понеделник президентът Румен Радев обяви датата на парламентарните избори. Те ще се проведат на 28 март догодина. Това обаче не беше съгласувано с политическите партии, които ще вземат участие в изборите.

По този повод коментар направи Борислав Цеков - доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика, пише Трибюн бг.

Голям интерес през последните дни предизвика решението на президента Румен Радев за първата възможна дата на изборите. През годините президентите ни традиционно са се консултирали с партиите кога да са изборите, право ли е на г-н Радев да насрочи дата, тогава когато той реши?                

Когато изтича пълният мандат на Народното събрание, конституционната норма възлага на президента да насрочи парламентарните избори в срок до два месеца от изтичането на неговия мандат.

Добрата държавническа практика винаги и без изключение досега е била това насрочване да не бъде еднолично, кабинетно, на тъмно взето решение на президента, а да се прави след консултации с политическите партии, които ще участват в изборите, било то парламентарни или извън парламентарни.

В случая г-н Радев пренебрегна тази държавническа практика и прибързано обяви своето виждане. Той има право на това, но отново подчертавам - добрата държавническа практика е съвсем друга.

За съжаление политическата партизанщина в своя най-лош вид доминира отношенията между българските институции и въобще на политическата арена у нас през последните години и това е поредният пример. Защото да се обяви от сега фиксирана дата, когато целият свят не знае какво се случва, е заредено с много рискове.

Какво ще каже г-н Радев след два месеца, ако не дай Боже поради изостряне на ситуацията, трета вълна на пандемията, се наложи да се отложи в рамките на конституционния блок датата. Доста недалновидно, но това е негово право. Ще го оценяват по това.

В крайна сметка единствените, които имат интерес от възможно по-скорошни избори, избори през зимата, са управляващите и партиите с твърд електорат и със силни структури, а те са само две – ГЕРБ и ДПС. БСП е в насипно състояние, а претендентите да влязат в парламента са лишени от възможност и от време да се подготвят. Това са политическите ефекти от провеждане на избори на 28 март, а не например в края на април.

Какво ще се случи, ако по това време епидемиологичната обстановка не позволява провеждането на избори? Как ще се процедира при тази ситуация - чуват се идеи, те да се състоят в два дни.

Надявам се първо, че в срока до два месеца, това са април и май, обстановката ще позволява да се проведат. Но ако хипотетично и тогава има едно изостряне на пандемията, трябва да се намери решение.

Едното разбира се е това – два поредни дни. Има разбира се и други аварийни конституционни варианти, но на този етап ще се въздържа да ги коментирам.

Най-важното обаче е тази пандемия да не се превръща в параван за въвеждане на абсолютно несигурни начини на гласуване – по пощата и т.н., което означава, че ще поставим изборите под една огромна фалшификация и измама.

Подобни гласове трябва да бъдат рязко отсечени. Сега, когато светът видя какви огромни измами се случват в Америка, някой от нас да говори за гласуване по пощата означава само едно, че иска да даде превес на изборните измами пред честните избори.

В този ред на мисли – каква е поуката от изборите в САЩ?

Поуката е една единствена – има един единствен сигурен начин за гласуване – лично и при снемане на самоличността и сверяване на данните, че човекът, който гласува е именно този, който е в избирателния списък. Всички други начини – дистанционно, по пощата, по интернет, с машини, са заредени с огромни рискове.

Аз отсега предупреждавам, че тази авантюра с машини, която се готви в България, където кандидати в обществената поръчка, обявена от ЦИК, са същите тези скандални фирми - Smartmatic и Dominion Voting Systems, върху които тегнат гигантски съмнения в момента за фалшификация и злоупотреба на изборите в САЩ, това ще създаде огромна несигурност на българските избори.

Няма машина, която да не краде гласове, ако този, който я поддържа не иска тя да отчита честно. Всеки, който поддържа машината може да сложи достатъчно прецизни софтуерни възможности за манипулиране на резултата. Дори и когато машината не е свързана с интернет.

Много малко хора в България са запознати въобще със сериозните експертизи по този въпрос – например докладът „Картър“ на бившия президент Картър, неговият световноизвестен център за честни избори, който посочва много конкретно огромните рискове от гласуване с машини, дори когато те не са свързани с интернет, опасностите са посочени много конкретно като технологични, технически и организационни.

Та у нас много малко хора познават този доклад. От държавните ни фактори очевидно никой не го познава, защото при тези обстоятелства, при които никой по света, с едно две изключения и виждаме при едното изключение в САЩ какъв гигантски скандал стана, да иска в България да се въведе машинно гласуване, означава само едно, че някой създава условия в бъдеще да бъдат фалшифицирани избори.

Аз отсега призовавам за бойкот на машините. Очевидно законодателите и ЦИК са тръгнали да въвеждат машини, ще похарчат залудо над 40 милиона лева на българските граждани.

Затова призовавам българските граждани, които искат да им се отчете гласът честно, да гласуват по традиционния начин с хартиена бюлетина.

Машините крадат гласове. Няма по-сигурен начин от традиционния, дори, когато може да има злоупотреби.

Всички от секционната комисия застават, има наблюдатели, има партийни представители, и броят хартиените бюлетини, а не гледат справките и баркодовете от някаква машина, от която разбират само един, двама души – компютърни спецове, в чиято добросъвестност нито някой е сигурен, нито има каквато и да е гаранция.

Може ли парламентът да противодейства на решението на президента?

Не. Това си е изключително правомощие на президента. Аз пак казвам смятам го за прибързано, за недалновидно и заредено с огромен риск да бъде променено буквално след няколко седмици. Смятам, че държавническата практика изискваше консултации, а не решения, взети на тъмно и еднолично.