз съм един от учредителите на СДС в Хасково, Кърджали и няколко други града, защото по онова време бях координатор на СДС за Южна България. Научих, че на “Раковски” 134 търсят пазачи и отидох да кандидатствам. Вместо пазач ме направиха координатор. И понеже нямаше къде да спя в София, аз спях в джамията. Представяш ли си - турците да пуснат случаен българин в джамията! На мен ми имаха доверие. Казвам го, защото ме питаш откъде съм научавал информацията. Знам турски, но си мълчах. Молил съм се, кланял съм се и съм се вслушвал в казаното. Така научавах важна информация и я носех там, където трябва. Не, не съм доносник. И никога не съм бил. Това да спреш цял кораб с оръжие не е доносничество, нали?... Кой каквото иска да казва, това не ме вълнува. Но съм благодарен на съдбата, че ме срещна с Ахмед Емин. Рядко умен и възпитан човек. Уважителен. Веднъж ми се похвали, че е станал член на управителния съвет на Съюза на българските командоси. Попитах го и за масонството и знаеш ли, каза ми, че
е бил приет в ложата в Истанбул заедно с Тансу Чилер и Ахмед Доган.
Но това било отдавна и той много-много не се интересувал от масонството.
- Колко пъти си се срещал с Ахмед Емин?
- Доста. Разговаряли сме за изборите, за политиката на ДПС и за много други неща. Имахме уговорка да се срещнем на 28 октомври в издателството на Иван Гранитски, където щяха да представят книгата на Стоян Райчевски за Източна Тракия. Аз го помолих за тази среща, защото исках да му кажа колко зле живеят хората от шуменските и бургаските села, където преобладава мюсюлманското население, и как започват да извръщат глава от Ахмед Доган и от ДПС. Дори му споделих, че котката е дръпната за опашката – в село Люляково, Бургаско, където повечето жители са мюсюлмани, на изборите са гласували за кмета-българин, а не за кандидата на ДПС. Той нищо не каза тогава, само рече, че като се видим, ще поговорим.
- Отчаян ли ти се видя?
- Не, той никога не показваше отчаяние. Но усетих по тона му, че нещата в ДПС не вървят добре и са много сериозни. Като поразпитах моите приятели от ДПС, се оказа, че наистина е така.
- А имаш ли представа за какво си е отишъл от този свят Ахмед Емин?
- Знам мнението на няколко от капацитетите на ДПС, имена няма да цитирам, за да няма повече самоубийства. Става въпрос за около сто милиона лева.
Тези пари са дошли от безвъзмездните помощи, които са изпращани през годините от Белгия, от Турция и от Швеция и, вместо да отидат за мюсюлманите от полузабравените села, те са отивали в търговската мрежа. Откъде мислиш, че са построени сараите на Ахмед Доган? И за да потвърдя това, което казвам, ще ти дам и пример. От Кувейт е пристигнал един тир с луксозни томове на Корана на български език. Те са дарение за мюсюлманите и за българите и трябва да се раздават безплатно. А те се продават. И аз продавам от тях, за да си докарам някой лев. Ето за това става въпрос. Сто милиона са много пари.
А там, където играят такива пари, се чуват и пистолетни изстрели.
Ще те попитам знаеш ли защо си отиде от този свят Свилен Капсъзов, депутат от ДПС? Да не мислиш, че е злополука…? Случайно ли е, че катастрофата стана с полковник от държавна сигурност. Доколкото си спомням, казваше се Георги Едрев. Да ти мирише на случайност? Ами арестуването на Недим Генджев случайно ли беше? Нали той осъди Главно мюфтийство да го върнат на поста му главен мюфтия, ама върнаха ли го? Ще ти кажа още нещо, което ще ти прозвучи странно и страшно, но е така – ДПС се финансира от арабските терористи, а парите на Доган минаваха през банката на Кюлев.
Не знам дали знаеш, но по това време бяха подложени на жесток тормоз от страна на Доган депутатите Реджеп Чинар и Димитър Сепетлиев. А помниш ли как Каймет Хасан обяви гладна стачка срещу терора на Доган?
- Искаш да кажеш, че Доган е жесток човек?
- Не знам, ти си направи извода. Аз си спомням за един епизод от живота си, когато работех за вестник “Демокрация”. Тогава Доган беше изгонил жена си Айсехел и аз реших да направя интервю с нея, защото той я упрекваше в разни неприлични работи. Срещнахме се, разговаряхме и интервюто ми излезе в страницата за светски клюки. И знаеш ли какво ми каза тогава Айсехел? Че Доган я пребивал от бой, че я плашел с пистолета.
След като се появи това мое интервю в “Демокрация”, и тази жена повече никога, никъде не спомена името на Доган...
- Не се ли страхуваш от това, което ми казваш?
- Защо да се страхувам? Аз казвам истината и много хора знаят, че това, което говоря, не е измислено. Аз уважавам мюсюлманите и те ме уважават. Нещо повече – когато се разболях, не ми помогнаха българи, а ми помогнаха мюсюлмани. Лично Селим Мехмед от мюфтийството ми отпусна 2000 лева, за да си платя лечението. И друг път са ми помагали, и то неведнъж. И аз съм им помагал. Знаеш ли колко докладни съм писал до Татарчев и до Филчев за злоупотреби от лидери на ДПС, но никой не ми обърна внимание. До Татарчев съм писал точно 50 докладни, броил съм ги една по една, а
Филчев прикри далаверите на Доган с помощите.
Знам много неща и за връзката между Данчо Ментата и Доган и за общия им бизнес на Слънчев бряг. За далаверите, които свързват лидера на ДПС, Христо Бисеров и Фуат Гювен. Да не казвам защо Доган скрои шапката на бившия министър Дикме. И понеже започна да се разплита митът за дървената мафия на ДПС, от поста си излетя човекът на Дикме, който беше шеф на полицията в Ардино – Шереметов. Изпратиха го в най-трудния район - в Перник, където има най-голяма престъпност, за да се провали и да му видят сметката. И това само за да не се разплете чорапът за тайните на дървената мафия на ДПС, която унищожаваше хубавата природа не с години, а с дни. Говорил съм за това и с Ахмед Емин, но какво можеше да направи той. Всъщност, каквото можа, го направи...
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА
Последвайте ни
12 Коментара: