Имигрантите в Швеция се превърнаха в национален проблем през последните няколко години. Престъпността расте, случаите на изнасилвания, основно свързани с ислямските общности и младежките банди, също. Улиците на много шведски градове вече не са сигурно място за хората, живеещи в тях, пише vesti.bg в обзор по темата.

Страшното в случая обаче е, че шведските власти отказват да признаят, че има проблем. И това е политическа линия, следвана от няколко поредни правителства. Те буквално бяха „шокирани” от атентата в Стокхолм на 7 април, при който камион, управляван от узбек, пребиваващ незаконно в Швеция, се вряза в пешеходци на централна търговска улица.

Преди това бившият премиер на страната Фредрик Райнфелд стигна до границите на абсурда, заявявайки, че Швеция принадлежи на имигрантите, които идват в нея, а не на шведите и това води до „по-силно и по-добро общество”. Според него границите на страната „са измислени”, шведите са „безинтересна етническа група” и „имигрантите създават новата Швеция”.

Стефан Льовен, настоящият шведски премиер пък смята, че имигрантите не трябва да бъдат автоматично обвинявани за увеличаването на престъпността. На Световният икономически форум в Давос, тази година той каза, че „сексуалният тормоз не трябва автоматично да се обвързва с миграцията и имиграцията. Имаме сексуален тормоз в Швеция от много, много години, за съжаление”.

Тази на пръв поглед странна политическа линия има своето обяснение. В продължение на години Швеция се смяташе за „хуманитарна суперсила”, която създава глобално влияние не чрез войни, а чрез подслоняване на жертвите на конфликтите. Красива идея, широко възприета в шведското общество.

В последните 15 години около 650 000 души търсещи убежище са пристигнали в Швеция. Пикът бе достигнат в разгара на бежанската криза. Само през 2015 г. в страната дойдоха 162 877 имигранти. Швеция приема повече бежанци пропорционално на броя на населението, отколкото която и да е друга нация в развития свят. Афганистанците и сомалийците в момента са двете най-големи групи имигранти в страната.

През 2016 г. броят на бежанците в Швеция рязко намаля до 28 939, след въвеждането на ограничителни мерки, но най-вече заради затварянето на т. нар. „Балкански маршрут”. Ефектът от действията на шведските власти за ограничаване на имиграцията е спорен. От 4200 души, загубили правото си на убежище от юни 2016 г., само 136 са напуснали доброволно. Други 57 са били експулсирани, а 1400 са се укрили от властите.

Проблемите пред имигрантите в Швеция са много, въпреки добрата социална политика и ниската безработица. Има недостиг на жилища. Общностите от чужденци се капсулират. Случаите на насилие са повече в кварталите, населени с бежанци. Липсата на образование и квалификация поставят имигрантите в неравностойно положение, най-вече по отношение на перспективите и заплащането.

В градове като Малмьо и Гьотеборг, където има големи мюсюлмански общности, както и в някои от предградията на Стокхолм, рязко се увеличава броят на случаите на насилие и престъпност.

На този фон най-големите противници на имиграцията в Швеция са самите имигранти, особено онези пристигнали в страната в предходните десетилетия. Те остро се противопоставят и на исканията за приемане на шериата и разпространението на радикалния ислям. Те са и най-потърпевшите от действията на младежките банди, броят на които значително нараства през последните години.

Шведските власти вече осъзнават, че да дадеш убежище и да интегрираш един човек в обществото са две съвсем различни неща. Все още обаче не искат да се откажат от идеята за „хуманитарна суперсила”.
Данните на Националния съвет за превенция на престъпността в Швеция показват рязко нарастване на убийствата през 2015 г. до 112, от които убитите с огнестрелни оръжия са 33. Около 13% от населението са станали жертва на насилие срещу личността, като има увеличение на тези престъпления спрямо предходните години.

Полицията в Швеция отрича да има квартали, където тя не патрулира и бандите налагат свои закони, но признава, че „изпитва трудности при изпълнение на задълженията си” на някои места.
Истината е, че мюсюлманите в Швеция не са много в сравнение например с България. Нивата на престъпност пък са значително по-ниски.  Но за първи път шведите се изправят пред феномена на гетата, който българите отдавна познават с т.нар. „ромски квартали”.

Мюсюлманските религиозни общности в Швеция имат около 140 000 членове. Това са близо 1,5% от населението на страната. За сравнение, 6,2 милиона са членове на Шведската лютеранска църква.