РЕТРОСКАНДАЛ
Мрачни слухове в цирковото съсловие свързват пожара с унгарски жонгльор, профсъюзите и пенсионирани деятели на манежа

Преди 22 години пожар изпепелява до основи сградата на софийския цирк. И до ден-днешен обаче виновните за сакатлъка не са разкрити. Нов цирк така и не е построен. Имало е идея друго шапито да бъде вдигнато на бул. “Константин Величков” (до сегашния Дворец на децата), но собствениците на парцелите е трябвало да бъдат обезщетени с 400 апартамента. Задачата е непосилна за Столична община и тя се оттегля от начинанието. По незнайни причини планът за нов цирк в района на Зона Б-5 под моста на Руски паметник също остава на хартия. Пожарът е пълна катастрофа за цирковите ни артисти. Оттогава те чергаруват “по света и у нас” и няма изгледи в обозримо бъдеще да демонстрират изкуството си под истински купол.
По това време директор на цирка е Ганчо Бинев. 2 години след произшествието той получава инфаркт и е сменен от покойния илюзионист Васил Николаев - Орфи. Темата и досега продължава да е болезнена за Бинев. Много рядко той се връща към нея, но в кратките си коментари твърди, че няма представа кой може да е драснал клечката на бившето му работно място. Признава, че няколко пъти го викали в МВР, привиквали и негови подчинени, но до заключения така и не се стигнало.
“Не желая да чуя думата “цирк”, приключил съм с него, категоричен е ексшефът на изгорялото шапито. Много думи се изрекоха, но всички бяха далеч от реалността. Имаше версия, че е запален от някой от пенсионираните циркови артисти, които живееха в занемарена сграда до цирка. Условията им бяха ужасни - като валеше дъжд, подгизваха четирите етажа до долу. Говореха, че така щели да ги преместят в по-добро жилище…”
Първият български фотограф, който успява да запечати пламъците, е фоторепортерът на “Поглед” Иван Григоров. Кадрите отлежават дълги години в архива му, защото по обясними причини навремето не са могли да бъдат публикувани. На другия ден след огнения ад БТА излиза с дежурно съобщение, по-точно - дитирамб на смелите огнеборци. Трагедията е замазана, но в цирковото съсловие веднага плъзват мрачни слухове и догадки.
Според една нелегална версия огънят подпалил гостуващ у нас унгарски жонгльор. Той показвал номера с огън и уж по невнимание изпуснал горящата факла.
Най-тежко и меродавно изглеждало обвинението срещу профсюъзите. След като вдигнали първия си небостъргач, те се гласели да строят и втори, който да им служи за конгресен център. Но сградата на цирка, макар и изградена от метални плоскости, здраво си стояла на мястото и нямала намерение да освобождава терена. Ветерани на цирковото изкуство подмятат, че профсюъзните шефове често се оплаквали на Тато от “непоносимата воня”, която се носела от клетките на животните. Като видели, че отгоре не предприемат нищо, те решили да сами да премахнат “смрадливия коптор”, загрозяващ величествения им соцбилдинг.
Последното писмо на тогавашния шеф на профсюъзите Петър Дюлгеров до директора на цирка е от 1979 г. Преди това той годиин наред бомбардирал с искания мястото на Солни пазар да бъде освободено столичния кмет, ЦК на БКП, главния архитект на София и Комитета за култура. Говори се, че когато показали последната му нота на Първия, той отсякъл: “Отдавна се искаше изместването на цирка, но аз съм казал - докато не се изгради нов цирк, няма да се строи нищо на това място. Но понеже много странности се вършат в нашата държава, днес, докато има сграда, а утре може да я няма, вие, цирковите деятели, ще се въоржите като яки мъже с кирки, лопати, чукове, ловни пушки и ще браните сградата!”
“Фактът, че от никого не потърсиха никаква отговорност, говори, че пожарът е бил със знанието на властите, допуска прочутият акробат Александър Балкански от легендарната потомствена фамилия.
В Стара Загора след двата пожара веднага възстановиха сградата на театъра, а циркът, който внесе в страната милиони долари, не беше възстановен. Значи е бил използван само като средство за печелене на валута и целта е била да се ликвидира. Смятаха го за просто изкуство!”
Инвеститорът на строежа на цирка Стефан Илиев навремето хвърли бомбата, че при основния ремонт на сградата нарочно бил махнат пластът противопожарна импрегнация на стените, металната конструкция и купола. Всичко, дори външната обвивка от алуминий, било боядисано с лесно запалими лакови бронзови бои.
Съмнително изглеждало и обстоятелството, че първата пожарна кола дошла цели 40 минути след сигнала. Но тя не могла да влезе в действие, защото никой от противопожарните кранове в сградата не бил в изправност. Според Стефан Илиев фитилът на пожара бил подпален, образно казано, от козните на българските профсюъзи.

Юлиан ЧЕРНЕВ

ДОСИЕ
- През 1981 г. циркът бил спасен от опожаряване по чиста случайност. Тогава технически директор бил пиротехникът. По време на репетеция артистите видели, че откъм профсюъзите нещо дими. Зарязали номерата и хукнали към коридора. Оказало се, че горят пердетата. Пиротехникът изработвал наслойки върху кибритени клечки, за да постигне ефекта на бенгалски огън. Сложил клечките върху радиатора и отишъл в кръчмата. Не щеш ли, клечките лумнали от само себе си. Майсторите на манежа успели да угасят със собствени сили пламъците. Пожарникарят на цирка довтасал със закъснение и почнал да им благодари за “бързата и ефикасна намеса”. Пиротехникът си взел поука и вече майсторял бенгалските ефекти в собствената си стая. Нареждал клечките върху радиатора и чакал да се появи наслойката. Но пак не се разминало без инцидент. Втория път се запалили пердетата и мебелите. Артистите обаче нахълтали веднага и загасили с кофпомпи огъня.