Президентът Радев свика КСНС и бе препотвърдена досегашната позиция на България по отношение започването на преговори със Северна Македония за членство в ЕС. Практически, както каза Христо Иванов, новината е, че няма новина.

След като няма новина изниква въпросът защо бе свикан тогава?
 
Моят отговор е едно предположение, че бе даден един урок на министър председателя. Витаеше в публичното пространство възможна интерпретация на Петков по темата и това е възприемано като обещание от негова страна пред Брюксел и Вашингтон.
Е, вече няма място за интерпретации!
 
Но остава въпросът за поетите ангажименти към споменатите столици, ако те не са просто предположения и мълва. Ако такива наистина е имало, то със сигурност Петков е поставен в неловка ситуация. Освен това още в началото на неговия мандат му е даден урок, чиято цел е да разбере силата на Радев.
 
С други думи може да се предположи, че свикването на КСНС, който не произведе никаква новина, е изиграло ролята на инструмент за сверяване на вътрешно политическите часовници между двете сгради на "Дондуков".

И ако тези предположения са верни, то навярно е вярна и другата мълва - за обещания, свързани с чуждо военно присъствие в България и то да бъде по темата Русия.
 
Вече станахме свидетели на разнобой в изказвания на военния министър и Петков. По тази тема се включи и Радев. Очевидно е, че министър председателят се намира във фаза първи уроци по вътрешно политически особености на България.

Навярно те не са изучавани в Харвард. Но ако наистина има подобни обещания пред Брюксел и Вашингтон, то още в началото на своя мандат Петков е поставен в повече от неловко положение – той очевидно няма ресурс, с който да ги изпълни.
 
А ако няма възможност да ги изпълни, то следващият въпрос е - може ли да се намерят достатъчно обективни оправдания за това. По отношение на Северна Македония в дълбоката българска провинция смятаме, че има смислено оправдание за българската позиция.

ЕС трябва да си отговори на един въпрос – иска ли наистина Северна Македония да бъде член на ЕС или целта е икономическо възползване от предприсъединителни инструменти. Подобен пример имаме – преговорния процес с Турция.
 
Към настоящия момент българската страна поставя акцент върху неразбираемия за Брюксел исторически спор между България и Северна Македония.

Е, време е да изместим акцента и той да бъде отговор на въпроса - какво представлява желанието на съседната нам държава да води преговорен процес за членство в ЕС? Така нашите съседи ще трябва да убедят Брюксел, че това не е поредният балкански пример за икономически тарикатлък.

Но да се върнем към сверяването на вътрешно политическите часовници от двете страни на "Дондуков". Резултатът от свикания КСНС показа, че изолирането на "Дондуков" 2 от дейността на "Дондуков" 1 е противопоказно както сега, така и в близко време. И Кирил Петков ще трябва да научи този урок.

Петко Добрев, Епицентър