В навечерието на годишнината от началото на руската инвазия в Украйна в поредица от специални репортажи в "По света и у нас" търсим измеренията на новата ситуация, в която се намира светът.

Кога ще дойде краят на войната в Украйна - този въпрос задаваме в последната година, но отговорът за съжаление става все по-неясен. С навлизането във втората година на войната и двете страни се подготвят за широкомащабни офанзиви, на фронта се пращат нови бойни сили, нови оръжия, предава БНТ.

В навечерието на мрачната годишнина Украйна пусна нова банкнота от 20 гривни. От едната страна украински войници са издигнали националния флаг, а от другата са две вързани ръце - символ на военните престъпления в окупираните от Русия територии. 

Преди една година Владимир Путин изпрати 200 хиляди войници в Украйна, реши, че бързо ще превземе столицата Киев и е свали украинското правителство.

Как изглежда фронтът сега?

Сумска и Харковска област вече не са под руски контрол, Херсонска област също не е изцяло под руска окупация.
Русия все пак успя да превърне Азовско море във вътрешно за федерацията и да създаде сухопътна връзка с анексирания през 2014-та година полуостров Крим.

Сега сраженията са фокусирани около малкия град Бахмут - представян от Русия за ключов към установяване на контрол върху Донецка област. Ясно е, че първоначалният план на Русия не е изпълнен, но това не означава край на войната. 

Позициите на Киев и на Москва нямат нито една допирателна точка. Зеленски иска пълно изтегляне на руските войски, възстановяване на териториалната цялост и репарации.

Москва първо искаше демилитаризация и денацификация, после обяви, че целта е освобождаването на Донбас, а после и че целите на така наречената специална операция се разширяват. Путин продължава да твърди, че това не е война, но същевременно обвинява Запада, че я е започнал.

Дори днес по повод Деня на отечеството обяви, че тази година ще бъдат поставени на бойно дежурство междуконтинентални балистични ракети последен модел "Сармат". На Запад ракетите са известни като "Сатана 2" – свръхмощна система,която според Кремъл е способна да преодолее всички системи за противовъздушна отбрана. 

За втората година се пишат много сценарии. Единственото, което със сигурност може да бъде прогнозирано на този етап е, че тя ще е по-кървава от първата.

Какво трябва да се случи, за да седнат двете страни на масата за преговори, колко реална е ядрената заплаха?

"Какво означава край на войната за нас? Казвахме, че това е да има мир, но сега казваме - да има победа. Няма да преговаряме с терористи", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски.

"Стъпка по стъпка, внимателно и последователно, ще решаваме предстоящите пред нас задачи в хода на специалната военна операция", каза президентът на Русия Владимир Путин. 

Киев иска пълно изтегляне на руските войски, възстановяване на териториалната цялост и репарации, Москва първо искаше демилитаризация и денацификация.

Продължава да твърди, че това не е война, но същевременно обвинява Запада, че я е започнал. Когато президентите на двете воюващи страни говорят по този начин, не може да става дума за мир.

Точно обратното - очаква се ескалация във вид на масирана пролетна офанзива на руската армия. Това ще накара Запада да прекоси поредните червени линии във въоръжаването на Украйна, смята Бруно Лете - експерт по общата политика на сигурност на НАТО към Германския Фонд Маршал на САЩ в Брюксел.

"Погледнете Германия - преди година не искаше да даде повече от 5 хиляди военни каски, а сега изпраща на бойното поле танкове "Леопард" 2.

Вярвам, че в някакъв бъдещ момент ще бъдат дадени и изтребители, не смятам, че това е червена линия. Но това, от което Украйна наистина им нужда сега, са боеприпаси - снаряди за артилерията, патрони за автоматите", каза Бруно Лете - експерт по политика на сигурност на НАТО, Германския Фонд Маршал.

А колкото по-добре въоръжена става украинската армия, толкова по-голяма става опасността от ядрен конфликт. Тази седмица руският президент Владимир Путин замрази участието в последното споразумение между Москва и Вашингтон за контрол върху ядрените оръжия - договора "Нов СТАРТ". Но ядрен удар изглежда повече като заплаха.

"Ако погледнем последната година - Русия претърпя много поражения, но нито веднъж не използва ядрени оръжия, въпреки реториката на Кремъл.

Много наблюдатели смятат, че президентът Путин е агресорът, но той не е толкова луд, че да използва ядрено оръжие. Достатъчно умен е, за да разбира, че употребата на такива оръжия ще предизвика остро осъждане в целия свят", каза Бруно Лете.

Вместо това Кремъл подготвя руското население за дълга война.

"Стратегията на Путин в Украйна е да печели време, да проточва конфликта и така се надява да изтощи украинската армия и евентуално да се появи умора и в общественото мнение на Запада", каза Лете.

Не може да бъде постигнат мир с унижение на Русия, предупреди в Деня на победата миналата година френския президент Еманюел Макрон.

"Утре ще трябва да градим мир, да не забравяме това. На масата трябва да седнат и Русия, и Украйна", заяви Макрон.

Думите на Макрон потънаха като глас в пустиня. Вместо това Западът остава обединен зад Киев. Смята се, че Путин чака с нетърпение началото на кампанията за президентските избори в Съединените щати и дали републиканците, които контролират Долната камара на Конгреса, ще спрат финансирането на Украйна.

"И демократите, и републиканците подкрепят президента Зеленски и двете партии осъждат руската агресия, нека да сме ясни по този въпрос.

Но, да, влизаме в предизборна кампания и републиканците, въпреки че подкрепят Украйна, използват войната, за да оказват натиск върху президента Байдън, особено когато става въпрос за пари. Но вярвам и, че президентът Байдън няма да се поддаде на натиска и дори да се задават избори, не виждам промяна в политиката на Вашингтон", каза Бруно Лете.

Единствената държава, която може да влияе на Москва, е Китай. До момента Пекин запазва неутрална позиция, а този месец Съединените щати изразиха опасения, че може да започне да помага с оръжия на Путин. Ясно е, че ходът на войната не се развива, както Русия планираше, но в този момент и двете страни смятат, че имат шанс за победа.

"Не може да предскажем изхода, защото бойното поле е много динамично и в момента и двете страни, и Русия, и Украйна, смятат, че имат шансове за победа. Едва, когато едната от двете страни сметне, че разходите за войната са прекалено високи, тогава преговорите ще започнат", каза Бруно Лете.

Въпросът е за какво ще се преговаря и кой ще седне на масата от позицията на силния.

"Разбира се, мирно споразумение не представлява интерес за Русия. По-привлекателно би било спирането на огъня, защото това ще позволи на Москва да презареди въоръжените сили и да замрази конфликта. Тези опции не са приемливи за Украйна", смята експертът.

Когато и да се стигне до преговори все е късно.

"Всъщност при една война дори и дипломатически едната страна да спечели, може ли въобще да говорим за победа - страданието остава", категоричен е той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук