Бившият антимафиот № 1 Любен Левичаров: Володя Лозанов и Хърсев вкараха ложата ни в дългове!

<em>Днес той разкрива как със сълзи на очи оперативните работници от ДС са изгорили работните досиета на агентите си след промените, за да ги спасят, как се създава ЦСБОП, каква е приликата между ДС и масонството. Любен Левичаров се заявява за пръв път пред обществото като масон именно сега, в народното издание!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как беше създадена ЦСБОП, господин Левичаров?</strong><br /> - В началото на 90-те години служех в Софийско градско управление на МВР. С ген. Георги Ламбов, главен секретар на МВР /1994-1997/, тогава беше подполковник, и с Митко Дорбалийски, който ми беше началник на отдела, бяхме единомишленици, приятели. И тримата работехме по гръцка линия. Споделяхме си всичко. След 1985 година, когато започнаха да излизат много материали в руската преса, не можехме да смогнем всичко да изчетем. Всеки хващаше по нещо и после го споделяше с другите. Имахме достатъчно свободно време, защото след 1985 година не си давахме много зор в работата. Усещахме, че животът тръгва в друга посока, че идват промени <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> и се готвехме за новото време<br /> </strong></span><br /> След 10 ноември 1989 г. на нас ни забраниха да членуваме в БКП. Направихме &ldquo;клуб по интереси&rdquo;, събирахме някакъв партиен членски внос. Впоследствие и това ни забраниха &ndash; събрахме се една вечер на маса, изядохме и изпихме парите &ndash; и толкова. <br /> <br /> По принцип висшият партиен клир не обичаше Държавна сигурност. Ние можехме да заобикаляме партийните величия и да носим информация директно на Тодор Живков! Това ставаше през Шести отдел към Шесто управление на ДС. Този отдел беше създаден за борба с инакомислещите след 1968 г. и за борба с корупцията по високите етажи на властта.<br /> <br /> Та, след промените Георги Ламбов, който по това време беше началник на Пето районно управление на МВР, един ден ни каза: &ldquo;Ние можем да си говорим каквото си искаме, но сега ще изгонят един куп оперативни работници. Те са подготвени хора, но държавата вече няма да има нужда от тях, защото няма да има политическа полиция, както досега. Трябва да направим нова специална полицейска служба за борба с организираната престъпност, с наркотрафика, с тероризма, каквито има навсякъде по света. В нея могат да бъдат назначени същите тези &rdquo;ненужни&ldquo; офицери от ДС&rdquo;. <br /> <br /> На политическата сцена вече имаше много партии &ndash; СДС, БСП, ДПС и още един куп други по-дребни. С моите колеги започнахме да работим по въпроса. Трябваше да бъде съгласувана идеята за създаването на новата специална служба с основните. Митко Дорбалийски говори с господата от СДС, аз - с БСП и ДПС. Готвеше се рамков закон за МВР и цялата битка беше в него да попадне и новата служба, която да се бори с наркотиците, тероризма, проституцията, незаконния хазарт. <br /> <br /> <strong>- Срещнахте ли разбиране у политиците?<br /> </strong>- Започнаха договорките и, нали миналия път ви казах, че по това време бях в запой, всяка вечер ходех да ям и да пия /смях/. Повечето от срещите станаха на &ldquo;Панорама&rdquo;-та на парк-хотел &ldquo;Москва&rdquo;, тъй като новите политици, които ми трябваха, идваха там. Само минаваш по масите, някой те представи, а и те всички ме познаваха по физиономия, и говориш по въпроса. При разговора си с Доган му казах: &ldquo;Ахмед, искаме да правим Централна служба за борба с организираната престъпност. При тези свободи, границите ще се отварят, ще дойде организирана престъпност, ще нахлуят престъпни организации &ndash; руснаци, немци, италианци, американци&hellip;, а ние нямаме подготвена служба! Доган веднага прие идеята и ми каза: &ldquo;Действайте!&rdquo;. <br /> <br /> Отидох и в Партийния дом, разговарях и с няколко другари. Те бяха въздържани. В техния екип бяха възрастните наши началници, генерали, които така бяха възпитани и мислеха, че само Държавна сигурност може да се справи с всички проблеми, но не отчитаха, че държавата се беше променила! Те бяха много против да има такава служба! И понеже бяха безспорни авторитети, една тяхна дума определяше всичко. Ходил съм да разговарям с тях &ndash; никакъв контакт: &ldquo;Заминавай, момчето ми!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> Междувременно ние създадохме в Балканския отдел на Софийско градско, по втора линия, на контраразузнаването, едно Четвърто отделение &ldquo;Организирана престъпност&rdquo; и аз му станах първият началник. Трябваше да работим. <br /> <br /> <strong>- Това ли беше първообразът на ЦСБОП?</strong><br /> - Да, това отделение, което започна от 15 души и стигна някъде до 40. Имаше много сигнали за бомби по училищата. Не стигаха хората, а те си звъняха сами учениците, даже хванахме едно момче, което звънеше от телефона в двора на 133-то, руското училище на &ldquo;Шишман&rdquo;. Ето такива, смешни неща! <br /> <br /> Много ни помогна Христо Данов, който беше вътрешен министър в правителството на Димитър Попов. Няма служител на МВР от това време, който да не уважава бай Христо! Като дойде отначало, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>имахме един здрав скандал</strong></span><br /> <br /> Той преди това си беше адвокат, човекът... Стана едно сбиване между две жени в грандхотел &ldquo;София&rdquo;, бивши проститутки. Но едната се беше омъжила за австриец и беше заможна, а другата беше изпаднала с годините поради остаряване и &bdquo;излизане от оборот&rdquo;, и беше сервитьорка. При боя се намесили служители от Националната служба за защита на Конституцията /днешната ДАНС &ndash; б. а./. И като са ги дърпали да ги разтървават, насинили на женената в Австрия ръката. И тя като ревне! Тръгва по &ldquo;Шишман&rdquo; и право при Христо Данов в МВР: &ldquo;Служители на МВР ме смачкаха!&rdquo;. Той, като бивш адвокат, веднага поема случая, заповяда на Софийско градско да даде справки, вече началник е Чавдар Чернев - той ходеше да дава обяснения при Христо Данов. Като не се разбрали, Чавдар му дал оставката си, но бай Христо му казал: &ldquo;Прибери си я, аз първи ще си дам оставката, защото съм по-възрастен!&rdquo;. След време Христо Данов проумя, че трябва да защитава нас. И стана друг. Ние бяхме &bdquo;осиротели&rdquo;, защото сме хора, които са защитавани от предишната власт. Колкото е по-силна властта, толкова и ние сме по-силни!<br /> <br /> На 3 март 1991 г. с указ на президента беше назначен и първият директор на ЦСБОП - полк. Стефан Стефанов. Определиха ни стаи в сградата на &ldquo;Кръста&rdquo;, в НСС, първият и вторият етаж бяха наши. Аз, примерно, служех в Софийско градско, но ходех и горе. Всеки си взимаше делата, агентите, и си ги носеше горе! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Страшна бъркотия беше!...</strong></span><br /> <br /> ЦСБОП беше вкарана в рамковия закон на МВР и на 1 юли 1991 г. - когато влезе той в действие, ние вече станахме служба. Започна подборът на хората, в който участвах и аз. Личният състав на новата служба бе наполовина от служители на ДС, наполовина от милицията. Всички те, заедно с нас началниците, задължително минахме на психопреглед. Оперативните работници - на еднодневен, началниците &ndash; на тридневен психопреглед! Понеже познавах хората, които бях завел горе, и себе си познавам &ndash; уникални бяха резултатите! Много точни! Иван Чобанов, който стана впоследствие шеф на НСС, беше един от изпитващите на началниците, той ми се падна на мен. <br /> <br /> Това беше първата служба, която започна да контактува с чужденци. С бившите ни врагове. Бившият ни враг №1 - САЩ, прояви най-голям интерес към нас. Представителят на ЦРУ често идваше при нас. Германия ни даваше пари, купувахме коли. Ние имахме най-новите автомобили в МВР. Но нямахме подразделения в регионалните дирекции. Ако някой ти симпатизира, ще ти помогне, ако не &ndash; всичко се правеше лично, отиваш на място, на място се организираш&hellip; Колите ги разбивахме много бързо от многото пътувания. Имаше обща съпротива срещу нас &ndash; от една страна, НСС не беше съгласна да ни има, от друга страна &ndash; криминалната полиция също не беше съгласна да ни има. А дойде ли пък БСП на власт &ndash; БОП-а по подразбиране го няма!<br /> <br /> <strong>- Сега искат да извадят ГДБОП от ДАНС и да я върнат в МВР - вие какво мислите? </strong><br /> - Аз съм &ldquo;за&rdquo;. Това е правилното. Да я върнат в МВР, да си има директор. Когато стана Цветан Цветанов министър, БОП-а беше поддирекция на Криминална полиция. Отидох при него и му казах, че искам 5 минути. Той ми вика: &ldquo;Кажи, бате Любо!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Дошъл съм за БОП-а, знаеш, че тази служба е един от проектите на моя живот. Не ми е безразлично как ще е поставена!&rdquo;. Той ми каза да не се безпокоя и ми обясни какво смята да направи. И това, което направи, издигна службата много високо! Шефът на БОП-а стана и зам. главен секретар! Но като дойде БСП на власт, я преместиха в ДАНС!<br /> <br /> <strong>- Да се върнем малко по-назад. Споменахте за страшната бъркотия след промените, че тогава трябвало да унищожавате документите... За какво говорите?</strong><br /> - Нямаше решение на висшето ръководство какво да правим! И затова ние решихме да действаме сами. Бяхме се разбрали: Да унищожим делата за явочните квартири, които и без това 90 процента бяха фиктивни!<br /> <br /> <strong>- Как така фиктивни?!</strong><br /> - Фиктивни! Пиша те, че си ми явочна квартира, ти не знаеш, ни ходя там, ни нищо! Но аз, ако имам 20 агенти, трябва да имам 10 явочни квартири! И аз пиша едни документи, пиша, че си ми братовчедка, ти не знаеш въобще!...<br /> <br /> <strong>- Значи много от тези, които излизат като притежатели на явочни квартири, може да не са били изобщо?!</strong><br /> - Много не са били! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Идва им като гръм от ясно небе!</strong></span><br /> <br /> Бюрокрация! Мога да го направя, правя го! Наследявам, примерно, явочна квартира, вербована през 1950 г. Когато дойда аз, как да отида при тоя възрастен човек и да му кажа: &ldquo;Ти сега се прибери в кухнята, аз в хола ще се видя с един човек!&rdquo;&hellip; Неприятна работа! И затова най-често се срещам с моите агенти вкъщи. Или пък се виждахме с агентите си на публични места. Фоайето на Съдебната палата беше станало най-голямата явочна квартира! Отидем там, седне агентът и си пише. В градинката зад мавзолея също се срещахме с агенти. Така е било до 1989 г. Ами, не може &ndash; 20 агенти как да ги въвеждам в явочни квартири, то си има и изисквания! Да не ни е било само това работата!...<br /> <br /> <strong>- А имаше ли по тази логика и агенти само &ldquo;на книга&rdquo;?</strong><br /> - Имаше неползвани агенти. Вербовани, ползвани известно време, след това предадени на друг. Той не е проявил желание да работи с новия оперативен работник и не е продължил да сътрудничи. Това са човешки отношения. Пък може и агентът да се е преместил на нова работа, която вече не е оперативно интересна. Не мога да го сваля, понеже ще ми се намали бройката, няма да разреши началникът. И той се води мой агент с години, аз пиша, че не съм го видял, че е болен, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>измислям си нещо, че ми е казал&hellip; </strong></span><br /> <br /> <strong>- Какви още материали унищожихте през първите месеци на 1990-а? Как действахте?</strong><br /> - Ние унищожавахме материал и правехме протокол. След което унищожавахме този протокол и правехме един общ протокол &ndash; така, че да няма връзка! <br /> <br /> И аз занесох материали вкъщи и започнах да горя в камината в хола! Имаше книжа още от 1945 г. &ndash; нищо не беше изхвърляно и сваляно в архив!<br /> <br /> Накрая хората от нашия отдел от контраразузнаването отидохме в едно село, в къщата на един колега, на майната си, в гората, където свършва пътят и започва планината. Отидохме тайно с няколко коли, които натоварихме с чували с папки. Събрахме се &ndash; ядене, пиене! И като започнахме в 7 часа вечерта, до 4 сутринта изгорихме всички документи! В 10 метра кръг! Хвърляме вътре и горим! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Горихме, плакахме, пихме! <br /> </strong></span><br /> Как няма да плачеш?! Ти си гориш труда толкова години, на твоите колеги труда гориш!...<br /> <br /> И така, както си го горим труда, попаднахме на два чувала, които ни бяха дали от партийната организация на Софийско градско. По едно време един чете: &ldquo;Решение на Градския комитет на партията &ndash; във връзка с проведеното събрание и безобразното поведение на членовете на БКП, 701-ва партийна организация - Втори отдел на Софийско градско управление на МВР, да бъде разформирована и оперативните работници - пратени в районните управления!&rdquo;. &ldquo;Партията любима&rdquo; ни беше забила нож в гърба, но дойдоха новите времена и това не се изпълни! И този документ отиде в пламъците!<br /> <br /> <strong>- Интересно, как така сте горили документи, без да имате нареждане отгоре? </strong><br /> - Имаше един генерал-лейтенант от армията, като му разправяхме какво правим, той вика: &ldquo;Вие луди ли сте, бе?!&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Ами, никой нищо не ти казва, ние какво да правим?! Трябва да си пазим хората!&rdquo;&hellip; Ние сме възпитани в Школата в Симеоново в трудни моменти сами да вземаме решения! Става война, нямаш връзка, но ти си поддържаш агентурата и чакаш, като се поукрепи положението, да си готов да подадеш информация! Преди толкова власт ни беше дала държавата, че ние можехме да съсипем всеки човек, ако решим! И той да не знае откъде му идва! Аз не съм съсипал ничий живот! Не познавам някой да го е правил около мен! Затова аз много харесвам една мисъл:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;За &ldquo;мръсни&ldquo; операции трябват хора с висок морал!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И затова в този момент ние не можехме да действаме по друг начин! Трябваше да си запазим агентите! Спасявахме хората! Ами, ще ми предадат хората, ще ми ги извадят! И то стана, въпреки всичко!...<br /> <br /> <strong>- Е, нали унищожихте материалите за тях?!</strong><br /> - Комисията по досиетата в повечето случаи &ldquo;вади&rdquo; личните дела! Но всеки агент има и работно дело - ние тях унищожихме! Оставихме малки папки, в тях пишеше: предложение за вербовка, там беше и картонът на агента. А личните дела ги опоскахме и сменихме първите страници, на които пише какво съдържа папката, и ги оставихме. <br /> <br /> Е, личи, че е агент даден човек - ние не можем да закрием Държавна сигурност! Но унищожихме работните дела, за да не гледат какво е правил, за кого е писал&hellip; На тези, дето не слушат, оставихме и работните дела! /смях/ На добрите, всичко се унищожи, но картоните им останаха. На задграничните агенти оставихме всичко, защото утре пак може да потрябват. А и те няма да влязат никога в йерархичен списък, защото са в чужбина!<br /> <br /> <strong>- Значи сега, като каже някой, чието име е извадено от Комисията по досиетата: &bdquo;На мен нищо не ми намериха, само ми извадиха едно картонче&rdquo;, за какво става дума?</strong><br /> - Става дума, че всичко му е унищожено и личното, и работното досие! Ние не можехме да стигнем до картончето - ако сме могли, щяхме и него да унищожим! Защото аз имам едно картонче при мен, а другото го вкарвам в Министерството, в Трети отдел, където е архивът. Именно тези картончета вадят и показват, които са там! Там няма работни дела на агентите, те бяха само при оперативните работници. <br /> <br /> <strong>- На вас кои агенти, казвате, че са ви извадили?</strong><br /> - Извадиха Милчо Ковачев - притежател на явочна квартира &ldquo;Боабаб&rdquo;, служебен министър в правителството на Ренета Инджова. А той не ми е бил &ldquo;явка&rdquo;, той ми е приятел. И за да мога в ония времена да му помогна, го направих такъв. Защото, като ми се води на мен, аз му разписвах да излезе в чужбина, помагах му за каквото мога. Ние казвахме &ldquo;да&rdquo; или &ldquo;не&rdquo; тогава за всичко! Нямаше друга форма да му помагам и затова го написах &ldquo;явка&rdquo;. Казах му да ми се обажда, като иска да замине някъде, за да му помогна. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Никога не съм го ползвал, той ми е приятел!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Вие масон ли сте, господин Левичаров? Много от бившите ви колеги от тайните служби отидоха в тайното братство...</strong><br /> - Да.<br /> <br /> <strong>- Обявили ли сте се открито в обществото, или сега го правите?</strong><br /> - Какво значи &ldquo;обявил&rdquo;?! Във Великата ложа на Старите свободни и приети зидари в България съм. Наскоро в медиите излязоха едни глупости за братя масони, в които бяха намесени хора, които са несъвместими един с друг, не се дишат! Абсолютен компромат! <br /> <br /> <strong>- Кой е пуснал този компромат според вас?</strong><br /> - Вътрешни хора от нашата ложа. Но самият компромат е направен много тъпо и прозрачно! Ние не приемаме случайни хора - проверяваме ги, други гарантират за тях! Но това все пак са междуличностни отношения, хора сме, не сме някакви богове&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кой ви въведе в масонството?</strong><br /> - В масонството съм заради преживяванията. На такава възраст съм, че трябва да преосмисля много неща и то ми дава тази възможност. Познавам Борислав Сарандев. През 1999-2000 година с нашите приватизационни фондове участвахме в масовата приватизация. Той ми вика: &ldquo;Абе, хайде, да те правя масон!&rdquo;. Доста бях изчел за масоните, понеже ми беше интересна темата, но му отказах. Не се нуждаех от масонството като от някакво братство, в което да си помагаме и да си въртим парите! Не ме вълнуваше това! Те тогава са се разделили. Аз влязох в масонството, когато Велик майстор на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари в България беше Володя Лозанов. Изкара два мандата и Велик майстор стана Валери Митков, който е собственик на взривения цех в Горни Лом.<br /> <br /> Срещнах много интересни хора в масонството, не съжалявам! <br /> <br /> А иначе ние, масоните, страдаме от всички недъзи на обществото. <br /> <br /> Историята с дом &rdquo;Яворов&rdquo; ни злепоставя много! Стигнахме дотам, че ни напускат хора заради този случай и отиват в Обединена Велика ложа на България...<br /> <br /> По време на първия мандат на Володя Лозанов като Велик майстор той купил този имот и бил казал, аз не съм бил там, че ще го подари на ложата за масонски дом. Но за покупката той взема пари на заем от Великия секретар на ложата по това време Емил Хърсев, по-конкретно от &ldquo;Хърсев и ко&rdquo;, и купува с тези пари дом &ldquo;Яворов&rdquo;... Сега се оказва, че ложата трябва да връща заема на &ldquo;Хърсев и ко&rdquo;! Предстои другия месец да излезе резултатът, правим проверка - правна и счетоводна, за да видим за какво става въпрос.<br /> <br /> Няма доказателства, но смятаме, че Яворов също е бил брат масон и оттам е дошло желанието да вземе част от дома, в който е живял. Досега сме дали 1 млн., трябва да дадем още един! <br /> <br /> <strong>- Как трябва да се разреши този въпрос?</strong><br /> - Да си го вземат Володя Лозанов и Емил Хърсев, но няма как да стане юридически! Защото домът се води на Великата ложа! <br /> <br /> Володя Лозанов ми беше много симпатичен, много обаятелен е, дълбоко запознат е с теорията и практиката на масонството, но тази профанска работа не мога да я приема и не я приемам! <br /> <br /> А иначе на мен масонството ми е дълбоко присъщо, защото произхождам от едно също такова езотерично, затворено общество, наречено контраразузнаване и Държавна сигурност. С две думи се разбираме с братята по целия свят. Така, при първата ми работа с американците през 1991 г., се наложи да работим съвместно по <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>един голям терорист, който беше в България<br /> </strong></span><br /> Представителят на ЦРУ в България ни каза: &ldquo;Тези, които ще участвате в операцията, трябва да ви изпитам, за да знам как да ви поставям задачите!&rdquo;. Шефът ни - Георги Ламбов, го погледна и му каза: &ldquo;Ние всички сме завършили школата на КГБ!&rdquo;. Американецът каза само: &ldquo;Нямам въпроси!&rdquo;<br /> <br /> <em><br /> Следва продължение...</em><br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br /> </strong>