Управляващата партия е единствената от основните партии, която качва рейтинг през последния месец
<em>След изборите наесен ГЕРБ ще спечели повечето кметски места в големите градове, както и президентския пост. Управляващата партия е единствената от основните партии, която качва рейтинг през последния месец, сочи изследване на Центъра за анализи и маркетинг, проведено от 18 до 26 юли, т.е. в дните около вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов.</em><br /> <br /> Освен това, ако парламентарните избори са днес, за управляващата партия биха гласували 30,8%. Това е с 1% повече в сравнение с данните от март и 2% повече в сравнение с тези от юни. &ldquo;Коалиция за България&rdquo; остава втора политическа сила с 16,8%. &ldquo;Атака&rdquo;, ДПС, РЗС, както и повечето от извънпарламентарните партии и коалиции са загубили доверие през последните четири месеца. Изключение правят само &ldquo;Синята коалиция&rdquo; (през юли за тях биха гласували 4,1%, докато през юни такива намерения са имали 3,4% от участвалите в проучването) и ВМРО (март &ndash; 0,6%, юни - 0,8%, юли &ndash; 1%).<br /> <br /> Според данните на проучването 55,6 % от избирателите в България вече са решили със сигурност да гласуват на президентските избори. Това означава, че около 3 300 000 избиратели ще упражнят правото си на глас. 26,8 % от анкетираните са посочили, че все още не знаят дали ще гласуват за президент, а 15,3 % са заявили категоричен отказ да участват в избора на държавен глава. Местните избори се са по-интересни за избирателите - 58,5 % са заявили, че със сигурност ще гласуват за кмет и местен парламент. От развитието на предизборната кампания зависи дали избирателите ще бъдат отблъснати от политиката или напротив, ще бъдат мобилизирани и избирателната активност ще се повиши.<br /> <br /> На въпроса &ldquo;За кандидатпрезидентската двойка на коя политическа сила бихте гласували&rdquo; управляващите отново получават най-висок процент - 27,9%. Кандидатите на БСП имат 15%. Любопитно е, че 14,2% от анкетираните посочват независим кандидат. <br /> <br /> ГЕРБ затвърждава водещата си позиция и след сондажа &ldquo;чия листа бихте подкрепили на местните избори&rdquo;. 27,9% дават доверие на ГЕРБ, 15,5% - на БСП, 6,4% - на ДПС, 3,6% - на СДС, 2,5% - на &ldquo;Атака&rdquo;, и 1,5% - на ДСБ.<br /> <br /> Последните данни потвърждават прогнозата на Центъра на анализ и маркетинг от март, че ГЕРБ ще се стабилизира около 27%, а подкрепата за БСП ще спре да расте около 17%.<br /> <br /> Агенцията тества настроенията и към конкретни личности, кандидати за държавен глава. ГЕРБ още не е номинирал свой претендент, но в изследването е включено името на министър Росен Плевнелиев като най-често спрягано в медиите и зад кулисите. Той се оказва и най-харесваният с 18,7%, следван от Ивайло Калфин (БСП) - 12,4%, и Меглена Кунева - 12,1%. Изравнените сили между Калфин и Кунева показват, че основният конкурент на бившия ни еврокомисар е червеният претендент. Според Центъра за анализи и маркетинг големият проблем на Кунева е да стигне до втория тур. При балотаж с Калфин Плевнелиев би спечелил убедително, докато при двубой с Кунева би бил победител с далеч по-малка преднина.<br /> <br /> Плевнелиев още не води кампания, което обяснява факта, че събира по-нисък процент в сравнение с партия ГЕРБ. Той още не е извървял пътя &ldquo;разпознаване - харесване - решение за гласуване&rdquo;. Според Центъра за анализи и маркетинг 27-30% са постижим резултат за Плевнелиев.<br /> <br /> Калфин също не събира вота за БСП, тъй като реално не води забележима кампания и има проблем със своята идентичност като ляв кандидат. Част от червените избиратели виждат в него ренегат. Най-вероятно обаче БСП ще мобилизира привържениците си в негова подкрепа.<br /> <br /> Плевнелиев, Калфин и Кунева са в група &ldquo;А&rdquo; за президентската надпревара, следвани от десни политици, които са под 10%. Най-скромни резултати - под 1%, регистрират Атанас Семов (РЗС) и Алексей Петров. &ldquo;Те участват на олимпийския принцип, макар че страдат от комплекс за свръхценност&rdquo;, коментират от Центъра за анализи и маркетинг.<br /> <br /> Дали министърът на регионалното развитие ще се запъти към &ldquo;Дондуков&rdquo; 2, предстои да разберем на 4 септември. Но и сега той стои убедително сред първите в подредбата на най-одобряваните политици. Той и еврокомисарката ниКристалина Георгиева са единствените двама политици с положителен рейтинг. Това означава, че доверието към тях е по-голямо от недоверието. При премиера Бойко Борисов неодобрението е малко по-високо от одобрението, но това е в рамките на статистическата грешка. Според Юлий Павлов подкрепата към премиера се стабилизира около 44%.<br /> <br /> Връща позициите си вътрешният министър Цветан Цветанов. Доверието към него се покачва и той възстановява част от загубения си в началото на годината рейтинг. Ръст бележи и одобрението към МВР, докато забележим спад има в отношението към президентската институция и към Георги Първанов.<br /> <br /> Социолозите отбелязват и факта, че над 80% недоверие имат четирима политици - Ахмед Доган, Волен Сидеров, Яне Янев и Иван Костов.<br /> <br /> За първи път в социологическите проучвания в последните години доверието към Народното събрание е по-ниско от това към съда и прокуратурата.<br /> <br /> Оценката за НС е катастрофално ниска и парламентът е в дъното на таблицата със 71,1% недоверие. Едва 14,5% харесват работата на депутатите. Върху драстичния спад очевидно се е отразил дебатът за безотчетните пари на народните представители и прегрупиранията в парламента, коментират от Центъра за анализ и маркетинг. Единствената институция с положителен рейтинг се оказва Българската православна църква.<br /> <br /> Около два пъти повече се оказват гражданите с десни и десноцентристки убеждения, сочат още резултатите.<br /> <br /> Според политически наблюдатели изследването на Центъра за анализи и маркетинг трябва да бъда приемано с известни резерви, тъй като Юлий Павлов и съпругата му Аня Дайнова се занимават с политически пиар. Достоверността на изследванията се поставя под съмнение и заради факта, че Юлий Павлов е брат на Лобомир Павлов, собственик на вестниците &ldquo;Труд&rdquo; и &ldquo;24 часа&rdquo;. Наблюдатели предполагат, че върху в изследванията дават отражение политическите и бизнес пристрастия на Любомир Павлов и Огнян Донев.<br />