Планината Тамбора променя света. През 1815 г. индонезийският вулкан избухва в най-мощното изригване в историята, изпращайки огромен шлейф от малки частици, отразяващи слънчевите лъчи, високо в атмосферата, охлаждайки планетата и навлизайки в катастрофа.

Последвалата година беше наречена „година без лято“ - глобалните температури се понижиха, реколтата се провали, хората гладуваха, разпространи се пандемия от холера и десетки хиляди хора починаха.

Някои дори смятат, че вулканът е вдъхновил Мери Шели да напише „Франкенщайн“, докато се е крила от необичайно студеното време в Швейцария през 1816 г.

Оттогава насам са изригвали много вулкани, но Тамбора остава най-скорошното масивно изригване на планетата. Повече от 200 години по-късно учените предупреждават, че светът може би ще преживее още едно.

Въпросът не е дали, а кога, казва Маркус Щофел, професор по въпросите на климата в Женевския университет. Геоложките данни сочат, че вероятността за масивно изригване през този век е 1 към 6, каза той пред Си Ен Ен.

Този път обаче то ще се случи в един много променен свят, който е не само по-населен, но и затоплен от климатичната криза.

Човечеството няма никакъв план

„Следващото масивно изригване ще предизвика климатичен хаос. Човечеството няма никакъв план“, казва Стофел.

Вулканите отдавна оформят нашия свят. Те спомагат за създаването на континентите, изграждат атмосферата и могат да променят климата.

При изригването си те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, включително нагряващия планетата въглероден диоксид, макар и в количества, които са по-малки от тези, които хората произвеждат, изгаряйки изкопаеми горива.

Когато става въпрос за въздействието върху климата, учените се интересуват повече от друг газ - серния диоксид.

Мащабно вулканично изригване може да изхвърли серния диоксид през тропосферата - частта от атмосферата, в която се случва времето - и в стратосферата, слоя на около 11 км над земната повърхност, където летят самолетите.

Тук той образува малки аерозолни частици, които разсейват слънчевата светлина, отразяват я обратно в Космоса и охлаждат планетата отдолу. Тези частици „ще се разнесат по целия свят и ще се задържат няколко години“, казва Алън Робок, професор по климат в университета Рутгерс, който от десетилетия изучава вулканите.

За съвременните вулкани сателитните данни показват колко серен диоксид се отделя. Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 г., тя изхвърли около 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше масивно изригване като това на Тамбора, но въпреки това в продължение на няколко години светът се охлади с около 0,5 градуса по Целзий.

За по-старите вулкани обаче „разполагаме с много бедни данни“, казва Стофел. Учените се опитват да реконструират тези минали изригвания с помощта на информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на миналата атмосфера.

От това става ясно, че масивните изригвания през последните няколко хиляди години временно са охладили планетата с около 1 до 1,5 градуса по Целзий.

Тамбора, например, е понижил средните глобални температури с поне 1 градус по Целзий. Съществуват доказателства, че огромното изригване на Самалас в Индонезия през 1257 г. може да е допринесло за предизвикването на „малкия ледников период“, продължил стотици години.

Съществуват и признаци, че масивните изригвания могат да повлияят на валежите, като изсушат мусонните системи, включително тези в Африка и Азия.

„По-нестабилен свят“

Разбирането на последиците от минали масивни изригвания е жизненоважно, но следващото ще се случи в свят, който е много по-топъл, отколкото преди хората да започнат да изгарят големи количества петрол, въглища и газ.

„Сега светът е по-нестабилен“, казва Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изследва връзките между вулканичните изригвания и изменението на климата.

„Ефектите може да са дори по-лоши, отколкото сме видели през 1815 г.“, допълва той.

По-топлият свят може да означава, че масивните вулканични изригвания имат още по-голямо охлаждащо въздействие. Това е така, защото начинът, по който се образуват аерозолните частици и как се пренасят, зависи от климата, казва Томас Обри, учен по физическа вулканология в Университета в Ексетър.

Със затоплянето на света се увеличава скоростта, с която въздухът циркулира в атмосферата, което означава, че аерозолните частици се разпръскват по-бързо и имат по-малко време да се развият, обяснява Обри.

По-малките аерозоли могат да разпръскват слънчевата светлина по-ефективно от големите, което означава, че въздействието върху охлаждането ще бъде по-голямо.

Океаните също могат да играят роля. Когато повърхността на океана се нагрява, отгоре се образува слой от по-лека и по-топла вода, който действа като бариера за смесването на плитките и по-дълбоките слоеве. Това може да означава, че изригванията непропорционално охлаждат горния слой на океана и атмосферата над него, обясняват учените.

Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на леда може да доведе до увеличаване на изригванията, тъй като изчезването му намалява налягането, което може да позволи на магмата да се издигне по-бързо. Учените са установили също така, че по-екстремните валежи, предизвикани от изменението на климата, могат да проникнат дълбоко в земята, където могат да реагират с магмата и да предизвикат изригване.

Невъзможно да се предвиди

Тъй като светът се бори с глобалното затопляне, периодът на захлаждане може да звучи положително. Според учените е точно обратното.

Първо, това е непосредственото въздействие. Приблизително 800 милиона души живеят в радиус от около 100 км от активен вулкан. Едно масивно изригване може да заличи цял град. Кампи Флегрей, например, показва признаци на раздвижване и се намира на запад от италианския град Неапол, където живеят около 1 милион души.

В по-дългосрочен план последиците могат да бъдат катаклизми. Спадът на температурата с 1 градус по Целзий може да звучи малко, но това е средна стойност.

„Ако разгледаме определени региони, въздействието ще бъде много по-голямо“, казва Мей Чим, учен по Земята от Университета в Кеймбридж.

Окмок в Аляска, който изригва през 43 г. пр.н.е. - годината след убийството на Юлий Цезар - би могъл да охлади части от Южна Европа и Северна Африка с до 7 градуса по Целзий.

Според неотдавнашен анализ на застрахователите Lloyd's по-студеното време, по-малкото слънчева светлина и промяната на валежите може да засегне едновременно няколко житници, включително САЩ, Китай и Русия, като засегне световната продоволствена сигурност и потенциално доведе до политическо напрежение и дори до война.

Човешките и икономическите загуби ще бъдат огромни. При екстремен сценарий, подобен на този от Тамбора, икономическите загуби могат да достигнат над 3,6 трилиона долара само през първата година.

Нещо повече - охлаждането няма да доведе до облекчение на климатичните промени. След няколко години планетата ще се върне към предишния си вид.

Следващото изригване може да се случи навсякъде. Има райони, които учените наблюдават, включително Индонезия, един от най-вулканично активните региони на планетата, и Йелоустоун в Западни САЩ, който не е преживявал огромно изригване от стотици хиляди години.

Но кое ще е следващото и кога - това все още е невъзможно да се предвиди.

Масивните вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, но има начини да се подготвим. Учени призовават експертите да оценят най-лошите сценарии, да проведат стрес тестове и да изготвят планове. Всичко - от евакуация до оказване на помощ и осигуряване на хранителни запаси.

Макар някои да твърдят, че вероятността за масивно изригване все още е малка, в момента светът не е подготвен за последствията, които то би отприщило