„Социологията е точна наука. Колкото платиш, толкова получаваш“. Казват, че във всеки виц има доза истина. В този истината безспорно взема превес. Уверяваме се в това преди, по време и след всеки вот в страната. Както и при поредния рунд скандали между социолозите, обвиняващи се едни други в манипулативни изследвания и пристрастия – къде към партии, къде към  финикийски знаци, а често пъти – и към двете.   

Най-новият пример дойде в сряда, когато „Алфа рисърч“ оповести изследване, което според агенцията е представително и – забележете – финансирано със собствени средства. Че безплатен обяд няма, знаят дори първокласниците, но вместо да си задаваме риторични въпроси кой точно е платил, е достатъчно да се изброят фактите. А те са еднозначни.

Проучването според данните на „Алфа рисърч“ е направено във времето от 27 февруари-3 март. Период на нажежени страсти и най-вече – на драматични политически разобличавания.

Само 5 дни преди старта на изследването председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски например разкри, че съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов е правил тайни совалки из парламентарни групи и разправял приказки като една съвременна Шехеразада, само и само да осигури изконната си мечта и тази на партньорите си олигарси да овладее съдебната система с кадруване в разследващите и правораздавателните органи в страната.

Но без успех, защото получил категорично „не“ от ДПС, а в последствие и от ГЕРБ, както за опитите да подели 50 на 50 регулаторите и съдебната власт, така и за персоналните номинации, които пробутвал.

Разкритията за тайната му самодейност вкараха Христо Иванов в обяснителен режим и го накараха да обиколи всички приближени до своя кръг медии, за да дава PR-ски интервюта, в които се опитва да изкара, че секретните му совалки са еманация на принципа за прозрачност, а кандидатите, които е лансирал – връх на почтеността. Нищо че до един са затънали в зависимости и скандали, обвързващи ги досущ като корабни въжета с медийно - олигархичния кръг около Иванов.  

Доколко публиката е повярвала в клетвите, може да се види от форумите под изказванията му, в които преобладаващите оценки за съпредседателя на ДБ са от типа на: „Христо, твоите олигарси още ли не са разбрали, че от теб нищо не става?“ и „Колко е жалък Х. Иванов“.

На този фон обаче, според изследването на „Алфа рисърч“ - явно направено по спешност насред развихрилия се скандал, Иванов е втори по доверие сред партийните лидери. Имал - видиш ли – 15,2% одобрение, като аха-аха да задмине първия в рейтинговата скала – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Наистина ли?!

Че социологията в България отдавна е преминала от полето на точните науки в това на пиара и лъскането на имиджа е за съжаление всеизвестен факт, признаван и от самите шефове на агенции при спорадично избухващите скандали между тях. Но дори най-големите манипулатори знаят, че и в изкривяването на истината трябва да има граници, ако не желаят да станат смешни.

Тук е моментът да отбележим, че очевидната операция на „Алфа рисърч“ по антикризисно избелване и помпане на рейтинга на Иванов, който впрочем според твърденията им бил един от малкото политици с повишаване в стойностите, съвпада не само с разобличаващите скандали около името му, но и с трусове в редиците на оглавяваната от него партия „Да, България“.

И с искания от бивши членове на ръководството на партията да бъде свален от председателския пост. Т.е. съпредседателят на ДБ не само губи по точки в обществото, но и в собствената си формация. На този фон да го изкарваш втори по одобрение сред партийните лидери в България звучи недостоверно. Меко казано.

Въпросът е защо „Алфа рисърч“ рискува да пусне толкова очевидно „пипнато“ изследване, за да му лъска имиджа? А отговорът най-вероятно се крие във визитката на агенцията, според която от самото си създаване тя работи освен с политически партии и с две медии – „Дневник“ и „Капитал“. И двете собственост на бизнесмена с олигархични амбиции и щения към политиката и съдебната власт Иво Прокопиев.

Същият Прокопиев, с когото – отново на тайни сбирки – Христо Иванов и приближените им НПО-та и журналисти обсъждаха кого да номинират за президент на страната, по какъв начин да подменят дневния ред на обществото и да „удрят“ опонентите си. И да чистят собствения си имидж. Къде с медийни публикации, къде със социологически изследвания.  

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук