„Bells of the balls“ е идиоматичен английски израз за твърдостта да отстояваш позициите си.

„Мисирките“, г-н Борисов,  в медиите, в политиката, в бизнеса, сред съветниците, в социалните мрежи са  Ви бол.

И, понеже, сте много благосклонен  и демократичен към правата им да каканижат публично, г-н Борисов, те пляскат с крилца и вдигат прах около Вас.

И Ви се налага и Вие, публично, да се обяснявате на пресконференции, във ФБ, в НС.

Bell /камбаната/ винаги се бие от водача, за да събере хората на правилния път в беда.

Това е и Вашият дълг пред България.

„Вувузелите“ в такт 7/8-ми на Румен Радев, на Корнелия Нинова, придворни и други медии, на умници около Вас, с децибелите си се опитват да заглушат камбаната.

Даже и да разклатят генералското рамо до Вас на професор Мутафчийски.

Но. Вие, сам казахте: Успехът е общ, провалът е личен.

Подарявам ви песента ДЕНЯТ , която „Беновска пита“, Константин Марков и Александър Петров създадохме за размисъл срещу коронавируса.

Да си я слушате в джипката.

И да хванете здраво камбаната.

За останем живи всички, а не само онези - с „мазнинките“, които винаги успяват да изплуват като „олио“ над водата…

Събуждам се от тишина. Днес времето е спряло.
Това е може би деня - да почнем отначало...
И да изхвърлим в този миг ненужните си дрехи...  

С илюзиите от преди - да се сбогува всеки...                   
Това е може би деня - да почнем  отначало...
Да се събудим в този миг... Във времето заспало...

Да тръгнем после през света - със себе си  -  на чисто...
Да пресушим една сълза... Да подарим усмивка...
И да открием пак това - което ни събира...     

Надеждата и любовта – със тях сме живи
Това е може би деня -да почнем отначало...
Да се събудим в този миг... Във времето заспало...

Да бъдем звук във тишина....Камбани в катедрала...
И клечката кибрит в нощта...                 
Дано... Не закъсняла.
 
Аз съм Беновска. И питам.