Днес, 4 май, се навършват точно 1000 дни от нанасянето на първите удари от САЩ по „Халифата” – на 8 август 2014 г. американската авиация атакува позиции на ИД в Ирак. След половин месец, 23 септември, на удари бяха подложени обекти на терористите и в Сирия.
Американците поеха основното натоварване в рамките на „международната коалиция”: те са нанесли 68% от удара на коалиционните сили в Ирак и 95% в Сирия, а разходите им възлизат на почти 13 млрд долара. Спецназът на САЩ вече действа практически открито и все по-често влиза в пряк боен контакт с „джихадистката пехота”. Американците активно изграждат нови пунктове за предно базиране (авиобази „Табка”, „Рмейлан” и „Кобани” в Сирия, а „Такаддум” и „Кайяра” в Ирак).
 
Ако август 2014 г. стана началото на войната с „Халифата”, на 30 септември 2015 г. във войната се включи Русия, която се превърна в решаващ фактор за промяна на ситуацията в Сирия.
 
Макар кризата в ИД да е факт, тя още не е изчерпала потенциала си за настъпателни действия, запазена е дееспособността на органите за „военно управление”. Все още няма нито един случай за масово предаване на терористи в плен – бягат от боеве и от „Халифата”, но не се предават!
 
Липсват признаци за системна дезорганизация на висшето и средното звено на командни състава на ИД, няма деморализация в редовете на полевите командири и „джихадистката пехота”. Разузнавателните служби на регионалните и световните държави нямат точна представа какво е загубено и какво е запазено от боеспособността на ИД.
 
Все още не е разбрано докрай, че ИД води борба не за територии, а за ресурси – именно съумяването въпреки бомбардировките да бъде попълвана ресурсната база (въоръжение и бойна техника, боеприпаси гориво, продоволствие и парични средства) държи ИД да не потъне.
 
ИД завладява територии не да ги удържи на всяка цена и оценките (особено на американците) колко процента територии тя е загубила е чиста демагогия.
 
През 2016 г. джихадистите са изоставили 18 хил кв км. (от 78 хил на 60 хил кв км). И какво от това? Да не би ИД да отслабна? Друг е въпросът ако става дума за селища и административни центрове, нефтени и газови сонди, важни пътни артерии.
 
Свиването на териториалните предели на ИД едновременно на фронтовете в иракската провинция Найнава и сирийската провинция Ракка засега не е довело до качествен прелом във войната с „Халифата”.
 
Терористите запазиха цялостен, а не раздробен на анклави, голям къс територия между Ирак и Сирия: голяма част от сирийската провинция Дейр ез-Зор, източните райони на провинция Хомс и контролирани територии около Ракка. В Ирак във владение на „Халифата” остава голяма част от западната провинция Анбар.
 
Терористичната групировка успява да поддържа висока численост на „джихадистката пехота”. В началото на април командващият операция „Непоколебима решителност” генерал Стивън Таусънд обяви, че става дума само за 12-15 хиляди терористи? Дали е така? Човешките ресурси ще спрат да се вливат в „Халифата” едва след като се затвори плътно турско-сирийската граница.
 
„Халифатът” се опитва да противопостави свежи идеи с усложняване на обстановката по фронтовете. Според иракското разузнаване, ИД влязла в преговори с „Ал Кайда” за сключване на алианс. Това обаче може да стане единствено с поставени условия от „Ал Кайда”. Такъв завой може да усложни обстановката преди всичко в Сирия, където „Ал Кайда” има позиции.
 
Именно тази заплаха е на път да застави САЩ да преразгледат възможностите за сътрудничество с Русия в борбата с ИД.
 
Екип на БЛИЦ (по публикации в чужди медии)