Успехът на американската армия, която помогна на Израел да спре масираната вълна от ирански ракети и дронове миналия уикенд, подсказва, че Вашингтон е добре подготвен във военно отношение за всичко което може да последва, ако двете страни преминат от конфликт в сянка към пряка конфронтация.

Но настоящи и бивши американски служители казват, че силите на САЩ не са подготвени за голям, продължителен конфликт в Близкия изток и че Пентагонът може да се наложи да преразгледа предположенията си за военните нужди в региона, ако кризата се задълбочи, пише profit.bg.

"Не мисля, че разполагаме с всички сили, които бихме искали да подкрепят Израел, ако има пряка война между тях и Иран", казва Майкъл Мълрой, бивш заместник-помощник-министър на отбраната за Близкия изток при администрацията на Тръмп, пред Reuters.

Въпреки че Техеран посочи, че не планира да отвърне на израелския удар от петък, атаките "едно за едно" породиха опасения за непредсказуема регионална ситуация, която САЩ се опитват да предотвратят.

През месеците, откакто нападението на бойци на Хамас срещу Израел разпали война в Газа, която пък доведе до безредици в целия Близък изток, Съединените щати спешно изпратиха хиляди американски военнослужещи в регион, в който през годините американското присъствие постоянно намаляваше.

Но много от тези нови американски военнослужещи са на военни кораби и самолети, които влизат и излизат от региона, и са разположени само временно. Стратегията на САЩ да разчитат на силите си за бързо реагиране може да бъде подложена на изпитание сега, когато Иран и Израел нарушиха табуто за открити военни удари един срещу друг.

"За американската армия това означава, че трябва да преразгледаме идеята какви са необходимите устойчиви военни способности, които трябва да поддържаме в региона", казва Джоузеф Вотел, пенсиониран четиризвезден генерал, който е ръководил американските войски в Близкия изток.

Устойчив фокус

Вотел и други бивши служители коментират пред информационната агенция, че успехът на американската армия при свалянето на иранските безпилотни самолети и ракети миналата събота вероятно е бил подпомогнат от подробното разузнаване, което е позволило на Пентагона да предвиди времето и целите на иранската атака.

"Мисля, че по-голямото притеснение е способността ни да реагираме за продължителен период от време", акцентира Вотел.

Американски служители твърдят, че Иран не изглежда да иска тотална война с Израел, а и Техеран омаловажи удара от петък. Все пак експертите предупреждават, че ситуацията е непредсказуема, особено докато трае конфликтът между Израел и Хамас.

Генералът от армията на САЩ Майкъл "Ерик" Курила, настоящ ръководител на Централното командване, разкри пред законодателите миналия месец, че е поискал повече войници, отколкото Пентагонът е изпратил в неговия регион, който според администрацията на президента Джо Байдън е с по-нисък приоритет от предизвикателството от страна на Китай, например.

В писмено свидетелство пред Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите Курила заявява, че опасният недостиг на разузнавателни средства, експертиза в областта на целеуказването и лингвисти "допринася за пропуски в способността ни да откриваме и разрушаваме заговори, увеличавайки свободата на движение" за екстремистките организации, сеещи насилие.

Въпреки че коментарите на Курила тогава са насочени в по-голяма степен към Афганистан, някои от тези недостатъци в разузнаването вече се отразяват и на американската стратегия от началото на войната в Газа.

Пример за това е липсата на подробна информация за оръжейните запаси на хутите, преди подкрепяната от Иран групировка да започне да атакува търговското корабоплаване в Червено море, което затрудни определянето на ефекта от месеците удари върху арсенала от ракети и безпилотни самолети на групировката, казват официални лица.

В същото време изпращането на повече американски войски в Близкия изток и засилването на разузнавателните средства в по-дългосрочен план може да се окаже трудно.

"Войските са разпръснати из Европа, а тези, които не са, преминават през закъснели цикли на поддръжка", казва един от американските служители, говорейки при условие за анонимност. "Предполага се, че Азия ще бъде в центъра на вниманието."

Друг служител пък посочва, че все още не е ясно дали американските военни са готови да изтеглят сили от Азия или Европа, въпреки нарастването на напрежението в Близкия изток.

Преди октомври последният път, когато Съединените щати вкараха хиляди войници в Близкия изток, беше при бившия президент Доналд Тръмп, по време на поредица от ескалиращи действия, чиято кулминация беше убийството на ирански висш генерал от страна на американските военни и ответната ракетна атака на Техеран срещу американска база в Ирак.

Увеличаването на войските през 2019 г. и 2020 г. обаче е било възможно, защото за разлика от днес на Вашингтон не се е налагало да отделя толкова много персонал и ресурси за Европа - нова реалност след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

А Малрой е категоричен, че Съединените щати трябва да укрепят позициите си в Близкия изток, без да изоставят фокуса си върху Китай.

"Трябва да разполагаме сили въз основа на настоящата среда на заплахи. А сегашната тенденция очевидно носи потенциал за по-широк конфликт между държави в Близкия изток", каза Мълрой.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук