Mиналата седмица ожесточената предизборна кампания в САЩ претърпя драматичен обрат - президентът Тръмп и първата дама Мелания Тръмп дадоха положителен тест за COVID-19. Това пише в свой анализ  Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа, цитиран от "Труд".

Часове по-късно основните американски и глобални медии предадоха на живо как Тръмп се отправя с президентския хеликоптер „Marine One” към военната болница „Уолтър Рийд” в градчето Бетесда, щата Мериленд, което е от другата страна на река Потомак, на 25 минути с кола от Белия дом.

В тази болница по правило се лекува висшият управленски ешелон на САЩ. Там е правена аутопсията на убитият в Далас Джон Кенеди, там беше опериран Роналд Рейгън през 1985 г. и 1987 г. и съпругата му Нанси през 1987 г.

Там изживяват последните си мигове легендарни фигури от американския пантеон - Дуайт Айзенхауер и неговата съпруга, ген. Дъглас Маккартър - главнокомандващ на тихоокеанските сили на САЩ през Втората световна война, бившият държавен секретар Джон Фостър Дълес и др.

Основана е през 1938 г. от Франклин Д. Рузвелт и носи името на известния военен лекар Уолтър Рийд, живял през втората половина на ХIX век, който остава в историята на медицината с откритията си, допринесли за овладяването на жълтата треска.

Драматичната новина естествено предизвика огромен отзвук и порой от хипотези и догадки за хода на предизборната кампания. Радикалната левица и либералите (по-познати у нас с пейоративното прозвище „соросоиди”) в типичен за тях стил избълваха сатанинска омраза. Моралната им разруха се събра в ехидното „пожелание”, цръцнато в Туитър от Зара Рахим - бивша говорителка на победената от Тръмп Хилъри Клинтън - която изрази надежда Тръмп да умре.

Социалната мрежа дори се принуди да отправи предупреждение, че ще изтрива подобни туитове. Известният левичарски пропагандист Майкъл Мур веднага лансира поредната си конспиративна теория - Тръмп не бил заразен, а това било предизборен ход.

Но нормалните американци, независимо от политическите си убеждения, реагираха с човечност и съчувствие. Нещо повече, хиляди поддръжници на Тръмп излязоха по улиците на Вашингтон в събота в знак на подкрепа, а световните лидери се обърнаха с окуражителни думи.

Ще се отрази ли всичко това на изборните резултати? Какви са конституционните последствия при лошо развитие в състоянието на президента? Това са двата въпроса, които се обсъждат в меродавните кръгове отвъд океана.
 
Отговорът на първия въпрос е, че ако състоянието на Тръмп не се влоши прекомерно и той е в състояние да поддържа жива връзка чрез видео обръщения и в социалните мрежи, докато е в карантина, ситуацията ще работи за него. Бедата, в която е изпаднал Тръмп, ще мобилизира до крайност неговите твърди избиратели и ще предизвика симпатия у част от колебаещите се.

Заедно с това, от чисто комуникационна гледна точка, за Тръмп (както и за всеки друг кандидат) е от полза обстоятелството, че в подобна ситуация дневният ред на новините се преподрежда и част от темите, включително неблагоприятни за него, остават на по-заден план.

В самото начало се отнема и част от „жилото” на критично настроените, защото все пак е въпрос на възпитание и базисни човешки ценности да не нападаш злостно човек, който се бори с опасна болест.

За действащия американски президент има мащабен и непредсказуем с демоскопски изследвания „скрит вот”, както беше и през 2016 г. Огромното мълчаливо мнозинство този път е още по-мотивирано да застане зад „реда и закона” и силната икономическа политика, подобрила живота преди коронакризата на десетки милиони работници, дребни и средни предприемачи, които се олицетворяват от Доналд Тръмп и неговата доктрина.

Причината са мародерствата и черният расизъм, които заляха щатите, управлявани от демократите след убийството на Джордж Флойд. Много хора са твърдо решили да гласуват за Тръмп, но не го демонстрират, страхувайки се от репресиите и насилието на прогресистко-либералните тълпи на улицата и в социалните мрежи. В подкрепа на Тръмп е и бързото възстановяване на икономиката след затварянето през пролетта - през септември бяха възстановени повече от 11 милиона работни места, а безработицата спадна на 7% след като беше стигнала почти 15 на сто през май.

Коронавирусът удари Тръмп на финалната права, когато кампанията му е във възходяща линия. Два дни по-рано първият предизборен дебат с Джо Байдън беше спечелен от Тръмп. Това показа и мащабното допитване на политически неутралния телевизионен канал C-SPAN сред повече от триста хиляди зрители - близо 70% от анкетираните смятат, че Тръмп се е представил по-добре.

Дебатът беше безинтересен, защото винаги, когато един силен играч (Тръмп) играе срещу посредствен противник (Байдън), силният побеждава без да се старае много. Целта на първия дебат в американските президентски кампании обикновено е да бъде консолидирана базата на кандидатите, или както го наричаме у нас - твърдият електорат.

По правило едва в следващите дебати кандидатите ориентират посланията си към независимите избиратели и колебаещите се. Тръмп извади тежката артилерия срещу Байдън - гигантските корупционни скандали със сина му Хънтър в Украйна и Китай, които старателно се прикриват и премълчават от либералните и прогресистки медии, но са централен въпрос в не по-малко влиятелните центристки и консервативни медии в САЩ.

На фона на искрящия от енергия президент, Байдън изглеждаше слаб и уморен, на моменти си губеше мисълта, говореше с наизустени клишета. Тръмп успя да го притисне в ъгъла и го принуди да се разграничи от радикалната левица за „зеления нов курс” и намаляването на полицейските бюджети.

Часове след дебата, Тръмп продължи да галванизира своя електорат с мащабно събрание в Дюлут, Минесота - един щат, където последният републикански кандидат, който е печелил избори, е Ричард Никсън, а сега Тръмп има шанс за обрат. Коронавирусът стана причина обаче да бъдат отменени важните събрания на Тръмп в щатите „бойни полета”, като Уисконсин и Мичиган през следващата седмица.

Щабът светкавично реорганизира кампанията - от понеделник започва „Операция MAGA” с удвоени на брой предизборни срещи, в които ще участват вицепрезидентът Пенс, членове на семейството, начело с популярната Иванка Тръмп, а най-вероятно самият Тръмп ще се включва дистанционно. Обсъжда се дали ще е възможно следващият дебат с Байдън, насрочен за 15 октомври, да бъда видео-конференция.

При лошо развитие в здравословното състояние на Тръмп, остава големият въпрос - дали избирателите, които подкрепят политиката му, ще бъдат демотивирани. Вече се готви и стратегия в тази посока. Но във всички случаи тогава победата на Тръмп ще бъде крайно несигурна.

Що се отнася до конституционните измерения на проблема - те имат своята ясна регламентация и политическа традиция. Никога в САЩ не са отлагани президентски избори.

Дори и по време на война, както е през Британо-американската война през 1812 г. и по време на Гражданската война през 1864 г. Денят на провеждане на изборите не е закрепен в конституцията, а във федералното законодателство. Хипотетично отлагане на вота може да стане със законова поправка, гласувана и в двете камари на Конгреса. Няма основания да се очаква подобно развитие.

Ако, не дай Боже, президентът изпадне в невъзможност да изпълнява функциите си по здравословни причини, се прилага двадесет и петата поправка в американската конституция и стриктните процедури, уредени в Закона за прехвърляне на правомощията на президента от 1947 г. и Закона за континюитета на управлението, които предвиждат изпълнителната власт да се прехвърли на вицепрезидента, а ако и той не е в състояние - към председателя на долната камара на Конгреса, а след него в линията на приемственост са временният председател на Сената, държавният секретар, финансовият министър и пр.
При всички положения, заразяването на Тръмп направи крайния изход от изборите още по-непредсказуем към днешна дата.