Делът на българите, които планират да започнат бизнес в следващите три години, е 3,9% според данни от международно изследване "Глобален предприемачески мониторинг". При съпоставени с нашата икономика страни процентът на желаещите да се занимават с частна инициатива е около 26, обяви изп. директор на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев по време на Българския икономически форум.

В България са регистрирани 413 300 стопански субекта, от които 753 изпълняват дефиницията на голямо предприятие и над 412 000 са фирми в дефиницията малки и средни предприятия (МСП), а това по думите на Радев показва, че не е толкова клиширано, че МСП са гръбнак на икономиката ни.

Проучване на БСК показва още, че на близо половината анкетирани пречка за развитието на бизнеса им е отсъствие на квалифицирана работна ръка, уточнява в. Монитор.

За 17,3 на сто проблем е липсата на доверие и негативизмът спрямо бизнеса, за други затрудненията са свързани с инфраструктурата.

Под 5 на сто определят като проблем гражданския натиск - протести, референдуми срещу инвестиционни проекти. Вероятно това е по-скоро проблем за големите предприятия, които искат да добиват материали и ресурси.

Долни схеми: Около 400 фирми в София въртят подли измами

Няма интерес към ваучерните схеми за 50 000 лева, колкото са разходите на едно дружество по пътя до излизането към Българската фондова борса, обяви на форума шефът на агенцията за малки и средни предприятия Бойко Таков.

За българските компании, които искат да набират капитал на фондовата борса, се подготвя нова програма. Разликата е, че самото листване няма да е толкова трудно, няма да ги има регулациите от КФН, липсва нуждата от написване на проспекти, обясни той.

Другата програма, която е също по оперативната програма, е за ИКТ ваучери, като малки и средни фирми могат да се възползват от ваучери за 5000 и 20 000 лева за ИКТ услуги - сайтове, за информационна и киберсигурност, за дигитален маркетинг. Ресурсът е над 9 млн. лева и индикативната цел е да бъдат подкрепени 450 компании, обясни Таков и допълни, че процедурата започва сега.

Старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира, че прогнозите за Европа са за нулев или 1-процентен икономически растеж, и изтъкна, че в тази ситуация България трябва да трансформира икономиката си, за да расте в подобна обстановка.

Според официалната прогноза за следващите три години на финансовото министерство очакванията са за растеж на страната от 3 - 3,5 на сто, като той ще е движен от потреблението, включително и вътрешното. Ганев прогнозира темповете на ръст на кредитиране на домакинствата леко да спаднат, но да има повече кредитиране за предприятия.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов заяви по БНР, че частният бизнес ще вдига заплатите, за да отговори на повишението на възнагражденията в бюджетната сфера.

„Трябва по някакъв начин да тушираме нелоялната конкуренция от бюджетния сектор за това, без особена оценка на служителите в него, да се обещава повишение с 10%. Очевидно, че ще трябва да се вземат мерки и в частния сектор, но това в известна степен ще прегради пътя към заетост на онези, които не могат да си изкарват тези заплати. Ролята отново ще трябва да бъде квалификация и преквалификация или ускорен внос на работна сила“, коментира Симеонов.

Според него е крайно време да се коригира липсата на електронно правителство, а оттам да се освободи висококвалифициран персонал, който частният сектор незабавно ще „погълне“.