Този път сайтът „Фрогнюз“, списван от агент Академик, заби в земята всички досегашни фалшиви новини. В статията си от миналата седмица „21 адвокати на Пеевски и ПИБ в Ню Йорк, съдът ще вади сметки и офшорки на депутата“ агент Академик надмина себе си по измислици и откровени лъжи, пише "Монитор".

Как ги съчинява само – имало решение на магистратите да бъдат разсекретети банковите сметки на депутата Пеевски в чужбина и собствениците на свързаните с него офшорки, ...през септември било вероятно на Пеевски да му бъде повдигнато обвинение по закона „Рико“, свързано с ново разследване срещу него от ФБР и други институции в САЩ, противодействащи на прането на пари и укриването на доходи..., това било надлежно обяснено на зам.- главния прокурор Иван Гешев, който бил в САЩ през март т.г.... и

още куп откровени глупости.

Работи му фантазията на агент Академик. Що не се пробва в фентъзи жанра, по мярка му е. Или по-добре да отиде да се прегледа в някоя психиатрия, че бълнуванията му в този пореден пасквил срещу Пеевски започват да приличат на патология. Иска му се на агент Академик, както и на неговия спонсор банкера-фараон Цветан Василев, бълнуванията в статията да се окажат истина, но не би.

И този път ще останат силно разочаровани. Както се случи преди това с напъните по закона „Магнитски“. Помним колко приказки се изговориха тогава от същите тези двамата, какви чутовни санкции щели да наложат в Америка на Пеевски и на главния прокурор Цацаров, как преписката била на, под, над или зад бюрото на президента Тръмп (така и не разбрахме) и аха-аха санкциите всеки момент щели да станат факт. Но не станаха. И как ще станат?

За всеки здравомислещ човек беше повече от ясно, че

приказките на агент Академик и на Василев са само кьорфишеци.

Как американската държава ще наложи санкции на главен прокурор от една демократична европейска държава за това, че прокуратурата е разкрила най-голямата финансова пирамида в страната, струваща на българския данъкоплатец 3,5 млрд. лева? Институциите зад океана имат много повече опит от нас с финансовите пирамиди, че да се вържат на тези глупости. Все едно Бърни Мадоф да се жалва от американската прокуратура, че му е разрушила пирамидката за милиарди и така му увредила интересите и гражданските права. И да иска санкции за прокурорите. Пълен абсурд. Но това бе напълно достатъчно мантрата „Магнитски“ да се развява по медиите, спонсорирани от Василев и неговите сподвижници в България почти две години.
И да се повтаря до припадък от група лумпени, които трябва или да са много добре платени, или да са пълни идиоти, за да повярват, че финансовият измамник Василев и фалиралата пирамида КТБ могат да има нещо общо със закона „Магнитски“.
Същото се случва и сега,

но този път на дневен ред не е „Магнитски“, а законът „Рико“.

Един безумно формулиран иск до американски съд, в който няма дори нищо конкретно, а още по-малко основателно, но в който са „навързани“ ПИБ, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, „Булгартабак“, БНБ, квесторите, руската ВТБ, американската банка Ню Йорк оф Меллон, и още десетки български и чуждестранни ответници... Абе въобще който се сетите. Пълно мазало, поради което и съдията за пореден път е поискал от ищците да поправят исковата молба и да си конкретизират претенцията, че да може някой да разбере разгеле какво точно се иска в безумния миш-маш от твърдения и ответници. И никаква американска прокуратура не участва, и никакво ФБР или други държавни институции няма. Заведеният от поставените лица на Цветан Василев иск по закона „Рико“ е граждански, а не наказателен. И няма никакъв вероятност някой да бъде осъден по него, дори няма вероятност искът да прескочи предварителната фаза по допустимостта, предвид липсата на подсъдност в Америка спрямо част от ответниците. Целта на Василев и този път е да печели време в поредната медийна мантра, че в Америка, видите ли, имало „страшно“ дело срещу Пеевски, по което той аха-аха да бъде обвинен и осъден...., абе направо да бъде екзекутиран на електрическия стол. Всичко друго са поредните празни приказки.

И да не бъдем голословни, публикуваме становището на правната кантора „Морган Луис и Буке“ – на адвокат Кенет Шактър, което той даде специално за „Телеграф“. 
 



„По отношение на заведеното в САЩ дело срещу общо 24 ответника, в качеството си на процесуален представител на двама от тях, в това число г-н Пеевски и притежавано от него търговско дружество, мога да заявя следното:

Образувани са две напълно идентични граждански дела във федерален и щатски съд в Ню Йорк. С оглед тяхната еднаквост, съдията призова ищците да оттеглят единия от двата иска. Ищците отказаха доброволно да го направят, което е лишено от всякаква правна логика, дори самите ищци не можаха да се обосноват за това в съдебното заседание. Въпреки отказа им, съдията отново призова ищците да преразгледат този въпрос и да дадат своя окончателен отговор до 3 юли.

По отношение на естеството на иска, обръщам внимание, че това са граждански искове по т.нар. закон „Рико“, които се разглеждат от граждански съд и по същите не участва прокурор, нито се води наказателно разследване. Към настоящия момент делото се намира в съвсем начална процедурна фаза. На 3-ти юни 2019 г. страните се явиха на рутинно заседание за първоначално организиране на делото пред съдия, който има правомощия единствено по процедурни въпроси. Единствената цел на заседанието беше да се установи предварително графикът за водене на делото. Тъй като заведеният иск представлява чисто граждански спор между частни лица, на заседанието не присъстваха представители на правителството на САЩ, включително на ФБР, на прокуратурата на САЩ или на някоя друга правоприлагаща агенция. Съгласно законодателството на САЩ всяка страна трябва да бъде представлявана от адвокат, за да има право да участва в процеса. Тъй като има 24 различни ответника, някои от които се представляват от големи адвокатски кантори, около 20 адвокати или съдебни служители присъстваха от името на ответниците. Ищците се представляват от една адвокатска кантора.

Преди заседанието страните (включтелно ищци и ответници) представиха съвместно изработен и предложен от тях план за провеждане на делото. Страните постигнаха съгласие по почти всички въпроси относно графика. Накратко като резултат от заседанието може да се обобщи, че предстоят действия по разрешаване на процедурни въпроси – разрешаване на възраженията за подсъдност, които вече са заявени от мнозинството, ако не от всички от ответниците, които ако бъдат уважени означава, че ще бъде прекратено делото по отношение на тези ответници. Преди да бъде взето решение по тези първоначални въпроси, не може изобщо да се коментира за разглеждане на исковете по същество или за събиране на някакви доказателства, тъй като до такова разглеждане може и да не се стигне.

Общото ни впечатление е, че предявените искове страдат от множество недостатъци, в това число че са изключително неясни и са толкова слабо разработени, че дори са неразбираеми, не съдържат валидни правни искания, както и че не отговарят на формалните изисквания за такива искове. Ищците на няколко пъти се опитват да бавят необосновано процеса – въпреки предписаните им от съдията срокове, в които те следва да представят изменение на иска си, съобразно посочените от ответниците недостатъци, ищците не ги спазват, а искат следващо удължаване. Последното им искане беше за срок до 30 септември, което съвсем разбираемо беше отхвърлено от съдията като „твърде дълъг срок“ и срокът разумно беше удължен само до 15 юли 2019 г. Съответно ответниците ще имат срок за отговор по този изменен иск. Предвид предстоящите процедурни действия от страна на ищците и на ответниците не беше насрочено следващо заседание. Такова се очаква да се насрочи през есента на 2019 г., но следващото заседание отново ще бъде по процедурни въпроси – разрешаването на възраженията за подсъдност. Едва след това и ако все още има останали ответници по този иск, ще се пристъпи към разглеждане на възраженията по същество на предявените искове.“