Дъщерята на покойната Дочка Банева: Николай Банев се опита да ме ограби след смъртта на мама

<em>Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; я потърси по конкретен повод, за който малцина са чували - че дъщерята на Дочка съди Николай Банев за 1/6 от наследството, което й принадлежи по закон от покойната й майка. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Вярно ли е, че съдите Николай Банев?<br /> </strong>- Да. Много хора вероятно ще се запитат за какво го съдя, но истинският въпрос е: защо чак сега? Трябваше ми време, за да осмисля фактите, за да събера документите, които са необходими за едно такова дело. Съдя Банев за 1/6 от наследството, което ми принадлежи по наследство от майка ми, но то е буквално нищо в сравнение с придобитото по време на брака им, тъй като <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Банев всичко е записвал на името на фирмите си<br /> </strong></span><br /> Аз не мога да претендирам за тях, но има други имоти, които подлежат на делба. Не знам дали ще ми повярвате, но го правя не толкова, за да се обогатя, а защото считам, че го дължа в памет на майка си. Банев се изгаври с паметта на майка ми и аз мисля, че е справедливо този човек да бъде наказан по някакъв начин. <br /> <strong><br /> - Раиса, вие не се появявате в публичното пространство, за вас се знае твърде малко...<br /> </strong>- Живяла съм повече в Англия, отколкото тук. Завърнах се след следването си там и сега пиша дисертация. Нямам идея какво ще правя занапред. Къде ще живея - тук или там. Степенувам нещата и сега на дневен план е това дело. Гледам на него като на свой дълг. Освен това баба ми - майката на майка ми, е жива, тя е възрастна жена и недобре със здравето и трябва да съм до нея, защото е единственият ми близък човек <br /> <br /> <strong>- Кой е вашият баща?<br /> </strong>- Той е покойник. Беше лекар. Когато майка ми и баща ми се развеждат, аз съм била малка, и, както обикновено се случва у нас, за този родител, който отсъства, не се говори много. Така аз знаех твърде малко за биологичния си баща. До момента, в който сама го потърсих с желанието да го опозная. Когато майка ми и Николай Банев се ожениха, Банев имаше намерение да ме осинови. Никой не ме питаше искам ли го, или не. Междувременно обаче се отказа - преосмисли идеята си и се мотивира гласно: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Ааа, не е добре да те осиновявам - ти като станеш и моя и нейна, ще наследиш твърде много! Отказвам се да те осиновя!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Беше ми все едно. Никога не съм приемала този човек. И излязох права. Майка ми стана жертва на своята любов към него. Страдаше почти през целия си живот, а най-вече през времето, в което я повали ракът и тя най-много се нуждаеше от близки хора до себе си. Точно тогава Банев си имаше вече официална любовница - Евгения.<br /> <br /> <strong>- Как разбрахте за болестта на майка си?<br /> </strong>- Сама ми каза - по телефона. Бях в Англия. Още в първия ни разговор тя се безпокоеше, че ако се случи нещо с нея, не съм подсигурена. Знаеше, че аз не приемам Николай, че никога не съм го възприемала като някакъв авторитет и че той ще се опита да ми отмъсти за незачитането. Проявявах характер, който той не можеше да преглътне - беше свикнал всички да го ласкаят и да му се подчиняват. Аз бях пълен антипод на лакеите около него. Понякога дори открито му се противопоставях. <br /> Най-страшният ни конфликт беше, когато му отказах да празнувам заедно с тях Великден. Не можех - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>беше 40 дни от погребението на баща ми. Банев не прие това за основателна причина - <br /> </strong></span><br /> на него нормалната човешка емоция винаги му е била чужда. Прие отказа ми като демонстрация на постоянното ми поведение да го отхвърлям. <br /> <br /> Още когато заживяхме заедно, стана ясно, че не мога да живея под един покрив с този човек. Майка ми първо се опитваше да балансира, после се примири. Но до края си тя бе толкова фанатично обсебена от любов по него, че продължаваше да му вярва, както и да я лъжеше той, и тя да знаеше, че я лъже. Имало е случаи, в които дори двете се изправяхме една срещу друга заради него. Опитвах се да й отворя очите, да я накарам да проумее фалшивия му образ, но тя или наистина не ми вярваше, или нарочно се е съпротивлявала - като някаква форма на самозащита - сякаш не искаше да признае, че е наясно със същността му. Най-вероятно се е оправдавала пред самата себе си и е потушавала собственото си разочарование от него. По-късно, когато вече сериозно се разболя, до нея достигаха факти, които я съсипваха - те я нараняваха до степен, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>изгуби желанието да живее и да се бори с болестта<br /> </strong></span><br /> Един такъв драматичен момент беше, когато научи, че Евгения е бременна и после, когато се роди първото им дете с Банев - Теодора. Майка ми умря дни след раждането й. По ирония на съдбата Теодора се роди на рождения ден на баба ми - майката на майка ми, а мама почина на рождения си ден - 31август.<br /> <br /> <strong>- Евгения ражда и майка ви научава това в болницата?...<br /> </strong>- Да, майка ми знаеше, че Евгения е бременна. Винаги се намираха &bdquo;доброжелатели&rdquo; от близкото обкръжение на Банев, които да й съобщават &bdquo;добрите&rdquo; новини. Но когато тя пита Банев дали е вярно, той винаги е отричал. Отрича и в деня, в който се ражда Теодора. Майка ми умря в същия месец. Тя го пита: &ldquo;Има ли нещо, което ти се е случило днес и трябва да ми го кажеш?&rdquo;, той й отговаря: &ldquo;Не, не е вярно!&rdquo;... Докато всичко това се е случвало в живота му навън, той демонстрираше показна грижа към майка ми. В болницата й обзаведоха стая, занесе телевизор, назначи денонощна охрана пред стаята й. В момента, в който влизаше някой в стаята й, Банев буквално след минутки се появяваше. <br /> <br /> <strong>- Алчността ли е най-големият порок на Николай Банев?<br /> </strong>- При него нищо не е сигурно, не подлежи на класация. Евгения започва връзка с Банев и се води официалната му любовница по време на брака му с майка ми, още преди тя да се разболее. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И той даже завежда любовницата си на прием при президента Първанов <br /> </strong></span><br /> след като майка вече е тежко болна. Поканата е била отправена до майка ми - заради фестивалите, които тя организираше за деца-сираци от Балканите. Те идваха напълно безплатно за по 2 седмици на морето и общуваха с наши изтъкнати художници, писатели, поети и певци. Докато майка ми се бореше с болестта, Николай и Евгения демонстрираха връзката си.<br /> <br /> <strong>- И майка ви е знаела това, така ли?...<br /> </strong>- Знаеше. И страдаше жестоко. Както и жестоко го обичаше и се самопогубваше. Майка ми беше изключително деликатен човек, но няколко пъти дори ошамари Евгения. Например така я удари в един софийски пъб, че Евгения се спаси на бегом към изхода. Банев пък след това защитил &bdquo;бедното момиче, което се борело с живота само и искало просто... едно детенце&rdquo;. Животът бил &bdquo;несправедлив&rdquo;! А сега е &ldquo;справедлив&rdquo;!... Целият мезонет на семейния апартамент на майка ми и Николай Евгения е превърнала в своя гардеробна, а магазинът на мама - в свой офис. При толкова много богатство и имоти!... <br /> <br /> <strong>- Тъгуваш за брат си, ми каза... <br /> </strong>- Да. Аз го обичам. Когато майка ни умря, той беше още дете. <br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, майка ви Дочка се е страхувала, че може да умре и малкият Николай да заживее с Банев и Евгения... И е заклела Банев брат ви да не живее с тях двамата с Евгения...<br /> </strong>- Така е. А Банев дори направи брат ми шафер на сватбата си с Евгения <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и го накара да я нарича &bdquo;мамо&rdquo;!<br /> </strong></span><br /> Сега, покрай документите за делбата, установих, че брат ми Николай няма адресна регистрация в България и е бил осиновен. Банев пък не можели да го открият, защото не живеел на адреса си по регистрация - на &bdquo;Витоша&rdquo;. Разбира се, всички знаят къде да го открият - не е обявен за национално издирване, нали?! Наложи се да платя служебни адвокати на двамата, за да се проведе делото за делбата. Можете ли да си представите?! Сякаш Банев не може да си плати адвокат!..<br /> <br /> <strong>- Опитвал ли се е да ви ограби Банев?<br /> </strong>- Ако опитът за обезнаследяване може да се счита за ограбване - да. В края на живота си майка ми все пак е имала съмнения в неговата почтеност, защото ми купи апартамент в същата сграда, където живееха, на по-долен етаж. След като се опита да ме изгони оттам и се наложи да вляза с полиция, после Банев ми изпрати гавази да съм подпишела &bdquo;един документ&rdquo;. Оказа се бял лист с подписа му и с подписа на брат ми. Не подписах. След това той сякаш разбра, че с &bdquo;хулигански&rdquo; мерки няма да стане нищо, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и ми предложи &bdquo;сделка&rdquo; - <br /> </strong></span><br /> да ми дадял 100 000 евро, но да се откажа от собствения си апартамент и от наследството си. Каква наглост! Дори баба ми беше предписала всичко нейно на майка ми и по този начин то също подлежи на делба, като 2/3 пак е на Банев. Ние с брат ми имаме само по 1/6-а. Факт, че той се опитва да присвои и малкото, което ми принадлежи по законно право. Ето защо много се притеснявам, че ако брат ми Николай реши един ден да прояви моя характер, ще го остави без нищо, за да го подчини на волята си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А Евгения - тя не би се спряла пред нищо <br /> </strong></span><br /> за да подсигури собствениците си деца за сметка на брат ми - синът на ненавижданата от нея Дочка. Така че битката, която водя, независимо че брат ми Николай не знае, е не само битка за мен самата, а в памет на майка ни, чиято воля беше двамата да се обичаме и подкрепяме като брат и сестра. Вярвам, че един ден и това ще стане. <br /> <br /> <strong>- Вярваш ли, че Банев е обичал майка ти в началото на връзката им?<br /> </strong>- Да, имало е любов. Те двамата бяха в началото на съвместния си живот толкова бедни, че събираха гъби около София, за да има какво да ядат. После, когато вече бяха новобогаташите Баневи, той почти винаги й е изневерявал - винаги е имал по някоя Евгения, но все пак имаше някакъв респект от майка ми. Може би затова и я лъжеше. Иначе в живота му винаги е имало по няколко жени. <br /> <br /> Предполагам, че и сега има някоя друга &ldquo;зад паравана&rdquo;. Но нито една от тези жени не може да бъде сравнена с майка ми. Не защото ми е майка, а защото беше интелигентна, талантлива, почтена, истинска и добра. Хората усещат тези неща, не е нужно да им се обясняват, за да ги разберат. Когато от персонала на &bdquo;Русалка&rdquo; научаваха, че майка ми ще пътува за там, всички я чакаха с обич, а Евгения се изнасяше, защото идваше съпругата - наричаха майка ми Госпожата. Всички са знаели за връзката на Николай и Евгения, не са я приемали, но са си траели от страх от Банев. <br /> <strong><br /> - Как се държа Банев на погребението на майка ви?<br /> </strong>- Заради болестта майка ми бе толкова променена, че беше в затворен ковчег. След поклонението, което бе организирано в София, Банев поиска да му отворят ковчега и да остане насаме с нея. Вероятно нещо е искал да й &bdquo;каже&rdquo;. Може би нещо й е &bdquo;признал&rdquo;... Дори да го e направил, е било<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>твърде късно и напразно<br /> </strong></span><br /> <strong>- Смятате ли, че има вина за разболяването й от рак? Говори се, че серия от пластични операции са влошили състоянието на кръвта й по лимфен път...<br /> </strong>- Никой не може да каже какво точно поражда рака, но едно е сигурно - че болният от рак има нужда не от постоянен стрес, а от близки хора, от съчувствие и разбиране до леглото си. Майка ми се бореше с болестта, наранена от предателството на човека, когото е обичала най-много на този свят... Това я съсипа и уби волята й за живот!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong>