По време на гражданската война Башар Асад непрекъснато се опитвал да укрепи боеспособността на лоялните към режима сили, създавайк все нови и нови надстройки, всяка от които има различна степен на зависимост или независимост от Дамаск. И всяка от тях се опира на подкрепата един или друг задграничен или вътрешен спонсор.
Преди войната Сирийската армия включвала 11 бронетанкови и механизирани дивизии плюс две „спецназ” – очевиден излишък от бронирана техника и дефицит на леки мобилни и добре подготвени подразделения.
 
Масовото дезертьорство поставя кръст на тяхната боеспособност, с изключение на 4 механизирана дивизия, на 14-а и 15-а специални сили, както и на „Републиканската гвардия”. От дивизиите са създадени 4 бригади, а на основата на техните щабове са изградени елементи на командвания на териториален принцип. Главен проблем е окомплектоването с личен състав.
 
Асад приема стратегията на своите противници, като позволява на всички лоялни групи, партии и обществени движения да създават свои въоръжени групировки без управление на процеса от Дамаск.
 
Със създаване на военизирани структури се заели партийни организации на партията БААС, едри бизнесмени (свързани с режима на Асад), дори престъпни общности. Така още през 2012 г. бил частично решен проблемът с окомплектоването. Тези ирегулярни формирования с обща численост 40 хил души получили общото наименование Шабиха.
 
Някои от отрядите действали на територията на създаване, но формираните от влиятелните магнати сили можели да бъдат използвани в цяла Сирия. Като цяло Шабиха спасили армията от изтощение и дори в някои случаи се оказали по-устойчиви и ефективни в градски боеве от САА (Сирийска арабска армия).
 
Някои от тези отряди придобили лоша слава заради престъпления против гражданското население. Например в Алепо роля на Шабиха играл сунитският гангстерски клан „Барри”, прославил се със своята жестокост. Същата репутация имал и християнският престъпен клан, контролирал преди пътищата на контрабандата в Ел Кусейра.
 
През 2013 г. правителството направило опити да интегрира ирегулярните формирования, като били създадени „Национални сили за отбрана” (НСО). Тук важно участие взели ирански военни съветници.
 
След като САА дори с помощта на НСО не била в състояние да пречупи хода на войната, в страната се появявят „шиитските джихадисти” – чужди бойци от различни шиитски организации от разни страни, които от този момент стават неотделима част от въоръжените сили на режима – ливанската „Хизбула” и многобройни други иракски групи.
 
В Сирия действат формирования, подчинени непосредствено на иранското командване „Ал Кудс”. В лагери в Иран са набрани 18 хил души, от които по 3-5 хил се сменят в Сирия на ротационен принцип. Тези подразделения вербовали свои „дъщерни” структури сред сирийските шиити.
 
Общата численост на всички формирования, свързани с Иран, се оценяват на 130 хил души – 30 хил са чужди шиитски бойци, а 100 хил са сирийски шиитски групировки, намиращи се под контрола на ирански военни съветници и финансирани от Иран.
 
Постепенно се формирало ясно „разделение на труда” между САА и НСО, където армята участвала в по-голяма степен с танкове и тежки механизирани подразделения, а НСО – с пехотни части, понякога даже качени на армейски бронирани средства (БТР, БМП).
 
През есента на 2013 г. се появяват „Силите на Тигъра” в едноименната дивизия. Тяхното формиране отразява общата картина на упадъка на регулярните части на САА, нейната пълна децентрализация и хаотизиране.
 
Отначало призвани да станат още едно „елитно подразделение на армията”, тези сили намират сериозни спонсори, свързани с разузнаването на ВВС и преследващи свои цели. Те не само че не усилили спецназовските 14-а и 15-а дивизии, но ги и отслабили с изтеглянето на най-подготвените бойци.
 
„Силите на Тигъра” и нейните бригади „Силите на Гепарда” и „Силите на Пантерата” изтеглили най-добрите офицерски кадри от 4-а механизирана и 11-а танкова дивизии.
 
Накрая „Силите на Тигъра” се превърнали в напълно автономна „фракция” на сирийските проправителствени сили, имащи свои танкови части дори с руските Т-90 и други подразделения, осигуряващи им голяма независимост.
 
„Соколите на Пустинята” пък са продукт на напълно частен проект, макар и свързвани със САА. Сега почти не се срещат в сводките за бойните действия.
 
Така се обособяват напълно частните подразделения, действащи на страната на режима: „Катаиб ал-Джабалауи” и „Леопардите на Хомс”, сформиран от Рами Маклуф.
 
Още при намесата на Русия в конфликта, с участието на руски военни съветници в провинция Латакия започва формирането на 4-и доброволчески щурмови корпус от отслужили ветерани. Службата в него не е алтернативна на службата в САА, но освен гражданските заплати бойците получават и допълнителни средства. Формирането на корпуса приключва още през 2015 г.
 
Много интересно е създаването и еволюцията на 5-и щурмови доброволчески корпус. В неговите редове са привлечени амнистирани въстаници и дезертьори, както отклонили се от военна служба лица. При влизането в корпуса те получават довоенните заплати и военни премии. Обучени са под ръководството на руски военни съветници. През април т.г. те показват изключителна храброст в боевете за Хама.
 
Уместно е да се напомни, че новата тенденция в развитието на въоръжените сили на режима е укрепването на Републиканската твардия”, която проявява нормалната тенденция да погълне най-боеспособните части на САА. Така в Алепо новосъздадената 30-а дивизия на „Републиканската гвардия” обединява в своите редове калените в боевете всички части и подразделения на САА.
 
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски (по материали в чуждия печат)