На днешния ден преди 16 години Руската федерация осъществи военна агресия срещу Грузия. Тя бе генерална репетиция за нахлуването на руската армия в Украйна през 2014 г. Това написа в профила си във Фейсбук бившият евродепутат ГЕРБ/СДС Александър Йорданов.

Ето какво публикува още той:

Но защо Русия нападна Грузия на 8 август 2008 г.? Нападна я, защото тази малка, но горда страна, пожела също като нас българите, да стане член на ЕС и НАТО. Най-обикновено и разбираемо грузинско народно желание.

Припомняйки за тази руска агресия ще обърна внимание, че същност на държавата Русия е омразата към други страни и народи. Управляващите в Кремъл винаги са гледали на света като на техен враг. За тях дори и нашата България е враг.

И е факт, че руснаците ни мразят нас, българите. Те гледат на държавата ни като на своя бащиния. И с кокошка ни сравняват.

Казват, че както кокошката не е птица, която да полети, така и нашата страна не е за тях чужбина:

"Курица не птица. Болгария не заграница!" И наистина, особено по време на комунистическия режим, те ни третираха като тяхна република. Никой друг като руснака не е обиждал така българския народ.

Това, че са ни грабили, убивали и крали като за последно, е едно на ръка. Но не трябва да забравяме, че пак те, руснаците, ни натресоха своята просташка комунистическа система. Същото е тяхното отношение и към Грузия.

А това е държава от която ни дели само Черно море и в този смисъл тя, също като Украйна, е наш добър съсед.

Грузия е земята на древното Колхидско царство. Тук християнската вяра намира прием още през IV век. Московията тогава още не е съществувала. Но Русия многократно е отнемала свободата и независимостта на достойния грузински народ. Опита се да го направи и през 2008 година. Тогава много грузински майки загубиха синовете си.

Но тази грузинска трагедия, както и трагедията, която днес преживява Украйна, станаха възможни, защото в руския народ е жива все още имперската и комунистическата зараза. Този народ се опиянява от гадния си мерак да командва и налага своята простащина на други народи и държави.

През 2008 г. руснаците завидяха на грузинците, че искат да си оправят държавата по европейски. Завидяха тия гламавци на народ, който по численост е два пъти по-малко от населението на град Москва.

Ненормалниците в Кремъл измудриха тезата, че НАТО не трябвало да се приближава до руските граници, защото това било опасност. Но защо да е опасност? Нима Швейцария, която е заобиколена от натовски държави да се чувства застрашена, в опасност?

Към момента на произнасянето на тази върховна глупост Русия вече граничеше с натовски държави – Латвия и Естония, а само Черно море я дели от други три натовски държави –Турция, България и Румъния. На север пък е Финландия, която също стана член на НАТО.

На запад Украйна и на юг Грузия, също желаят натовско членство. Нима не е ясно, че ако натовските държави бяха нещо лошо, то самите руснаци не биха се натискали да живеят в тях. А истината е, че те пари дават, за да живеят в натовски държави.

Те дори и у нас се дотътриха след като станахме член на НАТО. Колкото и да са загубени все пак разбраха истината. И тя е, че в натовските държави се живее по-добре, по-човешки, по-заможно, по-достойно.

И днес, когато не минава ден, в който да не четем за руските зверства в Украйна, когато си припомняме и съдбата на Грузия, е съдбовно важно да браним от Русия нашият европейски и натовски дом. Това е дългът ни на българи днес.