През 2002 г. ми от­кри­ха ту­мор в мо­зъ­ка - доб­ро­ка­чес­твен. Вед­на­га бях приет във ВМА - Со­фия за опе­ра­ци­я. Ту­мо­рът бе­ше голям 5/5 см, но опе­ра­ция­та про­те­че ус­пеш­но. За мен нев­ро­хи­рур­зи­те в та­зи бол­ни­ца са най-доб­ри­те в Бъл­га­рия.
След две го­ди­ни се ока­за, че ту­мо­рът е ре­ци­ди­ви­рал и е с поч­ти съ­ща­та го­ле­ми­на. На­ло­жи се да ми нап­равят но­ва опе­ра­ци­я - то­га­ва раз­по­ла­га­ха с ла­зер­на тех­ни­ка и опе­ра­ция­та ми­на, но се ока­за че съм по­лу­чил па­ре­за на лява ръ­ка и крак. Из­след­ва­ха ту­мо­ра и се ока­за ати­пи­че­н.
То­га­ва оти­до­х в он­ко­ло­гия­та в кв. “Дъ­рве­ни­ца­” и пос­лед­ва лъ­че­те­ра­пия, но и то­ва не по­мог­на - ту­мо­рът от­но­во ре­ци­ди­ви­ра и се на­ло­жи но­ва опе­ра­ци­я. След нея оти­до­х на ре­ха­би­ли­та­ция в Банкя и там, за мой къс­мет, срещ­нах еди­н чо­век, кой­то про­ме­ни жи­во­та ми. Той спо­де­ли с мен, че е бил бо­лен от рак на бъб­ре­ци­те. След опе­ра­ция­та се ока­за­ло, че е неус­пеш­на и има раз­сей­ки - да­ва­ли му от 3 до 4 ме­се­ца жи­вот.
След то­ва срещ­нал же­на, коя­то му ка­за­ла за ед­на бил­ка и на­чи­на на при­готв­яне на ле­карс­тво от нея. Бил­ка­та се каз­ва бъ­зак - да уто­чня - не е бъз, а пред­ставл­ява храст, кой­то рас­те в пу­щи­на­ци и око­ло реч­ни­те ка­на­ли (в Со­фия го има в изо­би­лие) - бе­ре се пло­дът, кой­то при­ли­ча на бо­ро­вин­ка и е с поч­ти съ­ща­та го­ле­ми­на. Рас­те в края на ав­густ и на­ча­ло­то на сеп­тем­ври. Плод­че­та­та трябва да са доб­ре уз­ре­ли, за да има­т ле­чеб­ни свой­ства. След ка­то се на­бе­ре, се из­ми­ва и се сла­га в бур­ка­ни, ка­то се ре­ду­ва еди­н ред бъ­зак, еди­н ред за­хар и та­ка до­ка­то се на­пъл­ни до го­ре. След то­ва се из­нася на място, къ­де­то има слън­це, за да мо­же да фер­мен­ти­ра. След две сед­ми­ци се зат­варя и се сла­га в хла­дил­ни­ка. Мо­же да се нап­равят 2, 3 или 4 бур­ка­на, но по­не два са необ­хо­ди­ми, за да стиг­нат до дру­га­та го­ди­на. Взе­ма се по ед­на чае­на лъ­жич­ка сут­рин на глад­но, 10 ми­ну­ти пре­ди хра­не­не всяка сут­рин. В ефе­кта на то­ва ле­че­ние пър­во ме убе­ди чо­ве­кът, кой­то ми го ка­за. След теж­ка­та диаг­но­за той за­поч­нал да го взе­ма - ми­на­ли 5 ме­се­ца, а той е още жив! Оти­шъ­л на прег­лед и след ехо­гра­фия­та се ока­за­ло, че няма и по­мен от ра­ка. То­га­ва и аз за­поч­нах да го взе­мам ка­то, ес­тес­тве­но, из­ча­ках 2 ме­се­ца, за да на­бе­ра бъ­за­ка и да го при­готвя. За­поч­нах да го пия. От пос­лед­на­та опе­ра­ци­я ми­на­ха 4 го­ди­ни и досе­га нямам ре­ци­див. За ле­чеб­на­та си­ла на бъ­за­ка спо­де­лих с мно­го хо­ра и с ед­на ле­кар­ка, коя­то ми ка­за, че ней­на па­циен­тка се е би­ла из­ле­ку­ва­ла по съ­щия на­чин - има­ла рак на гър­да­та. Ко­га­то я по­пи­та­ла как­ви ле­карс­тва е взе­ма­ла, тя от­го­во­ри­ла, че се е из­ле­ку­ва­ла са­мо с по­мощ­та на бил­ка­та. На кон­трол­ния прег­лед й съоб­щи­ли, че ра­кът й е из­чез­нал. Бъ­за­кът спо­кой­но мо­же да се взи­ма и с ле­карс­тва­та, кои­то са ви пред­пи­са­ни, та­ка че го прие­май­те спо­кой­но и без при­тес­не­ния - той е по­ле­зен за иму­нна­та сис­те­ма и за още мно­го дру­ги бо­лес­ти. Бъ­за­кът, как­то ка­зах и пре­ди, се бе­ре уз­рял, а ако има някои зе­ле­ни и та­ки­ва, за кои­то се съмн­ява­те, че са неуз­ре­ли, по-доб­ре е да ги от­стра­ни­те. Пло­дът трябва да е ме­ки­чък и тъ­мен, поч­ти че­рен. Що се от­нася до пие­не­то, осо­бе­но в на­ча­ло­то, до­ка­то свик­не­те, е мал­ко неп­рия­тно. На мен ми се пов­ди­га­ше, до­ка­то го прие­мах, но с те­че­ние на вре­ме­то се свик­ва. Съ­що та­ка в на­ча­ло­то трябва да има тоа­лет­на наб­ли­зо, за­що­то до око­ло по­ло­вин час след прие­ма­не­то мо­же да по­лу­чи­те разс­трой­ство.
Меж­ду дру­го­то, бъ­за­ка го взе­мат и съв­сем здра­ви хо­ра, кои­то ис­кат прос­то да под­силят иму­нна­та си сис­те­ма. Той по­ма­га сре­щу грип нап­ри­мер.
По­же­ла­вам къс­мет и здра­ве на всич­ки и най-ве­че оз­драв­ява­не на бол­ни­те!

Да­ние­л Кон­стан­ти­но­в, Со­фия