Иван Иванов е един от най-нашумелите напоследък български футболисти. 25-годишният защитник, преминал наскоро от "Партизан" в "Базел", за втори път се озовава на пътя на "Лудогорец" към така мечтаните групи на Шампионска лига. Този път обаче Русия ще е само зрител, тъй като няма право да играе за швейцарците в квалификационните кръгове, защото има мачове за "гробарите".
В Швейцария Ванката набързо стана секссимвол, а у нас е стълб в отбраната на националния отбор. Кой всъщност е Иван Иванов и какви житейски драми е преживял? "ШОУ" ви дава отговора, черпейки информация от извора.
Футболистът е представител на Средногорието. Родом е от Златица, където не спират да се тупат в гърдите, изтъквайки какъв талант имат. Именно Иван Иванов прославя в момента китното градче, което наброява около 5 хиляди жители. Шампионът на Швейцария "Базел" брои малко над 2 милиона евро за него и го взе от сръбския гранд "Партизан". За да се издигне толкова много обаче, защитникът е преминал през множество перипетии.
Иван е на 25 години, а вече е преживял какво ли не. Загърби дългогодишна връзка с момиче, което смяташе да бъде с него до края на живота си, някои дори го изкараха гей, наръгаха го с нож в столична дискотека, загуби майка си и какво ли още не...
Всичко за Иван започва, когато бил в шести клас.
Учел в
златишкото
даскало и играел в местния детски състав, но без особени амбиции за кариера в спорта. Ритал с гуменки на цимента и постоянно карал родителите си да му купуват топки, тъй като бързо ги скъсвал. Един ден, на връщане от Гърция, баща му Камен, който бил тираджия, взел издавания в Югозападна България вестник "Струма" и случайно забелязал обява, че "Пирин" (Благоевград) набира таланти за своята детско-юношеска школа. Само дни по-късно семейство Иванови пътувало към стадиона на "орлетата". Конкуренцията обаче била жестока. Кандидатите за място в ДЮШ на "Пирин" били над 200 от цялата страна. Основната част от тях си тръгнали разочаровани. Едва девет млади таланта преминали успешно през изпитанията - жонглиране, удари с двата крака, спринт, дрибъл и накрая участие в двустранна игра. На второ място се наредило "русото момче от Златица" - същото, което сега е стълб в отбраната на националния отбор и заедно с Любослав Пенев и момчетата му копнее най-после да се докосне до голям форум и да играе за България на световното първенство в Бразилия следващото лято.
Самият Иванов признава, че се запалва по футбола заради лудото американско лято. "Гледах Световното през 1994 г. Тогава реших, че ще стана футболист. Не съм мислил за друга професия", разказва играчът, който тогава е бил невръстен малчуган, но все пак си спомня радостите, които донесе на цяла България четата на Димитър Пенев.
Всяко начало е трудно, но талантът на Иван Иванов прави сравнително лесен старта на кариерата му в Благоевград. Тогава под името "Македонска слава" тимът на благоевградските юноши е подготвян от специалиста Васил Петров и прогресира с всеки мач. Само след няколко месеца Иван е юношески национал на страната, малко по-късно идва и покана от... столичния "Левски". Талантът от Златица преценява, че още е прекалено рано за преминаване в някой от грандовете и решава да остане в Южна България.
"ШОУ" разбра, че баща му донякъде съжалявал, че наследникът му отказва на "сините". Камен бил голям левскар. Синът му Иван Иванов също като малък
симпатизирал
на "Левски"
но по-късно се налага да сменят футболната религия. Клубът от "Герена" обаче не се отказва и в края на 2004 година отново се свързва с Иван и семейството му. По това време 15-годишният защитник вече играе за мъжкия отбор на "Македонска слава" в "Б" група и започва да загатва за големия си потенциал. На "Герена" ги посреща ръководителят на детско-юношеската школа Руси Гочев заедно с Наско Сираков и Станимир Стоилов. След дълъг разговор средногорският талант си тръгва със смесени чувства, но сякаш вече готов за тази решителна крачка в кариерата си. На път към Златица телефонът на бащата Камен звъни. От другата страна на линията е Спас Джевизов – шефът на ДЮШ на ЦСКА. "Иван трябва да бъде на "Българска армия" утре. Елате, за да говорим на място", заявява Джевизов. Така на следващия ден Иван Иванов се озовава при "червените", където отново го чака плеяда от бивши звезди на футбола - Петър Жеков, Димитър Якимов и Спас Джевизов. Те са още по-категорични в желанието си бранителят да облече фланелката на ЦСКА и броени дни по-късно младежът заминава с мъжкия отбор на "армейците" на лагер в Белмекен.
След преминаването си в столичния тим Иван играе за юношите, но тренира с представителния отбор. Настанява се в квартирата на своя приятел Иван Караджов. Двамата се знаят от Благоевград. Подвизите им са известни за всички. В края на 2009 година Русия и Караджата се забъркаха в среднощен екшън пред столична дискотека, където бяха наръгани с нож, но за щастие не чак толкова сериозно. Иначе дебютът на таланта от Златица за ЦСКА е в мач със Славия, игран на 5 март 2005 г. Голобрадият защитник е изпратен да загрява и в 86-ата минута заменя Тиаго Силва. По това време "червената" защита се състои от играчи като Александър Тунчев, Валентин Илиев и Кирил Котев, които със силната си игра не дават никакъв шанс за налагане на младежи от школата. Иван е пратен в аварийната група и трябва да чака цяла година, за да се завърне в състава. Вярно, Пламен Марков не го използва на силния му пост в центъра на защитата, но все пак Иванов е на терена. С идването на Миодраг Йешич начело на "армейците" Иван започва да получава все повече шансове и влиза в игра за по 15-20 минути в няколко срещи. След сърбина за треньор е назначен Стойчо Младенов, който още с идването си заявява, че категорично няма да разчита на юноши. Все пак златичанинът продължава тренировки с представителния тим, но след края на сезона е преотстъпен заедно със Стойко Сакалиев и Александър Бранеков в "Локомотив" (Пловдив).
В Града под тепетата и тримата правят невероятен сезон. Стават любимци на публиката, която накрая ги изпраща със сълзи на очи. Върхът на доброто им представяне са мачовете за Купата на България, когато "смърфовете" отстраняват ЦСКА, а главна заслуга за успеха имат Иван Иванов и Сакалиев. След загубата в щаба на "армейците" са бесни, но бързо осъзнават грешката си и през есента на 2008 г. си връщат нарочените по-рано за гонене състезатели. В ЦСКА Иван продължава с възходящото си развитие, като бързо се утвърждава сред титулярите. През есента на 2008-а средногорският футболист покори още един връх в кариерата си – на 19 години изигра първата си официална среща за националния отбор на страната - при победата с 2:1 като гост на Босна и Херцеговина за контрола. През октомври селекционерът Пламен Марков го пуска срещу Италия в световната квалификация, завършила 0:0. Този мач е незабравим спомен за Русия, и до днес си пази фланелката на Фабио Канаваро, подарил му я след двубоя.
"ШОУ" разбра още, че баща му Камен колекционира всички екипи, донесени му от Ванката в Златица. Благодарение на силните игри в ЦСКА и достигането до националния отбор Иванов е забелязан от чуждестранни клубове. През 2010 година ЦСКА го продава на руския "Алания" (Владикавказ), а през 2011-а Русия вече е в "Партизан", където изкара до това лято, ставайки два пъти шампион на Сърбия. Докато е играч на
"гробарите" обаче, на момчето от Златица му се случват неща, които коренно преобръщат живота му. Заради лепнатото му петно, че е гей, Иван решава да плати
на сръбска
компаньонка
с която да го снимат в предизвикателни пози. Така на бял свят излязоха фотоси, на които се вижда как фенката на "Партизан" го целува и държи за мъжкото достойнство. Тази му изцепка обаче проваля дългогодишната му връзка с наша девойка. Ванката изкарва близо 5 години с приятелката си Надежда Олег Прокопиева. Чаровното Наде обаче не изтърпя унижението и побесня след провокативните му снимки със сръбската блондинка. Така се стигна до раздялата им, а Надежда смяташе, че именно Иван ще е мъжът до нея до края на живота.
Чаровницата, която е участвала в доста конкурси за красота, беше близо до футболиста и в най-трудните моменти. Един от тях беше инцидентът пред софийска дискотека в края на 2009 година, когато мъж наръга Иван Иванов и Иван Караджов с нож. Въпреки скандалната случка Русия и Караджата продължиха да вилнеят и често бяха забелязвани по късните часове в Студентски град. Сега обаче и двамата най-после се спряха и започнаха да мислят само и единствено за футболната си кариера. Вратарят се прероди в "Берое", след като Петър Хубчев му даде златен шанс, докато талантът от Златица стигна до шампиона на Швейцария "Базел". В новия му клуб веднага го изкараха за плейбой. В Швейцария дори го считат за секссимвол, след като се запознаха с въпросните му снимки със сръбската блондинка.
В "Партизан" обаче Иван научава трагичната вест за смъртта на майка си. През март миналата година Марияна си отива от този свят. Съобщават му за кончината й вечерта преди мач на сръбския гранд. Иван решава да прояви изключителен героизъм и излиза на терена срещу "Хайдук" (Кула), въпреки че треньорът Аврам Грант му казва, че го освобождава, за да се прибере за погребението. Сърцатият защитник
играе цял мач със
сълзи в очите
след което се прибира в родния Златица, за да изпрати майка си в последния й земен път. След дни се завръща в Белград, излиза на терена, бележи гол при победата с 4:1 над "Рад Београд", като радостта му е примесена и с печал, тъй като показа фланелка под официалния си екип, на която е изобразен ликът на майка му...
Петър СТОЙЧЕВ
