Бракове се сключват за вечността. Или на ужким. Има българки, които чрез фиктивен брак осигуряват на чужденци входна виза за ЕС. От такава сделка се печелят много пари. Така започва анализ на "Дойче Веле" на тема "Фиктивен брак с жена от България. Печалба до 7 000 евро".

През 1996 година 3% от семейните двойки в Германия са били от различни националности. През 2017 година те са вече 7%. Любовта е събрала голяма част от тях, но не всички.

Браковете с цел получаване на разрешително за престой в Германия са все по-чест феномен. Не само германци и германки се включват в тази схема за печелене на пари, но и граждани на Европейския съюз - често българки и гъркини.

Най-често подобни фиктивни бракове сключват граждани на Китай, Пакистан, Виетнам, Индия и други азиатски държави. Германските власти знаят, че броят на действително сключените фиктивни бракове е значително по-голям от разкритите: много от тях изобщо не попадат в полезрението на службите заради липса на достатъчно информация и опит. 

Изпитан метод за трафик на хора
Германската криминална полиция междувременно смята фиктивните бракове за „значим метод", използван от трафикантите на хора. През 2018 година е отчетен ръст на разкритите криминални бракове с близо 84%.

През февруари тази година пред съда в Щутгарт бяха изправени трафиканти и посредници от Индия и Германия. Те са били задържани през месец май 2019 година в различни градове на провинциите Баден-Вюртемберг и Саарланд.

Обвиняемите са организирали най-малко 39 нелегални бракосъчетания в периода юни 2014 – май 2019 година. Основно между мъже от Индия и Пакистан и жени от България и Гърция.

„Нелегалната печалба от всеки подобен брак възлиза на около 25 000 евро", пояснява представител на полицията в Щутгарт. Участващите в схемата граждани на ЕС, повечето от които са жени, също извличат печалби. По данни на разследващите, те получавали до 7 000 евро за сключване на фиктивен брак.

 „Сделката“ се е осъществявала по следния начин: мъжете са пътували основно с туристически визи до Кипър и Дания, там са се срещали с фиктивните си съпруги, а след сключването на брака, пътищата им са се разделяли. Жените се прибирали в родните си държави, а мъжете заминавали за Германия. Посредниците са им осигурявали фиктивни договори за наем, които са необходими за получаване на разрешително за престой във федералната република.

Балканските държави, Кипър, Ирландия, Белгия и Дания са най-подходящи за сключване на подобни бракове, тъй като там не се извършва щателна проверка на младоженците. Особено Дания има славата на „рай за нелегалните бракове", тъй като административните изисквания там са най-малко, пише агенция ДПА. Затова от няколко месеца насам правителството на страната се опитва да въведе по-сериозни проверки на браковете между чужденци. 

Два вида схеми
Служителите на администрацията в Германия са обучени да следят за подозрителни случаи, но организаторите на престъпни схеми често успяват да избегнат подобни пречки. Седмичникът „Ди Цайт“ разказва за работата на една служителка в Бюрото за чужденците, запазвайки анонимността ѝ. Задачата ѝ е да преценява дали бъдещите брачни партньори не са водени от користни мотиви.

Служителката разказва за два вида фиктивни бракове - в първия случай става дума за нещо като „търговско споразумение", в което и двете страни са водени от користна цел - лично обогатяване. Във втория случай – единият партньор е мотивиран от парите, които ще получи, а другият наивно вярва, че сключва брак по любов.

Възникне ли съмнение за участие в някаква подобна схема, германските институции канят на разговор съмнителните двойки. В случай, че женихът се намира още в чужбина, събеседването с него се провежда в германското посолство на страната, в която се намира.

Почти като разпит
Разговорът твърде често прилича на разпит. Задават се най-разнообразни въпроси, например: Къде и как точно е било направено предложението за брак – в чат по интернет или в ресторант? Колко гости е имало на сватбата? Какво се вижда от прозореца на банята в апартамента на жената? После отговорите на двамата партньори се сверяват.

Най-нахалните дори не се опитват да скрият, че нямат и понятие. Те вадят листче, на което са си записали отговорите на подобни въпроси. Други пък внезапно молят да отидат до тоалетната, при което взимат смартфона със себе си. Това няма как да им бъде забранено, но неизменно подсилва съмненията на проверяващите.

Според адвоката Кадир Катран, има обаче и много германски семейства, които биха се провалили на този тест. Особено ако са минали десетилетия от сключването на брака. Но ако хората са се оженили скоро, би трябвало да се очаква, че ще си спомнят.