Краят на април и началото на май 2017 г. може да се считат за началото на края на организираната Сирийска опозиция и антиправителствените формирования. В цялата страна се водят жестоки боеве между екстремистките групировки, някога представлявали страшна сила и заплаха за днешната власт. Според експерти, цитирани от AMN, за това време в междуособни боеве са загинали и ранени над 1500 терористи.
Основно бойните действия се водят между най-големите формирования като „Ахрар аш-Шам”, „Джебхат ан-Нусра”, „Джейш ал-Ислам”, „Ал-Ислам ат-Туркестани”, „Фейлак аш-Шам” и ИД. С всеки ден в междуособиците се включват все нови групировки.
 
Една от най-големите медии на опозицията агенция Etihad Press съобщи потресаващи подробности за последните жестоки сблъсквания на „Нусрите” и „Ахрар аш-Шам” в провинция Алепо, Идлиб и край Дамаск.
 
От хрониката на боевете може да се направи извод, че основно борбата се води от различни групировки на опозицията против „Джебхат ан-Нусра”, за което има определени причини.
 
Според основната версия „опозицията” се разграничава от терористите на сирийското разклонение на „Ал Кайда”, внушено им западните и близкоизточните покровители. Именно за това настояваше Русия от година и половина.
 
Втората изключително важна причина, според експерти, е провалът на операцията по завладяване на провинция Хама от терористите.
 
На „нусрите” беше възложена ролята на основен координационен щаб по планиране на операцията, подбор на участващите редови екстремисти и техните командири, цялата логистика и разпределение на паричните средства. Общата оценка е, че лидерите на „нусрите” тотално са се провалили.
 
В резултат не само „Джебхат ан-Нусра”, но и „Ахрар аш-Шам”, „Ал-Ислам ат-Туркестани”, „Фейлак аш-Шам” и още десетки по-малки групировки понесли огромни загуби в жива сила и бойна техника.
 
Следват две логични хипотези: Първо, задграничните спонсори решили да накажат ръководството на „Нусрите” за колосалния провал, като им отнемат доминиращата роля.
 
Втората хипотеза е по-важна. На политическия хоризонт в Сирия се мержелее перспективата за политическото уреждане на конфликта. При тази ситуация за „Джебхат ан-Нусра” не само няма бъдеще сред политическата опозиция, но тя ще бъде сериозна пречка в политическия процес. Спонсорите откъм Персийския залив очевидно няма да бъдат съгласни с изолацията и последващото унищожаване на „Нусрите” наред с ИД, но Западът вече прокарва линията си със сегашните борби в Сирия.
 
Не трябва да се пропуска като причина и парите. За „Нусрите” бяха заделени огромни средства, необходими за организиране на операцията в Хама. Всеобщо е обаче убеждението, че в голямата си част те просто са изкрадени.
 
В някаква степен причина за междуособните войни е борбата за ресурси – боеприпаси, лекарства и провизии. Турция внимателно подбира какво от тях до кого трябва да достигне, останалите са на „диета”.
 
От тези противоборства печели единствено сирийската правителствена армия. Дори съществува допускането, че лидерите на някои „провинени” групировки изпълняват задачи на тайните служби Мухабарат срещу съответна индулгенция. Ситуацията позволява правителствените войски да освободят повече сили за организиране на всеобщо настъпление от язовира на Ефрат (до Табка) до Палмира с последващо деблокиране на Дейр ез-Зор.
 
Превод и редакция: БЛИЦ