Пророчицата видя, че има камъни в бъбреци и някакви животинки в жлъчката си.
Лекарката на Ванга - д-р Вера Китова сензационно проговори след 35-годишно мълчание. В продължение на два месеца именитата гастроентероложка е стояла неотлъчно до леглото на българската пророчица като нейна лекуваща лекарка. Специално за читателите на “ШОУ” тя сподели как се е срещнала лице в лице с феномена.

- Доктор Китова, как се запознахте с Ванга?
- През 1973 г. тя дойде на лечение във ІІ градска болница, където тогава аз бях млад лекар, имах специалност "вътрешни болести" и се готвех за изпит по гастроентерология. Ванга беше настанена сама в стая, придружаваше я сестра й Любка, която беше до нея неотлъчно и й служеше за секретарка - беше очевидно, че пророчицата разчита и се осланя на нея. Не знам защо, но самата Ванга беше пожелала да лежи именно в тази болница, макар че имаше възможност да се лекува и в Правителствената болница, и във Военномедицинската академия. Нещо повече -

тя назоваваше имената на лекарите, които искаше да я лекуват

и не мога да кажа по какъв признак ги избираше. При нас прекара около месец и половина или два и много бързо установи близък контакт със всички лекари и сестри, които се грижеха за нея. Бях много учудена, когато една сутрин Ванга каза: "Искам при мен да остане д-р Вера Китова!" Аз останах насаме с нея, но бях напрегната, беше ме страх, очаквах нещо да се случи. И то се случи. Ванга се изпъна, внезапно се изви като дъга и очите й, макар и невиждащи, замръзнаха в една точка. После почна да говори: "През вратата сега влиза дядо ти Христо..." А дядо ми Христо е баща на майка ми и е починал, преди да се родя - аз не го познавам. Ванга продължаваше да говори - каза, че току-що влязъл и другият ми дядо - Димитър, когото аз също не познавам. Ето - казваше Ванга, - дядовците ти са изправени до вратата и те гледат. И те ти казват, че скоро ще се явиш на изпит и трябва особено сериозно да се подготвиш за приноса на френската медицина и за жлезите с вътрешна секреция. Трябва да кажа, че в гастроентерологията има само една жлеза с вътрешна секреция и това е панкреаса, задстомашната жлеза. Аз наистина съм френски възпитаник, там съм специализирала и би трябвало да познавам старата френска медицина. Бях смаяна и стресната от предсказанието на Ванга, чудех се дали да вярвам, струваше ми се невероятна цялата история, но пък наистина имах дядо Христо и дядо Димитър... Във всеки случай в следващите десетина дни с особено внимание се подготвих по двата посочени от дядовците ми чрез Ванга въпроси. На изпита ми се падна следното: приносът на старата френска школа за развитието на гастроентерологията и втори въпрос - доброкачествени тумори на панкреаса. Разбира се - отговорих отлично, защото се готвих специално по тези два въпроса. Комисията се състоеше от няколко професора и когато изпита приключи, те ме поздравиха за отличното представяне. Аз си признах, че

Ванга предварително ми е казала какво ще ми се падне на изпита.

Това смая професорите, а те бяха безспорни светила в науката и в медицината.

- За два месеца все е успяла още нещо да предскаже...
- Да, каза ми още много неща, които се изпълниха абсолютно точно. Каза ми, че вече съм била в Париж и че ще продължавам да ходя, но вече не толкова като лекар, колкото като писател. Наистина - вече около двайсет години посещавам Париж редовно като член на Дружеството на лекарите-писатели във Франция. Между другото, последната ми книга се казва "Когато сме зад волана", много полезна творба за всички шофьори - там пише от научна гледна точка какво да ядем, какво да пием и какво да правим зад волана, за да не катастрофираме... Та, когато Ванга ми каза за Париж, аз не само че не бях член на това дружество, но и не бях писател изобщо... Години след предсказанието написах няколко книги - за Луи Пастьор, за Иля Мечников и други, след което станах член. Изумително е, че Ванга предсказа всичко това. И още нещо, много интересно. Тъкмо тогава, през 1973 г.,

Ванга ми довери, че ще предаде своите способности на едно момиче,

което е вече родено и е там някъде, по бреговете на Сена. Мен, каза ми тя, няма да ме пуснат да отида до Франция, но ти можеш да отидеш и трябва да знаеш, че ще има там човек, който ще ме наследи. Аз не знам дали Ванга е подавала молба да пътува до Франция, но на мен ми каза точно това -

МЕН НЯМА ДА МЕ ПУСНАТ.

- Да, ама говорят, че Ванга е служила на Държавна сигурност, за да събира информация, как няма да я пуснат... Вярно ли е това?
- По този въпрос не сме разговаряли и тя едва ли щеше да ми каже, дори и да е имало такова нещо. Казвам само това, което тя наистина ми е казала.

- Само с теб ли разговаря тя?
- Не, не само с мен. Имах една колежка, лекарка, която лежеше в отделението за задържане, ще кажа само инициалите й, С.З. Та за нея Ванга каза да не става от леглото, докато не роди, защото ще абортира. Аз предадох на колежката какво я съветва Ванга, но всички медицински изследвания бяха наред, нямаше никакъв риск и колежката излезе от болницата, отиде на работа. Следващия месец
д-р С.З. направи спонтанен аборт. Колежката открито изрази съжаление, че не е следвала съветите на Ванга, а се е доверила на лабораторните изследвания и изводите на традиционната медицина, която очевидно в случая беше допуснала грешка. В горното отделение над нас пък лежеше една жена, чието състояние беше много тежко. Колегите бяха включили в лечението й два антибиотика, но подобрение не се забелязваше. Ванга заяви, че трябва още един антибиотик да се включи, трети. Даже настоя да отида и да кажа на колегите какво ми е казала. Качих се горе и казах на лекарите точно така - Ванга каза да включите още един антибиотик! Колегите решиха да опитат - включиха още един антибиотик. Жената оздравя, при това много бързо.

- Тоест - Ванга можеше и да лекува?
- Не, тя не поставяше диагнози и не си позволяваше да навлиза в сферата на медицината - нали самата тя лежеше в болницата при лекари и търсеше помощ от лекари, имаше бронхопневмония тогава. Тя просто умееше да вижда по някакъв начин невидимото за нас... Например твърдеше, че освен бронхопневмонията си имала и камъни в бъбреците, както и някакви животинки в жлъчката си.

Направихме снимки и установихме, че действително има камъни в бъбреците си,

а след сондиране намерихме в жлъчката и едни особени микроорганизми - ламбрии, които тя наричаше "животинки".

- Някой би попитал защо не е посочила нужните и лекарства сама...
- Не, разбира се, тя не би могла да се излекува сама. Трябва да разделим физическото тяло от метафизичното състояние на духа. Физическото тяло боледува и може да умре. Ванга нямаше необходимата подготовка, за да лекува тялото и тя никога не е твърдяла нещо подобно, напротив - винаги е съветвала болните да ходят при лекар.

А съвета за третия антибиотик, който ни даде при оня случай, не е резултат от медицински познания, това е безспорно.

- Как я опазвахте от тълпата посетители, които търсеха помощта й?
- А, посещенията при нея в болницата бяха много ограничени, не пускахме външни лица, макар че много хора се натискаха всекидневно да влязат. Направихме обаче изключение за посланика на една южноамериканска страна, не бива да я назовавам точно. Човекът буквално плачеше - загубил кръстчето, което му подарила майка му и което той беше убеден, че го пази. Не можахме да устоим на молбата му - посланикът наистина беше много нещастен и молеше да зададе един-единствен въпрос: как да си намери кръстчето. Аз присъствах на тая среща лично. Още от вратата Ванга го започна, без да го пита каквото и да било. Ти, казва, си се къпал по пътя от София за Пловдив в някакъв басейн. Иди там и кажи да изпуснат водата, ще си намериш кръстчето! Това кръстче, каза Ванга, ти го е дала майка ти и никога повече не бива да се разделяш с него. Посланикът отишъл до басейна, поискал да изпуснат водата и кръстчето лъснало долу. Човекът дойде в отделението да благодари и да целуне ръка на Ванга.

- В края на краищата има ли някакво научно обяснение за способностите й?
- Не, ако си говорим откровено, медицината още не е намерила отговор на много въпроси, между които е и феноменът Ванга. Тя наистина беше загадка и ще бъде проява на невежество, ако се опитваме да обясним възможностите й с някакви елементарни твърдения. Ванга наистина можеше да влиза в подсъзнанието на човека, ние още не можем да разберем това. Ами случилото се с мен също беше много странно.

След контакта си с нея известно време аз наистина не бях на себе си.

Нямах необходимата концентрация, ходех като замаяна, даже се въздържах да управлявам колата си през този период. Това състояние трая три или четири дни, след което постепенно се нормализирах. Нищо не ме болеше - просто светът като че ли беше нереален, когато Ванга пренесе съзнанието ми в някакви особени слоеве, не знам даже как да ги нарека. Тази жена умееше да влиза дълбоко в подсъзнанието ти, в спомените ти, умееше да предвижда бъдещето по някакъв начин. Нищо че сме лекари - това е необяснимо за нас, и не само за българските лекари, говоря за световната медицина.

Едно интервю на Лазар Ильов

Досие
Д-р Вера Китова е родена в Самоков. Завършва медицина в София и специализира вътрешни болести, гастроентерология и диетология. Неколкократно е била на специализация и стаж в клиниката на професор Шарл Дебре към болницата Биша в Париж. Работила е в Тунис и Алжир. Кавалер е на Рицарските палми на Франция, носител на испански и български ордени и медали.