Ситуацията в Югоизточна Европа продължава да бъде напрегната. Това заяви ген. Константин Попов, Началник на отбраната /2016-2017 г./ и председател на Комисията по отбрана в 44 НС.


Ето какво казва в анализа си пред БГНЕС.

Нарушеният стратегически баланс в Черно море е сред основните дестабилизиращи фактори. Българската позиция в НАТО трябва да води до обединяване на усилията на държавите членки.

Само така надеждно ще бъде защитен националния и общия ни интерес. Има сериозен потенциал за напрежение, повишаване на регионалната нестабилност и военно противопоставяне.

Сред дестабилизиращите фактори са

- обстановката в Източна Украйна;

- милитаризацията на незаконно анексирания Крим;

- нарушеният стратегически военен баланс в Черно море;

- „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия;

- хибридните въздействия, насочени към забавяне и възпрепятстване на евроатлантическата интеграция;

- динамиката на процесите в Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка и главно развитието на конфликтите в Сирия, Йемен и Либия, свързани с това дейност на терористични групировки, миграционните вълни; задълбочаване на икономическите и социалните проблеми;

- като цяло се губи доверието между страните, което е основополагащо при изграждане на системите за сигурност, а доверието се възстановява изключително трудно, изисква много време и сериозни целенасочени усилия.

Положително влияние в региона оказват:

- стремежът на страните от Западните Балкани към европейска и евроатлантическа интеграция, който се явява един от ключовите фактори за стабилността в региона;

- ролята на България, като стабилизиращ фактор и помощта, която оказваме в подготовката на страните за членство в НАТО и ЕС, разбира се при стриктно изпълнение на присъединителните критерии, в т.ч. за регулиране на междудържавните отношения;

- евентуалните, макар и доста ограничени възможности за диалог, макар и затруднени от пандемията, която допълнително ограничи възможността за прилагане на дипломатическите инструменти.

В заключение, въпреки някои положителни тенденции се наблюдава развитие и задълбочаване на процесите, влияещи негативно върху сигурността в глобален и регионален мащаб. Ситуацията в нашия регион продължава да бъде напрегната.

На 25 май ще се състои среща на върха на ЕС в Брюксел, където една от горещите че бъде Русия. Много е важно да се види каква позиция ще заеме служебното правителство и лично президентът Румен Радев.

Бих искал да очертая три елемента, които считам за важни:

На първо място, важно е тази позиция да е консенсусна и да води до обединяване на усилията на държавите членки. Само така надеждно ще бъде защитен националния и общия ни интерес.

На второ място, да се оценят и ясно да се артикулират възможностите за диалог и решаване на спорните въпроси отворени.

И на трето, но в никакъв случай не на последно място, не бива да се допускат компромиси и отстъпление от общоприетите норми на международните отношения и правов ред.

От своя страна, европейската позиция трябва да бъде много ясна и категорична, особено като се има предвид приетата декларация на Европейския парламент.

Искам дебело да подчертая, че България е страна-член на НАТО. Алиансът трябва да реагира, както го прави и в момента. Но тук говорим не само за НАТО, а и за Европейския съюз, който разполага с доста по-широк арсенал от инструменти, включително икономически. Много по-добре е превантивно да се работи за предотвратяване на криза и конфликт, отколкото след като вече са възникнали.

За нас е изключително важно да се извършват координирани действия на двете организации (НАТО и ЕС) като цяло, но особено в стратегически важните за България региони като Черноморския и Западните Балкани.

На Балканите отсъства доминираща сила от времето на разпадането на Османската империя, т.е. отпреди около 100 години. Разбира се и сега в региона имаме страни, които разполагат с по-мощен икономически и военен потенциал и те имат своите интереси и амбиции.

Основните предизвикателства пред сигурността в глобален мащаб също оказват своето влияние.

Свързани са със засилването на противопоставянето между основни играчи и въвеждането на взаимни санкции, което рефлектира върху стабилността на международната търговия и сигурността на доставките. Сериозно влияние оказва и пандемията от COVID-19.

Много подробна и доста реалистична оценка на състоянието на Българската армия беше направена в приетия наскоро и публикуван от Правителството годишен Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Затова на мен ми се иска да изляза от конкретиката на цифрите и да поразсъждаваме за бъдещето.

Все по-широко се налагат опасенията, че светът след пандемията ще бъде по-малко сигурен от този, в който сме живели преди това. Запазва се висок рисков потенциал и нарастват изискванията към способностите на Въоръжените сили, с отчитане на динамиката и разширяването на обхвата и спецификата на рисковете и заплахите.

Разбира се никой не си въобразява, че бъдещите конфликти ще приличат много на старите. Това налага и нова визия за необходимите отбранителни способности.

По тази причина в Народното събрание приехме Програма 2032, разработена на база изводите и предложенията от Стратегическия преглед на отбраната. От своя страна бих искал да поздравя и правителството, което на 5 май прие и Плана за развитие на Въоръжените сили 2026.

Подобни процеси вървят и в НАТО, където инициативата НАТО 2030 както по всичко изглежда ще доведе до разработване и приемане на нова Стратегическа концепция на Алианса.

В ЕС също е в ход разработване на нов стратегически документ в областта на сигурността и отбраната, наречен „Стратегически компас“.

Базирайки се на изводите от нашия стратегически преглед, страната ни конструктивно участва в тези процеси и има по-добри възможности да реализира националните ни цели, интереси и приоритети заедно със съюзниците.

Разбира се, за да е възможно всичко това и да „плава държавният ни кораб стабилно“ в доста бурното море на заобикалящата ни среда за сигурност, вътрешната стабилност и разумното и компетентно управление на държавата е от изключително значение.

За Въоръжените сили това ще се изразява в:

Запазване на ангажиментите за стабилно финансиране;

Последователно изпълнение на Програма 2032 и свързаните с нея планове;

Грижа за хората в отбраната, повишаване на възнагражденията, възможностите за образование, подготовка, кариерно развитие;

Продължаване на модернизацията и технологичното обновяване на въоръжените сили.

Използвам случая да поздравя мъжете и жените в униформа с Деня на храбростта и празник на Българската армия и да им пожелая здраве и професионални успехи.