Цената на петрола продължава да се покачва, но до края на годината няма да видим огромен скок. Това е прогноза на анализатора Анди Липоу в интервю за БНР .

Според Том Санзило от Института за енергийна политика и финансови анализи до края на годината цената на черното злато ще се задържи в горната част на 50-доларовия диапазон за барел.

В средата на седмицата цената на петрола достигна най-високото си ниво от януари миналата година. Дори и това е свързано с пандемията. С този акцент започват всички икономически анализи по света в момента, независимо към кой бизнес сектор са насочени. Експертите по енергийни суровини не правят изключение. 

Том Санзило от Института за енергийна икономика и финансови анализи в Ню Йорк, обясни:

"Ние, както и повечето хора, гледаме най-вече към пандемията и икономическите промени, които настъпват заради нея. Въпросът е дали много хора ще бъдат ваксинирани или светът няма да достигне необходимото ниво на имунизация, което ще направи животът ни по-труден.

Оттам ще получим и отговор на въпроса дали икономическият растеж ще бъде бавен или малко по-бърз". 

А оттам и къде ще бъде балансиран петролният пазар, където търсенето и предлагането се коригират по бизнес модела, разработен преди десетилетия от

Организацията на страните износителки на петрол - ОПЕК, но в наши дни трябва да добавим - първо и техните партньори във формата ОПЕК+, както и играчите на пазара извън петролния картел и приятелските му държави - например: Съединените щати

"Също така ние наблюдаваме два други ключови фактора. Единият е геополитиката и по-специално развитието на отношенията между основните държави - производителки на петрол.

Другият е поведението на компаниите за добив от шистови залежи в Съединените щати и как те ще отговорят на леко покачващите се цени. Следим много внимателно дали те няма да увеличат добивите, с което отново ще увеличат количествата, и така да окажат натиснат цените надолу".

Или обратният вариант на играта „ако не плащаш достатъчно за петрол, намаляваме количеството на пазара”, характерна за ОПЕК+, допълни от Хюстън експертът по петролния пазар Анди Липоу, чийто анализ започва от срива през 2020, когато пандемията от Covid-19 парализира световната икономика:

"В резултат на това страните от ОПЕК + решиха да намалят добивите, за да балансират пазара в условията на свито търсене. Ако обърнем поглед към 2021-ва, надеждата е, че икономиката ще започне да се възстановява, с което и търсенето на петрол. Резултатът вече е виден - цените на черното злато започнаха да се покачват".

Което накара хедж фондовете в Съединените щати да погледнат към стойности като 70 - 80 долара за барел в края на годината. Не липсват и анализи, които залагат на 100 долара за барел следващата година, макар и експертите по петролния пазар да се усмихват на толкова смели прогнози:

"Мисля, че това е твърде висока стойност. Виждаме, че държавите от ОПЕК+ все още намаляват добивите си със 7 милиона барела дневно. Това е напълно достатъчно, за да провокира нарастващо търсене тази година.

С покачването на цената всяко от правителствата ще прибегне и до леко увеличаване на добивите, защото има необходимост от повече постъпления в бюджета", категоричен е Липоу, който поглежда към политиката на новия американски президент Джо Байдън, за да допълни анализа си:

"Първо, видяхме, че администрацията на Байдън постави мораториум върху новите сондажи, независимо дали са в териториите с шистови залежи или в Мексиканския залив. Това ще има отражение върху петролната продукция следващите няколко години".

Причината - много по-сериозната ангажираност на Байдън към климатичните проблеми или не съвсем, според Том Санзило:

"Мисля, че тук има известно неразбиране. Това, което президентът се опитва да направи, е да провокира по-рационален подход на индустрията. Направих бележка за шистовите компании, защото те винаги заливат пазара с продукция, когато цената на петрола тръгне на горе.

Това се случва през последните десет години, но не е съвсем финансово правилно от тяхна гледна точка. Също така те не управляват природните залежи по най-добрия възможен начин. Всъщност, поведението им е неправилно и от екологична, и от бизнес гледна точка. 

Това, което Байдън се опитва да направи, е да намали производството им. С натиска, който той оказва върху добивите им, той всъщност помага на сектора да се стабилизира.

Те би трябвало да осъзнаят, че ще станат по-малка част от икономиката, но ще продължат да бъдат много важна част от нея. Бизнес моделът, който следват в момента, е изключително лош и за тях самите, и за държавата".

Теза, с която Анди Липоу е напълно съгласен:

"Другият много важен фактор, който петролната индустрия следи, е как администрацията на Байдън ще взаимодейства с Венецуела и Иран. По отношение на Венецуела очакваме да видим размяна на суров петрол срещу дизел на хуманитарна основа.

По отношение на Иран - струва ми се, че всяка от държавите изчаква другата да направи първата крачка заради ядреното споразумение, подписано преди години.

В крайна сметка, мисля, че през третото и четвъртото тримесечие на тази година ще видим повече ирански петрол на пазара. Именно затова не съм толкова голям оптимист за покачването на цената на петрола тази година, защото очаквам сериозно количество черно злато от Иран, а това ще задържи цената тази година", коменитра Липоу, който се въздържа от конкретни стойности.

Най-добрите години на петролния бизнес са отдавна зад гърба ни, а „позеленяването” на икономиката къса живо месо от него.

Макар и закъснели с преориентирането на бизнес моделите си, богатите на петрол държави няма да се предадат без бой, категорични са експертите и припомнят, че в петролния пазар често има повече геополитика, отколкото чист бизнес интерес.