Водещите световни хедж-фондове напоследък активно инвестират в петрол и петролни продукти. Седмичните инвестиции през октомври надхвърлят 40 милиона барела - по -специално такива данни бяха публикувани от анализатора на “Ройтерс” Джон Кемп въз основа на статистически данни от европейски и американски фондови борси.

Това означава, че финансовите спекуланти са склонни да вярват, че през следващите месеци петролът и петролните продукти ще поскъпнат. Дори въпреки че цената на декемврийските фючърси за суровия петрол “Брент” за първи път от есента на 2018 г. днес достига 83-85 долара за барел, пише анализаторът Валерий Михайлов.

Това не означава, че хедж-фондовете винаги са прави: те също имат грешки. Спецификата на тяхната дейност, свързана с минимизиране на рисковете, обаче предполага голяма вероятност за изпълнение на техните прогнози.

А спадът на цените на петрола в светлината на залозите, които са направили в обозримо бъдеще, е почти невъзможен: спорът е по-вероятно между умерен или бърз растеж. Освен това съществуват съпътстващи обективни фактори за изпълнение на прогнозата за увеличение на цените на петрола.

Първо, за това какво представляват хедж-фондовете.

Хедж-фондът е фонд за частни инвестиции, който обединява средствата на инвеститорите и ги използва за инвестиране на финансовите пазари. В същото време такъв фонд се опитва едновременно да постигне две цели: максимизиране на възвръщаемостта на инвестициите и минимизиране на възможните рискове.

Тоест да се реализира печалба независимо от състоянието на пазара - падащо или нарастващо. Способността на хедж-фонда да печели пари се осигурява чрез стратегии за хеджиране - тоест контролиране и неутрализиране на рисковете.

През лятото хедж-фондовете продаваха петрол, страхувайки се от нова вълна от пандемията и предстоящо завръщане на Иран на петролния пазар като част от възстановяването на международната ядрена сделка с Иран.

Между юни и юли хедж-фондовете изхвърлиха договори за 260 милиона барела. Но новата вълна на пандемията все още не се разгръща толкова бързо и САЩ и Иран изобщо не са близо до премахване на противоречията си. Но се появи нов и много сериозен фактор: Европа и Югоизточна Азия бяха обхванати от енергийна криза.

Всъщност всичко това послужи като сигнал за хедж-фондовете да повярват в по-нататъшно покачване на цените на петрола около средата на август. Що се отнася до самите цени, след като скочиха в диапазона от 64-75 долара за барел през март-август, те наистина се повишиха от септември.

В продължение на месец и половина договорите за около 170 милиона барела се уреждат в балансите на хедж-фондовете - и с всяка нова седмица обемът на покупките се увеличава. И тяхната нетна дълга позиция (тоест разликата между лихвите за по-нататъшен растеж и за спад на котировките) през октомври достигна 847 милиона барела и стана рекордна от март.

Обемът на дългите позиции надвишава обема на късите шест пъти. А процентите за спада на котировките на суров петрол “Брент” в края на септември паднаха до минимума за последните две години.

Всъщност всичко е логично. Да, от началото на годината “Брент” поскъпна с 1,4 пъти, а американският петрол WTI вече надхвърли 80 долара и се котира на рекордно ниво за последните седем години.

Но нека да разгледаме цените на другите източници на енергия.

Мнозина вероятно са чували, че онзи ден цената на газа в европейските хъбове (по -специално, фючърсите през ноември на Механизма за прехвърляне на собственост в Холандия) достигнаха 1940 долара за хиляда кубически метра.

И въпреки че след успокояващото изявление на Владимир Путин, който гарантира доставката на необходимите обеми синьо гориво, то се съкрати почти наполовина, дори това е необичайно високо ниво.

Цената на газа в пика на падането беше два пъти (!) по -висока от паритета на петрола (което означава равенството на барел петрол с 5,8 милиона британски термални единици или 165 кубически метра газ). Но след бързо падане, той нарасна до 1150 долара.

А перспективите за неговия спад в бъдеще са съмнителни. Да, спекулантите докараха цената до близо две хиляди долара. Но има и реален проблем - ненаситната Югоизточна Азия, която се нуждае от все повече газ и е готова да плати за него както 1300, така и 1400 долара за хиляда кубически метра. Катарските, американските и другите превозвачи на газ са поели и ще продължат да поемат главно натам.

Друг реален проблем е рекордната цена на въглищата в Европа: цената на въглищата е достигнала 20-годишен връх на фона на отказа да се използват.

В резултат на това настоящите цени на газа и въглищата просто ще стимулират потребителите да изгарят мазут - това е по-евтино, дори като се вземат предвид екологичните данъци. Е, тъй като се изгаря повече мазут, тогава ще се купува повече петрол.

Според експертите мазутът ще се изгаря с около един до два милиона барела на ден. В същото време петролът ще се купува обикновен, а не шистов, защото няма да се извлече много от последния.

Но въпросът, разбира се, не е само в енергийната криза, която вече се отрази на цените на газа и въглищата. Става дума и за общата инфлация поради варварската политика на системата на Федералния резерв, която напомпа целия свят с маса емитирани долари. Тази маса се просмуква в различни посоки и образува балони с невероятно увеличение на цените на пазара на контейнерни пратки, храни или енергийни носители.

Тази маса ще продължи да пробива до различни пазари, причинявайки обща инфлация. И цените на петрола също няма да останат настрана.

Можете също така да си припомните недофинансирането на енергийно-добиващите индустрии през последните години, прокарването на зеления дневен ред, който често убива проектите за производство на въглеводороди (например, нежеланието на банките да финансират такива проекти) и т.н.

И накрая, не изоставяйте прогнозите за доста студена зима в Северното полукълбо. И тези прогнози се дават не само от отделни климатолози и синоптици, но и например от експертите от “Блумбърг”.

Разбира се, “Блумбърг” може да греши. Неотдавнашната информация, че ледената покривка на Арктика през септември тази година е била 4,8 милиона квадратни километра - с една трета повече в сравнение с септември 2012 г. (въпреки виковете за глобалното затопляне) - придава на тези прогнози допълнителна впечатляваща сила.

В резултат на това “Голдман Сакс” наскоро повиши прогнозата си за цената на петрола в края на годината от 80 долара на 90 долара за барел за “Брент”. “Морган Станли” чака 85 долара.

“Банката на Америка” очаква цена от 100 долара за барел през първото тримесечие на 2022 г. С други думи, почти всички очакват умерен растеж. Но ситуацията на пазарите на въглища и газ показва, че нещата могат да се развият много по-драматично.