Всеизвестно е, че другото име на родопския бисер Ковачевица е българския Холивуд. Тук са заснети едни от най-съдържателните български игрални филми. А те не са един и два, а 29! Кинобиографията на селото започва от 1976 г. с „Мъжки времена“, а последният филм, заснет през 2019 г. в съхранения архитектурен резерват на Родопа планина, е „Живи комини“.

Класиката в българското кино „Мера според мера“ е почти изцяло сниман в Ковачевица. Още част от „Време разделно“, „Закъде пътувате“, „Те надделяха“... много са лентите, за които родопското село е неподражаем декор. Тук през 1983 г. започнаха снимките на филма „Прилив на нежност“ с Камелия Тодорова, но не можа да бъде завършен, защото именитата ни певица и актриса избра пътя на изгнанието и от Солун отлетя за Италия с нейния тогавашен избраник Майкъл Кунстман, пише "Телеграф".

През 1984 г. в църквата „Свети Никола“ се венчаха Яворов и Лора във филма „Дело 205/1913 П.К.Яворов“. Почти във всички заснети филми главно действащо лице е операторът и режисьор Радослав Спасов. По тикления калдъръм на селото са отеквали стъпките на Григор Вачков, Руси Чанев, Мариана Димитрова, Цветана Манева, Явор Милушев, на Свобода Бъчварова, на режисьора Георги Дюлгеров и още плеада талантливи български кинотворци.

Не една и две са случките, развеселявали кинаджиите по време на снимките. 84-годишният днес ковачевец Георги Поптомов е икономист по професия, краевед по призвание и сладкодумен разказвач, озаглавил е спомена си „Наслука“. Случката е от 1976 г., когато в Ковачевица се снима филмът „Мъжки времена“.

„...Понякога Гришата Вачков оставаше да нощува у кмета Сашо Дишлянов и аз им носех за мезе на виното пъстърва. Гришата пожела един ден да дойде с мен за риба. Една сутрин с джип от киното тримата - той, Сашо и аз, тръгваме към Вищерска река. Още в началото на реката след вливането й в Канина аз почнах да хвърлям въдицата и улових няколко бройки. Двамата се въртят около мен и ми плашат рибата:

„Изчезвайте оттук и ме чакайте нагоре някъде, иначе и перка няма да видите“ - им казвам аз, а те взеха уловената риба и изчезнаха. След време и аз бях при тях. На двe -три крачки от реката бяха запалили огън, на средата с тикла за печене на рибата. Изсипах пред тях торбата с уловената риба, зацъкаха с езици те, изчистихме я набърже ние двамата със Сашо, а Гришата пък почна да я пече. Шишето с мастика минава от ръка в ръка, печената риба също, Гришата разстила локуми, двамата със Сашо се смеем, подпитваме го ту за едно, ту за друго, хапваме, пийваме и от шосето се чу клаксон. Пристигнал е джипът.

Гришата се надигна: „Сашо, този огън така ли трябва да остане?“ - попита той. „Трябва да го загасим“- отговаря Сашо. „Тогава изваждайте пожарогасителите“! Без капчица притеснение разкопча си панталона и жарта в огъня пред него се разпишика... шшшш: „Сашо, не ме гледай, а казах да вадиш пожарогасителя!“ Сашо бръкна в панталона си, побара наляво-надясно из него, извади нещото, пишна един-два пъти с него, а Гришата го пресича: “Какво пикаеш, бе, Сашо, ракия ли пикаеш, та разгоря огъня отново.“

Не спомена вече думата пожарогасител. Аз през това време умирам от смях: „Гошо, не се смей, а вади маркуча!“ Тогава бях млад, здрав, прав, корав и набърже огънят бе потушен от мен. На два разкрача от нас река Вищерска се кикотеше от смях и се спускаше весело надолу към река Канина.“

Бай Георги Поптомов разказва и друг случай от „Мъжки времена“: „В един от епизодите снимат мулетата на Калина Палазова и на баба Стойка. След снимките за участието на двете мулета кинаджиите им плащат, но на Калина дават повече пари. Баба Стойка реагира: „Откъде накъде на Калина ще давате повече пари - и аз дадох муле, и Калина даде муле - и на мен ще дадете колкото нейните пари“. Обажда се Калина: „Ама мойто муле беше със самара, а твойто голоооо“. „Мойто пък беше по-убаво, защото е бяло, а твойто църноооо“ - отговаря баба Стойка.

„Ама на мойто яаше Митко Бомбата, а твойто търчеше след него като айгъъъър“ - продължава Калина. „Мойто е айгър, защото е бяло, а твойто го яат, защото е църноооо“ - не престава баба Стойка. „Ама яз съм и артистка, мари, а ти каква си - никакваааа!“ - завършва спора Калина. Намесва се Гришата Вачков - води бабите при Йошката в магазина, купува им едно шише мента и по една кутия бонбони и бабите се помиряват.

В основата на киноповествованието на филма лежи биографичният роман на Свобода Бъчварова “Литургия за Илинден”, появил се поради невниманието на цензорите през 1978 година: “Бях още ученичка в Горноджумайската бивша Солунска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Прилежно записвах в ученическата си тетрадка разказите на дядо Илия Дилберов, прототипа на моя Дилбер Танас. Той ни беше съсед и често сядахме двамата на пейката пред неговата порта. Така оживяваха образите на Гоце Делчев, Пейо Яворов, Постол Войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански... през спомените на дядо Дилбер Илия. Бащата и майката на Гоце Делчев, бежанци от Кукуш, живееха на съседната уличка и бяха още живи”, спомня си голямата българска писателка Свобода Бъчварова, която приживе през 2008 г. прелетя от Бразилия до родния Благоевград. Отиде и до Ковачевица.

Името на филма идва от стихотворението на Пейо Яворов "Ден денувам". Близо 2 десетилетия преди Мел Гибсън да използва местен диалект в продукциите си "Страстите Христови" и "Апокалипто", в “Мера според мера” се говори автентично на вардарско-струмишкия диалект. Майката на режисьора Георги Дюлгеров, бежанка от Македония, обучава Руси Чанев и другите актьори на специфичния говор.

По-голямата част от снимачния период на филма преминава през 1980 година в Ковачевица. Вече не са живи местните типажи, които тогава паснаха като тикли в калдъръм в масовките на снимките. Баба Калина Палазова бе любимката на Григор Вачков. Във филма тя изпълнява и много важна роля, акушира при раждането на Цилка в аферата „Мис Стоун“. Епизоди са снимани и в нейната къща срещу кръчмата “Синият вир”. Григор Вачков в доспехите на Постол Войвода предпочитал да си полежи на баба Калининото легло между два дубъла, докато бобът къкрел в гърнето на огнището.

Той видял, че бабата си няма телевизор и след едно от пътуванията му до София й донесъл малкия съветски “Юност”. За жалост след едно от тези негови пътувания той не се завърна в Ковачевица, инфарктът го покоси без време на 47-годишна възраст. Баба Калина му окачи голяма снимка като Постол Войвода в кръчмата “Синият вир” и докато беше жива, му палеше свещичка на всяка панихида.

Спомените на оператора на филма Радослав Спасов, чиято къща в Ковачевица е “базовият лагер” на целия снимачен екип, са неизтриваеми: “В моята къща актьорите си харесаха една одая и в нея почиваха и се подготвяха за епизодите си. В петък Гришата донесе бутилка хубава ракия и ни каза, че като се върне в понеделник от София, ще я изпием. Той обаче не се върна никога вече. После всички пийнахме по глътка в негова памет...”.

Тогавашните деца, днес над 40-годишни мъже и жени, си спомнят как Руси Чанев е ходил по цял ден из селото с брашнено лице. Или пък как 6-годишната тогава Деси, дошла на гости при леля си Валя, се връща с рев от бърчината (мегдана): “Лельо, не мога да купя хляб от магазина, селото е пълно с турци”. Или пък как Цветана Манева и тогава гимназистката Мартина Вачкова са късали нервите на режисьора Георги Дюлгеров и оператора Славчо Спасов.

Техните героини е трябвало да си разменят репликите: “Оти го не сакаш момчето, мари?”, а другата да отговори: ”Я не го сакам, оти он е мрсолькьо!” Двете избухвали в неудържим смях, когато Мартина все не успявала да изговори 3-те съгласни наведнъж... десетина дубъла се наложило да направят.