"Какъвто и да е резултатът от междинните избори тази седмица - дали е червена вълна или червена вълничка - едно нещо е ясно от сега: демократите проведоха достойна за съжаление кампания.

Те се изправят срещу републиканска партия, която няма платформа, има набор от явно погрешни кандидати и явно неподходящ лидер. Демократите трябва да очакват с нетърпение големи победи. При сегашното положение на нещата, обаче, най-голямата им надежда е да ограничат загубите си“, пише Bloomberg в материал, представен без редакторска намеса.

Те не само не успяха да се свържат със склонния към убеждение център на електората, те всъщност дори не се опитаха. Партията се е спряла на катастрофален, фундаменталистки наратив, който радва единствено най-дълбоко вярващото ядро и отблъсква обикновения избирател.

Най-важната работа на президента Джо Байдън беше да отдели партията си от тази отчуждаваща концепция за предизвикателствата пред страната. Вместо това той стана неин водещ говорител. Това увеличи трудностите на партията, като обедини недостатъците на президента като политик с неправдоподобен алармистки мироглед. Неговата слаба и криволичеща реч миналата седмица обобщава нещата: Гласувайте за демократи - не за по-добро управление, а за спасяване на демокрацията.

Съгласен съм с Байдън, че американската демокрация е подложена на изпитание. Доналд Тръмп е тревожно отклонение и републиканските политици се опозориха, като му позволиха да завладее тяхната партия. Но също така виждам Тръмп повече като симптом на това, от което боледува Америка, а не като причина, и обвинявам демократите не по-малко, отколкото републиканците, че го допуснаха.

Най-очевидният провал на демократите тази година беше да отклонят, пренебрегнат или просто да отрекат проблемите, от които според социологическите проучвания гласоподавателите се интересуват най-много. Икономиката постоянно оглавява списъка. Инфлацията атакува жизнения стандарт по най-видимия начин: Гласоподавателите я виждат всеки път, когато купуват хранителни стоки, зареждат бензин в колата или плащат наема си.

Но според президента икономиката е "адски силна“. По-конкретно, как могат хората да се оплакват от нарастващите цени - или престъпността, или граничната сигурност, или училищата на децата им - когато самата демокрация е заложена на карта?

Този демократичен уклон към катастрофизъм не се ограничава до непосредствената заплаха от диктатура. Трябва да се обърне внимание и на екзистенциалната заплаха от изменението на климата. Ако попитате за разходите и ползите от намаляването на въглеродните емисии, да не говорим за възможностите за адаптиране, вие сте "климатичен отрицател“.

Необходима е цялостна трансформация на икономиката. След това възниква въпросът за расовата справедливост. Американското общество е системно разбито и е така от основаването на страната. Трябва да се възстанови от основи.

Има място за оживен дебат по всички тези въпроси. Но всяка от тези позиции е истерична. Забележително е, че всяка основна политическа партия - в Америка на всички места - трябва да се присъедини към тях и да очаква да получи контролиращо мнозинство.

За момента обаче оставете настрана добрите и лошиите неща във всяко обвинение срещу Съединените щати. Вместо това обърнете внимание на централното противоречие.

Как може една партия, която поставя проблемите в такива фундаменталистки термини, правдоподобно да се застъпва за демокрация, камо ли да претендира да бъде неин спасител? Според собствения анализ на демократите, самата демокрация е екзистенциална заплаха. Това е страната, която избра Тръмп през 2016 г. и изглежда е на път да постави мега-МАГА полуфашистите обратно начело на Конгреса.

Проучванията показват, че Тръмп може да победи Байдън през 2024 г. Демократите знаят, че твърде малко американци се интересуват достатъчно от изменението на климата или расовата справедливост, за да оставят тези въпроси да са решаващи къде ще отидат гласовете им.

С други думи, когато демократите гледат колебливата средна част от електората, те виждат невежество и фанатизъм. И тяхното лекарство за това е... демокрацията?

Тези презрени гласоподаватели с ниско ниво на информираност може да не знаят много, но вероятно се чудят дали това се връзва. Политическата тактика на демократите хвърля допълнителни съмнения, защото републиканците имат право, когато обвиняват демократите в лицемерие по отношение на демократичните принципи.

Демократите поддържат тези норми, когато е удобно, и ги заобикалят когато не е. Според демократите изборите не винаги са на ниво. (Понякога те просто са откраднати.) Републиканската администрация трябва да се сблъска не само с опозиция, но и със съпротива. Може да се наложи да се пресъздаде консервативният Върховен съд.

Разбитият Сенат позволява на партията на малцинството твърде много контрол, така че флибустерът трябва да си отиде (това може да бъде преразгледано тази седмица).

Един президент има право да игнорира Конгреса и да харчи стотици милиарди за каквото сметне за добра кауза, като например опрощаване на студентски дълг.

Отново и отново нормите на конституционния ред на Америка се изправят между демократите и това, което те смятат за необходимо за спасяването на страната.

Когато това се случи, те продължават напред независимо от другите съображения. По този начин отдадеността на партията на демокрацията - както нейната цел, така и нейните процеси - е изложена като просто целесъобразна. Идеята, че демокрацията е в бюлетината, напоследък е цялата идея на партията за избирателите. Ако това не успее да повлияе на средата на електората, няма да се изненадам.

И накрая, демократите са изправени пред избор: могат да бъдат демократи или фундаменталисти, но не и двете. Минималното изискване за партия, претендираща за защита на демокрацията, е желанието да изслушва гласоподавателите – а фундаменталистите не слушат.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук