Уникална средновековна църква, свързана със святото дело на Апостола на свободата Васил Левски, днес тъне в руини и забрава. Става дума за стария храм „Свети Никола“ във врачанското село Долна Кремена. През 1872 г. църквата става пристан на Левски, който пътува из Врачанско и учредява местните организации на революцинния си комитет. Посещавайки селото, той избира именно църквата „Свети Никола“ за своето дело. Храмът, изграден според историци около XII-XIII век, бил средище на българщината и християнските ценности, функционирал и като килийно училище във вековете на турското владичество. Затова Дякона го превърнал в център на местната революционна организация, съобщава „Конкурент”.
В Долна Кремена Левски намерил много будни люде и съмишленици. Те с готовност се включили в революционната му дейност. Под ръководството на учредения от Апостола комитет на 19 май 1876 г. долнокременчани въстават против турската власт. Много от тях след това попадат във видинския затвор.<br /> <br /> Паметникът на тяхната саможертва обаче днес тъне в забрава. Църквата &bdquo;Св. Никола&ldquo;, която приютява Апостола, и в която се ражда местната борба за свобода, се руши прогресивно вече десетилетия наред.<br /> <br /> &bdquo;Имаме желание да реставрираме този храм, но ни липсва финансиране&ldquo;, каза кметът на Долна Кремена Анюта Маньовска. В годините все пак се правят опити за възраждане на църквата. През пролетта на 2005 г., след обилни наводнения в района, тогавашният кмет Румен Серафимов поставя в притвора на храма дървено скеле, което поддържа покрива и го пази от срутване. Светилището обаче започва все повече да запада, а Серафимов не успява да намери средства за реставрация. Покривът вече е рухнал, стените са съборени, а абсидата е на парчета.<br /> <br /> Художествената, културна и историческа стойност на храма е значима и заради едни от най-ценните икони, дело на ученици на Захарий Зограф. Иконата на &quot;Свети Никола&quot; е от края на XII век, а на &quot;Света Богородица&quot; от края на XVIII век.<br /> <br /> Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Градена е от ломен камък, който е споен с хоросан, а стените на притвора до 1.90 м височина са от тухли. Изграждана е на три етапа. От най-старата, източна част, чиито основи са положени през XII-XIII в., днес не е останало почти нищо. През XVII в. тя била разширена на запад, от тази част е останала само южната стена.<br /> <br /> Окончателният си вид придобива през 1872 г., с изграждането на притвора, а датата е издълбана на камъка над входната врата. Същата година Левски идва в Долна Кремена и пренася святото си дело в уникалния средновековен храм, днес забравен от Бог и държава. <br /> <br /> Жителите на мездренско село имат нова църква, построена през ХХ век. Всички обаче са убедени в нуждата от възстановяване на светинята &bdquo;Свети Никола&ldquo;, запечатала емблематични моменти от историята на местното население. <br /> <br /> Дяконът пял в черквата&nbsp;&bdquo;Св. Възнесение&ldquo; във Враца.&nbsp;На 28 август 1872 г. Дякона пристигнал във Враца, за да свика събрание на местните дейци на БРЦК. Известно време той се информирал от разстояние за дейността на врачанските съзаклятници.<br /> <br /> &bdquo;В името на всевишния, пишат врачани до Левски, работата ни отива напред&hellip; премислихме до вашето дохождане да работиме полека, доде ни дадете нужните наставления&quot;.<br /> <br /> Апостолът отсяда в хана на Стоян Угоеца. На следващия ден изумява миряните с прекрасния си глас по време на църковната служба в храма &bdquo;Свето Възнесение&ldquo;, след което свиква тайно събрание в местността Скакля, където чертае приоритетите на врачанската революционна организация. След два месеца представителна група от местни дейци посещава Рилския манастир и отчита дейността си пред самия Левски.<br /> <br /> <em><strong>Из спомените на Мито Анков за размирните години:</strong></em><br /> <br /> На 28 август пристигна у Враца Васил Левски, съпровождан от неговия неразделим Гроздо от с. Български извор. Левски, като пристигнал вечерта късно, слязъл в хана на Стоян Огоеца. Сутринта на 29-ти, както се знае, праздник Усекновение св. Йоана Кръстителя, отидохме в черквата &bdquo;Възнесение&rdquo;. Там гледам, един момък хубаво облечен с европейски шаячени дрехи стои до аналоя и пее. Попитах, кой е този момък, но никой не го познаваше. След черковния отпуск излязохме всички, излезе и момъкът, придружен от даскал Симеона Подбалкански. След малко Подбалкански и момъкът с него се приближи до мене и ми каза, като го посочи: &bdquo;Негова милост вас дири...&ldquo; Аз изведнъж се усетих, кой е непознатия, но той със знак ме предупреди да се покажа, че го познавам. Тъй и сторих. Посрещнах Левски като стар познайник и на Подбалкански казах, че имаме сметка с момъка за ярешки кожи. Левски престоя един ден във Враца. Ние, съзеклятниците свикахме събрание в турските гробища &ndash; председателствуваше Левски.<br /> &nbsp;