Събитията в Палестина са в центъра на вниманието на световните медии. Изострянето на конфликта между израелци и палестинци достигна през последните дни небивали висоти.

Това пише руският философ, политолог, социолог и публицист Александър Дугин.

Вижте целия му коментар:

Важното е, че не само израелците масово и без да подбират унищожават палестинци, но и ракетите, изстреляни от “Хамас” достигат целите си и израелци също гинат.

Разпалващият се арабско-израелски конфликт отново възкресява цял спектър зловещи апокалиптични сюжети - и трите световни монотеистични религии - юдейството, християнството и ислямът - съвпадат в това, че краят на света ще започне с голяма война в Светите земи. Така че Краят е близък, както никога преди.

Самата държава Израел в очите на религиозните евреи е държа на Края. Четвъртото разселване, започнало с разрушаването на Ерусалим от Тит през 70 година след н.е., след което евреите са разхвърлени по целия свят, приключва единствено в епохата на Машиях.

Съвременният Израел е построен до известен смисъл на думата - на кредит. Евреите след Втората световна война напрягат всички сили и с правда и неправда установяват контрол над Палестина. Те смятат, че със своите усилия забързват идването на забавилия се Машиях.

За неговото идване те създават изпреварваща държавност. Насила завземат Израел, обявявайки го за столица. Остава само да се разруши свещената за мюсюлманите джамия “Ал Акса” и да се пристъпи към издигането на Третия храм.

Наистина, съгласно юдейската традиция, трябва преди това да се намери крава с чисто червен цвят и да се принесе в ритуална жертва. Но в краен случай може по различен начин да се разтълкува това, което се разбира под “червен цвят” или също, в духа на Постмодерна - да се боядисат съмнителните места.

Но ако Машиях се забави още, то може да настъпи основен банкрут не просто на Израел, но и на целия юдаизъм и на еврейството като цяло. За мюсюлманите в Палестина и Ерусалим са и джамията “Ал Акса”, за чиято съдба те напълно обосновано се притесняват, и мястото, където са живели от хиляди години, и светините - трети след Мека и Медина.

Мюсюлманите вярват, че краят на света ще бъде пряко свързан с велика религиозна война в Палестина - от Сирия до Египет, включително в целият съвременен Израел.

Така че ислямският и арабският свят, бурно реагиращи днес на ескалацията на насилието в Палестина, се движи не само от възмущението от еврейската окупация и резкия, доста расистки стил на поведение на израелците, но и от очакването на Последната Битка.

За това са готови и шиити, и сунити. В частта, която се отнася до края на времената, и двете ислямски течения съвпадат. И двете виждат решение на палестинския проблем единствено в унищожаването на Израел като еврейската национална държава.

За християнския свят Ерусалим е също светиня. И библейските пророчества, и християнският Апокалипсис говорят за Последната битка на Сатаната с войнството на архангел Михаил, която трябва да се проведе на Светите земи.

Очевидно е, че в епохата на материализма тези сюжети се приемат единствено алегорично, като морални метафори, но тези християни, които се отнасят сериозно към Светото писание, не могат да не забележат доколко събитията на съвремието до детайли напомнят картините от пророчествата за Края на времето. Армагедон е Израел.

И този, който юдеите смятат за Машиях, в християнското разбиране не е друг, а Антихристът. Затова за християнския свят изострянето на положението в Палестина е повече от тревожен знак.

Скептиците и материалистите, разбира се, обясняват всичко за пореден път с интригите на Нетаняху, оплел се във вътрешната политика, със социално-икономическите условия, коронавируса, трептенията на борсите или цената на петрола.

Но тези, които се избиват взаимно в Израел и тези, които повече вярват в светите книги, отколкото в леката категория коментатори и експерти, които при това всеки ден променят своето мнение, явно тълкуват събитията по-сериозно.

Цената на човешкия живот трябва да бъде достатъчно висока, за да се плащат с нея някакви дребни и преходни неща. Друго е да се включи в напрегнатия сценарий за Края на времената.
Историята е към своя край. И е по-добре да я погледнем в очите.