Създаването на ваксина или лекарство срещу коронавируса ще отнеме доста време. Здравната система на всички страни по света се оказа неподготвена за предизвикателството наречено коронавирус. Това заяви д-р Красимир Кацарски, лекар с почти 40-годишен опит, който в момента работи в една от най-реномираните болници на Стокхолм.

С д-р Кацарски говори пред БГНЕС за ситуацията с COVID-19 в Швеция, за мерките на правителството и шведския опит в борбата със смъртоносния вирус.

Убийствен обрат: Швеция със "стадния имунитет" изпревари САЩ по смъртност от COVID-19


„Шведското общество е дълбоко демократично. Швеция е оставила голяма свобода на гражданите си и разчита на тяхното съзнание. До голяма степен шведът, който е израсъл в традициите на демокрацията, е свикнал да проявява инициатива и да спазва всички правила и разпореждания, които касаят националната сигурност“, заяви д-р Кацарски, който работи в Клиниката по бъбречна медицина в Каролинската болница.

Той отбеляза, че още от самото начало на епидемията правителството се е доверило на главния епидемиолог Андерс Тегнел, който работи към МЗ. Решенията за мерките в северното кралство са взети след широк дебат, а неговите препоръки са приети от обществото.

„Главният епидемиолог засега има пълното доверие на правителството. То беше потвърдено в телевизионно интервю лично от премиера на страната Стефан Льовен, той прави изявления много рядко“, добави д-р Кацарски.

В същото време в Швеция е имало и експерти, които са били доста критични към мерките на д-р Андерс Тегнел. Това са специалисти в областта на вирусологията, епидемиологията и кризисната медицина. Въпреки това Тегнел продължава да води линията на не толкова драстични ограничителни мерки.

Шведските граждани могат свободно да се придвижват до работните си места, да ходят в парковете, да посещават заведения. Има специални разпореждания за търговските обекти и заведенията за обществено хранене да не се струпват на гъсто хората.

„Политически това не се подлага на големи критики, тъй като опозиционните партии се консолидираха зад правителството. Няма сериозни критични дебати от ляво или дясно, които да оборят мнението на главния епидемиолог“, заяви д-р Кацарски.

Критичните гласове сравняват статистиката за болните и починалите с това на съседните държави. Но според д-р Тегнел статистиката не е приложима, защото различните страни имат различни критерии за преброяване на смъртността и поразените от инфекцията.

Шведското население получи препоръки чрез медиите да не пътува по време на Великденските празници и то беше спазено доста стриктно. Така например, остров Готланд, който се намира в близост до Стокхолм и е любимо място за туризъм, остана почти празен. Спадът на посещаемостта бе над 70% спрямо същия период на миналата година.

„Шведът се самоограничава и взима сам решение какво да прави или не. Улиците на Стокхолм са доста опустели. Ходя ежедневно на работа и виждам как общественият транспорт се ползва само от хора, които отиват на работа.

В парковете е обратното. Там има доста хора, които се разхождат, но това не се счита за нарушаване на социалната дистанция. Там гражданите се движат на разумни разстояния един от друг“, обяснява д-р Кацарски.

Предполага се, че в Швеция пикът на заразата може би наближава, защото няма драстично увеличаване на броя на заразените.

„В същото време имахме няколко дни, когато цифрите растяха доста критично. Анализите показаха, че разпространението на болестта е главно сред групи, които са родени предимно извън Швеция и групи, които живеят в определени райони на Стокхолм.

Това са хора с различни социални навици, които не са свикнали да се изолират. Те живеят в големи семейства и поддържат тесни социални контакти“, каза медикът.

Един от пропуските е, че разпространението на инфекцията беше допусната сред възрастните хора.

„38 от 42 старчески домове в Стокхолм са поразени от болестта. Възрастните хора са били заразени с инфекцията, защото не са били въведени по-драстични мерки. В същото време в Гьотеборг, където тези мерки бяха въведени десетина дни по-рано заболеваемостта сред възрастните хора не е толкова висока“, разказва д-р Кацарски.

Той смята, че здравната система във всички страни е била неподготвена, въпреки предхождащите епидемии от свински грип, ТОРС и т.н., които върлуваха от началото на хилядолетието.

„Швеция също се оказа неподготвена и с малки възможност да реагира адекватно с ваксини, тестове и предпазни средства. В Каролинския институт се работи много както навсякъде, създадени са два екипа. В Кралския технологичен институт разработват субстанции, които имитират структурата на вируса.

По този начин конкурирайки се с него те предпазват клетката от навлизане на вируса вътре в нея. Процесът на създаване на ваксина или лекарство изисква много дълго време, особено в една страна, която е със стриктен регулаторен механизъм върху лекарствата и ваксините. Швеция е водеща в много области на медицинската технология, но няма готовност да извади ваксина незабавно“, смята д-р Кацарски.

Въпреки че е далеч от родината, той следи внимателно ситуацията в България. На него също му е направило впечатление, че страната ни е на едно от последните места по брой на починали и заразени с коронавирус.

„В Швеция има повече смъртни случаи, отколкото у нас, защото в България липсват толкова много старчески домове, колкото в скандинавската страна. Там високият процент на починалите се дължи на разпространението на епидемията сред възрастните хора, които са много по-податливи на инфекцията и са много крехки в тази ситуация.

Другият фактор е, че болестта се разпространи в малцинствените групи в Швеция, които имат съвсем различни социални навици и живеят много нагъсто, не се дистанцираха, до тях не стигна информация, защото тя не беше преведена на техните малцинствени езици. Така те не успяха да се предпазят адекватно и навреме“, каза д-р Кацарски.

Той все пак смята, че в родината може да се очаква взрив на инфекциите в ромските квартали, ако не се въведат по-сериозни хигиенни мерки.

БЛИЦ TV! Лъсна ужасът в циганските квартали на София: 50% от тестваните са с коронавирус

По отношение на появилата се информация, че ваксините БЦЖ може да са допринесли за по-високия имунитет на българина, д-р Кацарски отбеляза, че все още няма изследвания, които да го потвърждават и това засега остават само спекулации. В тази връзка той даде пример с възрастни шведи, които са били имунизирани през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век, но въпреки това са починали от коронавируса.

„Това също ще намери своя отговор, след като всичко свързано с пандемията от коронавирус бъде поставено на един задълбочен анализ“, заяви д-р Кацарски.