Стратегията на Политическа партия ГЕРБ за развитие на Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и Информационното общество (ИО) в България за периода 2009-2015 се основава на изискванията на ревизираната Лисабонска стратегия и на европейската Политическа рамка i2010 за развитие на Информационното общество и медиите, както и на натрупания положителен опит в България и във водещи страни като Финландия, Ирландия, Дания, Естония и др. , съобщиха от партията.
ИКТ са основният двигател на иновациите, икономическото развитие и конкурентноспособността на всички сектори на икономиката. Те са и много важен инструмент за подобряване на социалните услуги и качеството на живот на гражданите. Иновациите в ИКТ не само подобряват производителността на индустрията и публичния сектор, но и създават огромен пазар на новаторски продукти и услуги. Чрез ИКТ се създават условия бизнес организациите и гражданите да се подготвят за бъдещото информационно общество, основано на знания и на ново поколение комуникационни мрежи и Интернет.
Визия: Информационните и комуникационните технологии и развитието на информационното общество да се превърнат в основен приоритет на държавната политика на Република България за постигане на икономическа стабилност, устойчиво развитие на икономиката на страната, качествено подобряване на условията на живот и интегриране на България в европейското общество на знанието в съответствие с целите на Лисабонската стратегия и на Политическата рамка на Европейската комисия “i2010”.
България има дългогодишни традиции в областта на ИКТ. В ИКТ сектора работят над 90 хил. души със средна работна заплата над два пъти по-висока от средната работна заплата за страната . За 2007 г. делът на ИКТ сектора от БВП е 8.65 %, а средният ръст на ИКТ сектора в България за последните пет години е 15 %, което надвишава два пъти реалния ръст на БВП. Растат експортните възможности на ИКТ индустрията – външният пазар бележи ръст от 57.7% за 2005 г. и 63.6 % за 2006 г. За 2007 г. обемът на българския пазар на ИКТ надхвърли 3 млрд. лева, а брутната печалба на ИКТ компаниите премина границата от 1 млрд. лв.
Съгласно последния годишен доклад на ЕК от 2008 България значително изостава от водещите страни в ЕС по почти всички показатели, свързани с ИКТ и ИО. Например, по отношение на развитието на електронното правителство - само 6% от населението и 45% от предприятията използват електронни административни услуги при, съответно 30% и 65% средно за ЕС. Електронната търговия дава само 1% от оборота на предприятията при 11% средно за ЕС, а предприятията с интегрирани вътрешни бизнес процеси са 17 % при 41 % средно за ЕС. Електронното здравеопазване е в начален етап на развитие.
Световната банка отчита, че системата за научни изследвания и иновации в България е слабо развита, а негативните тенденции продължават да се задълбочават . Налице е и нарастващ недостиг на високо-квалифицирани специалисти, особено в областта на ИКТ, което се явява основна пречка за развитието на сектора. Това се дължи преди всичко на продължаващата криза и спад на качеството на образованието, на липсата на ясна национална стратегия и план за действие в тази област, както на продължаващия процес на емиграция на специалисти. В България няма изграден нито един научно-технологичен парк, не е развита системата за публично-частно партньорство, и т.н.
По отношение на индикаторите за конкурентноспособност на Световния икономически форум (2008-2009) България е след всички останали членове на ЕС – по общи показатели страната е на 76-то място от 134 страни. Сериозна загриженост будят някои показатели за страната, например: „технологична осигуреност на предприятията”(114-то място), „обхват на обучение на персонала”(118-то място), „чуждестранни инвестиции и трансфер на технологии”(115-то място), „изтичане на мозъци”(127-мо място), „наличие на професионален мениджмънт”(126-то място), и др. В Глобалния ИТ отчет на Световния икономически форум(2007-2008) по общи показатели България е на 68-мо място от 127 страни, а по показателя „приоритизиране на ИКТ от правителството” страната е на 99-то място.
Независимо от многобройните декларации на предишни правителства, образованието, науката, иновациите и ИКТ не са изведени като национални приоритети по отношение на инвестициите и на организационните мерки в тези области. Въпреки доброто равнище на някои от разработените от тези правителства стратегии, те водят до фрагментарни резултати поради липсата на ясна визия, програма за действие, управленска воля, организационен и управленски капацитет, координация и инвестиции.
Стратегията за развитие на ИКТ и на ИО в България (2009-2015) има две основни категории цели и приоритети:
• Цели и приоритети свързани с членството ни в ЕС;
• Цели и приоритети на национално равнище (отворени за дискусия).
Стратегията има за основна цел развитието и засилването на конкурентноспособността на българската икономика чрез използване на ИКТ и развитието на ИО в България, като акцентите ще бъдат върху конкретни мерки, съобразени с приоритетите на Политическата рамка “i2010”, както и върху специални мерки, свързани с националните цели и приоритети. Конкретните мерки и дейности по изпълнение на стратегията ще бъдат насочени към следните пет основни целеви групи: (а) граждани, (б) бизнес и инвеститори, (в) публична администрация, (г) учебни и научни институции и (д) организации с идеална цел и неформални организации. Предвижда се да се разработят секторни стратегии за развитие ИО и внедряване на ИКТ, например в: здравеопазването, образованието и науката, културата, енергетиката, икономиката, финансите, екологията, социалната сфера, транспорта, регионалното развитие, земеделието, транспорта, екологията, и т.н. Ще се възприемат индикаторите за успех на европейско равнище , свързани с Политическата рамка i2010, и на световно равнище – Индексът за мрежова готовност на Световния икономически форум . Ще се предвидят мерки и инструменти за защитаване на националния интерес при вземането на решения от европейските институции, както и за създаване на мерки и инструменти за активно включване на гражданите и бизнеса при формиране на политики на национално и европейско равнище.
За реализацията на политиката и стратегията в областта на ИКТ и ИО ще се изгради устойчива институционална система – Министерство на ИТ и съобщенията, ИТ отдели в другите министерства и ведомства, постоянна парламентарна комисия по ИКТ. Ще се създаде и система за мониторинг и контрол за изпълнението на стратегията и плана за действие на равнище Министерски съвет (Координационен съвет за ИО). Ще се реализира един нов модел на активна политика, основана на най-новите технологии, които позволяват да се достигне до най-активните слоеве от гражданското общество – младите хора и професионалистите, както и до хората в неравностойно положение, икономическите емигранти и временно пребиваващите в други страни. /БЛИЦ