Китай придоби способността да контролира глобалния пазар на ВПГ, бият тревога западните анализатори. В същото време самият Китай е вносител на газ, а само износителите обикновено имат такава мощ. Как Пекин успя да поеме властта над газовия пазар в свои ръце?

Китай се трансформира от основен вносител на ВПГ в по-гъвкав играч със способността да балансира глобалния пазар. Миналата година страната е препродала най-малко 5,5 милиона тона ВПГ. Това е еквивалентно на около 6% от общия спот пазар, което прави страната огромен компенсиращ доставчик.

Стремежът на Китай да подпише нови дългосрочни договори за втечнен природен газ дава на страната още по-голям контрол над глобалния пазар на втечнен природен газ, тревожи се Западът.

В същото време конкуренцията за доставка на втечнен газ нараства. Именно китайските компании сключват най-много споразумения за закупуване на ВПГ от всяка страна и все повече се превръщат в ключови посредници. Китайските купувачи препродават много товари на наддаващите най-високо в Европа и Азия.

Според анализ на „Блумбърг“ китайските фирми представляват приблизително 15% от всички договори за доставка на ВПГ до 2027 г. Тази тенденция ще се засилва. Китайските компании се стремят към дългосрочни споразумения, които ефективно ще дадат на търговците контрол върху горивото за десетилетия напред.

Китай наистина получи възможността да повлияе на пазара на ВПГ. Това обаче не е била специална цел на Пекин.

„Не мисля, че това е хитра китайска маневра и че китайските компании специално са сключили договори за ВПГ, за да станат търговци на пазара. Просто така се разви ситуацията през 2022 г. Китайците намалиха вноса по обективни причини.

Европа изостана от тях с въглищата, тъй като самите европейци се втурнаха да консумират повече. Китай увеличи производството и потреблението на въглища.

Второ, потреблението на енергия беше нестабилно, тъй като почти цели китайски провинции бяха блокирани поради вируса. Следователно, когато Китай получи възможност да препродаде вече договорен ВПГ, но ненужен за вътрешния пазар, той естествено започна да го продава на външния пазар. И да, Китай спечели пари от това, защото газът е скъп“, казва Игор Юшков, енергиен експерт.

Освен това кризата в ЕС всъщност изобщо не е в полза на Китай поради огромния търговски оборот. Загубата на такъв вкусен пазар като европейския не е добра за китайците. Следователно Китай няма да навреди конкретно на европейския пазар, смята експертът. Ако потреблението на енергия в Китай беше останало на нивата преди коронавируса, нищо от това нямаше да се случи.

„Преди коронавируса износът на ВПГ за Китай нарастваше с двуцифрени числа. Китай договори големи обеми за години напред, тъй като предполагаше, че толкова високи темпове на растеж на търсенето на газ ще продължат.

Никой не е очаквал, че през 2020 г. ще има пандемия и че през 2022 г. ще има толкова големи излишъци. Китайските компании станаха търговци всъщност едва през 2022 г. Следователно не може да се каже, че Китай умишлено изкупува целия ВПГ и ще продължи да влияе кой да продава и кой да не продава“, смята експертът.

Освен това Западът не трябва да се обижда, а да благодари на Пекин. В края на краищата миналата година той всъщност направи голям подарък на световния газов пазар и преди всичко на европейците.

„През 2022 г. европейците поставиха рекорди за цените на газа, въпреки факта, че Китай всъщност не се конкурира с тях за ВПГ. Пекин, напротив, продаде този газ на европейците, изглаждайки дефицита.

Ако Китай нямаше проблеми с ковид и китайската икономика се развиваше с нормални темпове, тогава европейците щеше да са по-зле, нямаше да им се струва достатъчно. Цената щеше да се покачи още повече - до 5-6 хиляди долара за хиляда кубически метра ”, обяснява Юшков.

Сега обаче този риск се очаква през 2023 г., както говорят Европейската комисия, МАЕ, „Шел“ и много други. „Основният риск за Европа тази година е, че китайската икономика ще се върне към висок растеж и ще има конкуренция за наличните количества на пазара.

Предлагането на ВПГ на световния пазар няма да се увеличи, а Китай като потребител ще се върне, така че е твърде рано за европейците да се отпуснат. Всичко ще зависи от темповете на растеж на китайската икономика“, предупреждава събеседникът.

В същото време през януари-февруари вече се забелязва, че по-голямата част от ВПГ от пазара отново отива в Китай, а не в Европа, което означава, че конкуренцията вече е започнала, тъй като цените на газа в Азия отново са по-високи от тези в Европа .

„Топлата зима в Европа успокои всички. Когато обаче европейците преминат към закупуване на газ за изпомпване в подземни хранилища в подготовка за новия отоплителен сезон, цените ще се повишат.

И ако в Европа има суша, както беше миналата година, тогава ограничаването на производството на електроенергия във ВЕЦ и АЕЦ и ще направи газът още по-търсен. Трудно е да се прогнозират цените, но мисля, че ще се върнем към 1000 долара за хиляда кубически метра на спот пазара“, каза Юшков.

„Очакваме, че през 2023 г. цените на газа в Европа ще бъдат по-ниски от година по-рано и може да варират между 500-1000 долара за хиляда кубически метра. Китай все още може да бъде значителен реекспортьор на газ за Европа“, каза Наталия Милчакова, анализатор. Освен това тя не изключва, че с течение на времето Китай може да започне да препродава на Европа дори руския газ, преминаващ през „Силата на Сибир“.

„Китай може да започне да го втечнява в китайски малки заводи за ВПГ. В Китай има повече от 200 такива. И Русия ще има възможността да предостави на Китай необходимото оборудване за втечняване на газ и също така да пусне нов газопровод до Китай“, заключва Милчакова.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук