В момента не е възможно каквото и да е териториално преразпределение на Балканите, каквито и слухове да витаят периодично у нас. Това заяви Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, след завършилата конференция, посветена на 120 годишнината на организираното Тракийско движение. 

През последните години както динамиката, така и дневният ред на българо-турските отношения като че ли се определят по-скоро от активността на турската страна, продължи той. 

Особено през последните 3 години те са доминирани от една единствена тема- за бежанците и мигрантския поток. Мисля, че България може да има малко по-различна позиция. Защото самият проблем не е двустранен, а общоевропейски. И затова трябва да се търсят общоевропейски решения, каза той. 

Активността на България се налага да бъде в Брюксел и ЕС да преговаря с Турция, а не обратно- България да се явява своеобразен ретранслатор на турските позиции към ЕС, смята Кючуков. 

На второ място, за съжаление, този процес лиши българската външна политика от баланси и възможност за политически маневри. А професионалната експертиза и политическото начало рядко се срещат на територията на външната ни политика, т.е. отношенията между България и Турция бяха лишени от професионална основа с наш адрес. Нека не забравяме, че за един период от време дори съответната дирекция в МВнР – балканската, беше закрита, напомни Кючуков. 

Еволюцията на процесите в Турция доведоха до постепенно отдръпване от ЕС, същото се отнася и от европейска страна. С отварянето на първата глава от преговорите между ЕС и Турция преди повече от 12 г., вместо да върви процес на сближаване, става обратното- тече процес на раздалечаване, констатира Любомир Кючуков. 

А България в своята външна политика трябва да направи много ясно разграничение между двете плоскости на съприкосновение: Българска държава-турска държава и турска държава- българско общество. България е заинтересована от максимално позитивно, многопланово развитие на българо-турските междудържавни отношения и нашата страна не може да си позволи намеса на турската държава в нашето общество по линия на етнос или религия, каза бившият дипломат. 

Не смятам, че в момента е възможно каквото и да е териториално преразпределение на Балканите, каквито и слухове да витаят периодично у нас, категоричен бе Кючуков. 

Независимо, че трусовете от следвоенна Югославия продължават в този регион България и Турция са страни-членки на НАТО, двете държави са партньори и не това е реалната опасност. Когато говорим за рискове подразбирам самата идеология на неоосманизма, която предполага влияние чрез т.нар. мека сила, която залага като основен прицел не толкова територии, колкото като отражение върху хората чрез мрежовия принцип, смята той. 

Тук трябва да имаме пред вид, че Турция е важна страна за Европа, сериозен икономически субект и регионален фактор с глобални претенции, добави бившият дипломат. 

А всичко това дава отпечатък на двустранните отношения- не само с България, но и с Европа и със САЩ. Какъв би трябвало да е най-добрият подход на българските власти към политиката на южната ни съседка? Вече споменах, че българската държава трябва да бъде достатъчно активна към Турция, т.е. България да участва във формирането на дневния ред на двустранните отношения. На второ място- да имаме необходимото самочувствие. Защото турската страна се отнася с уважение към аргументите и позициите, когато са ясно формулирани. 

И на трето място, което за мен е ключово- активно развитие на двустранните отношения на междудържавно ниво и недопускане на директно турско влияние върху българското общество, заключи Любомир Кючуков.



Източник и видео: БГНЕС