Според последните данни политиката на ръководителя на Белия дом се одобрява от едва 37% от американските избиратели.

Анализаторите все по-често пишат, че президентът е попаднал в системен "капан", от който няма изход. Не е изключена и доброволната му оставка поради липса на сили и здраве. На мнозина изглежда, че самият президент вече е натоварен с непосилно бреме, което му идва в повече.

Бягството на САЩ от Афганистан силно повлия на спада в популярността на Байдън. Американците обаче са по-притеснени дори не от това, а от появата на тяхна територия на десетки хиляди афганистански бежанци, сред които, според социологическите проучвания, може да има скрити джихадисти. В крайна сметка съюзниците от НАТО отказват да приемат голям брой афганистанци.

„Стената на Тръмп“ се пука по шевовете на границата с Мексико, откъдето се е увеличил имиграционният поток (до 200 хиляди на месец). Властите предизвикват недоволство и с куцащата икономика и невъзможността да се справят с "пандемията". Не е възможно да се заглушат и корупционните скандали около сина на президента Хънтър.

Значителна част от американските медии, които преди това подкрепяха Байдън в конфронтацията му с Тръмп, са разочаровани. “Ню Йорк Пост” например, настоява за награда "Пулицър” за разобличаването на Хънтър Байдън. “Американ Спектейтър” нарича Байдън „слабоумен, сивокос, губещ президент, по-лош от коронавируса“. “Американ Тинкър” изброява „симптомите на Алцхаймер“, които е забелязал при Байдън.

И американското изтегляне от Ирак и Сирия предстои. Споразумение за това беше постигнато с Багдад в началото на годината.

Вашингтон няма нищо против да отложи изтеглянето или да задържи част от силите си там, но националистическият религиозен лидер Муктада ас Садр, който спечели парламентарните избори в Ирак на 10 октомври, подобно на възможните си партньори в правителствената коалиция, изискват стриктно спазване от Белия дом със съществуващото споразумение...

В крайна сметка Багдад не е застрашен от съдбата на Кабул, той е в състояние сам да разбие разпръснатите отряди на „Ислямска държава“,. Но в този случай протодържавните кюрдски формирования в Ирак и Сирия, създадени с американска подкрепа, могат да рухнат. Тоест следващата жертва на американците най-вероятно ще станат кюрдите.

Появата в Съединените щати на десетки хиляди от тези нови бежанци ще нанесе допълнителен удар върху репутацията на Байдън.

Тежкото положение на демократите се усложнява от междинните избори за Конгрес, които се очакват на 8 ноември 2022 г. Ще бъдат оспорени всичките 435 места в Камарата на представителите и 34 от 100 места в Сената. Сега демократите държат контрола над Конгреса, но в Камарата на представителите предимството им е малко (8 души), а в Сената местата са разделени поравно между двете партии.

Смята се, че горната камара на Конгреса все още е зад демократите, тъй като при равенство към тази партия се добавя и вотът на вицепрезидента Камала Харис, който оглавява Сената.

Ако тези тенденции продължат, вероятността междинните избори да доведат до това републиканците да получат мнозинство в двете камари и свой председател на Камарата на представителите е доста висока. Продължавайки да пътува из страната и да събира големи митинги, Тръмп не пести силите си за това, като по този начин отмъщава за извършените несправедливости срещу него.

Ако Байдън се оттегли след ноември 2022 г., а Камала Харис поеме поста му, може да възникне ситуация, при която предишното ѝ място ще бъде заето от републикански председател на Камарата на представителите. В съответствие с конституционния ред на наследяване на президентството, той е третият на този ред (четвъртият е държавният секретар).

Нещо подобно вече се е случвало в американската история. През 1973 г. републиканецът Джералд Форд става вицепрезидент от президента Никсън от мястото си в Камарата на представителите, за да замени подалия оставка Спиро Агню.

А през 1974 г. Форд поема мястото на Никсън, след като той се оттегля заради “аферата Уотъргейт”. Вярно е, че тогава всичко се случва в републиканския кръг и няколко месеца по-късно „слоновете“ след изборите губят мнозинството в Камарата на представителите, но Форд вече е станал президент.

В Америка той често е наричан "най-лошият" ръководител на Белия дом някога. Но това по-скоро се отнася до механизма за назначаване, за който е виновна американската конституция. Всъщност Форд потушава чудовищната вътрешна криза след “Уотъргейт”, слага край на войната във Виетнам и доста уверено последва пътя на разведряването със СССР. Демократът Джими Картър, който го заменя, е много по-слаб.

Изкушението да се повтори и този път "сценарият на Форд" в изпълнението на демократите е голямо и то преди ноември 2022 г., когато републиканец може да стане председател на Камарата на представителите. Като стане вицепрезидент в случай на напускане на Байдън и има Конгрес зад гърба си, този републикански политик ще може да парализира демократичен президент и то дори такъв като Харис.

Номинирана главно не според заслугите, а по произход (жена, при това от африканско-азиатски произход), тя не показа никаква способност да управлява държавата. Да се каже, че Харис помага на Байдън би било голямо увъртане. Във всички трудни и съмнителни ситуации вицепрезидентът предпочита да изчезне някъде и да не поема никаква отговорност. Тя се нуждае от силен "втори човек".

Засега само председателят на контролираната от Демократите камара Нанси Пелоси може да претендира за тази роля. Жената е силна и амбициозна, но едва ли е способна да помогне на Харис в публичната администрация, включително поради напредналите си години (на 81 години, тя е по-стара от Байдън).

Групата от двете жени може да доведе Америка до още по-голям хаос и да лиши демократите от всякакъв шанс на президентските избори през 2024 г.

За демократите би било за предпочитане да намерят някой друг, който да замести Пелоси възможно най -скоро. Но да я заменят с някой по-подходящ преди междинните избори за Конгрес не е лесно. Напускането на поста, за да бъде заето от някой друг, изобщо не е в природата на Нанси. Демократите са в класически цугцванг.

Републиканците са доволни от настоящата ситуация. В същото време те всъщност не искат да номинират Доналд Тръмп за втори мандат през 2024 г., който след това може да повтори вероятната съдба на Байдън.

Те използват потенциала му с оглед на изборите за Конгрес през 2022 г. И ако успеят да получат свой председател на Долната камара Конгреса, който след това ще стане вицепрезидент, то през 2024 г. той ще ръководи президентската кампания на републиканците. Тогава може елегантно да се отърват от Тръмп.

Най-високите шансове да бъде номинирани от републиканците след възможна изборна победа за поста председател на Камарата на представителите, а след това и вицепрезидент има лидерът на републиканското малцинство в тази Камарата, Кевин Маккарти. Той беше последователен поддръжник на Тръмп и оспори резултата от избора на Джо Байдън.

Маккарти, подобно на Байдън, има ирландски корени. Роден в Калифорния, Маккарти има потенциала да подкопае десетилетията на демократическо господство в този ключов щат. Тръмп може и да няма нищо против него. Калифорнийецът е доста способен да изтласка Харис от властта.

Въпреки това, постът на председател на Камарата на представителите, ако Републиканската партия спечели на частичните избори, може да бъде желан и от председателя на нейната национална комисия, тоест официалният настоящ лидер Рона Ромни-Макданиел от друг важен щат - Тексас.

Тя е племенница на известния политик, който се е кандидатирал за президент повече от веднъж, Мит Ромни. Тя определено ще "изгризе всички кости" на Камала Харис.

Дмитрий Минин