През нощта на 9 ноември 1938 г. в Германия са извършени погроми над хиляди магазини, синагоги, жилища. Осквернени са гробища. Хиляди хора са бити, тормозени, убивани, пише в свой анализ Борислав Цеков, цитиран от Труд бг.

Тази привидно некоординирана акция на щурмоваците на нацистката партия, е добре подготвена от върхушката около Хитлер и Гьобелс. Претекстът е „народното недоволство" от убийството на германски дипломат в Париж, извършено от един 17-годишен младеж с еврейски произход.

Целта на акцията е да бъде стигматизирано еврейското население, което не се вписва в глайхшалтунг-а – унификацията на всички под тоталитарния монопол на националсоциализма.

След това на евреите е забранено да посещават музеи, обществени паркове, спортни площадки, а децата им са изключени от училищната система. Cancel-култура. 

Тези отвратителни събития са все още само далечна прелюдия към кошмарите на „окончателното решение“, формализирано на Ванзейската конференция от 1942 г.

„Кристалната нощ“ е широко отразена в световните медии. Действа като шокова терапия за свободния свят и особено в Америка, анихилирайки наивните илюзии у някои за „прогресивната същност“ на нацизма.

Извън трагичния си исторически контекст, метафората за „кристалната нощ“ неведнъж е била използвана, уместно или не, за да се илюстрират релефно определени събития или процеси като драстична заплаха за Свободата.

Но никога след Втората световна война не е имало събитие в Западния свят, а още по-малко в САЩ, което да изпълва до крайност тази метафора с реално съдържание. Така беше до 8 януари 2021 г.

След агресивни призиви на върхушката на Демократическата партия, мастодонтите на дигиталния свят - Facebook, Twitter, Google, Amazon и още няколко, извършиха серия от погроми срещу няколко милиона привърженици на Доналд Тръмп.

Самият Тръмп и кампанията му бяха забранени. Погромите засегнаха и стотици групи, които не споделят прогресистко-либералните догми или изразяват критично отношение към Джо Байдън - групата „Байдън не е моя президент“ с повече от един милион членове, беше изтрита от Facebook.

Същата съдба сполетя и страницата WalkAway, в която повече от половин милион бивши привърженици на Демократическата партия разказват защо я напускат.

Тяхното „престъпление“? Подкрепят Доналд Тръмп и неговата политика и не са съгласни с либерали и прогресисти. Всъщност, на 8 януари се случи „кристалната нощ“ в дигиталния свят.

Претекстът беше нахлуването в Конгреса от част от протестиращите срещу изборните измами на 6 януари. Изявленията на Тръмп насърчавали насилие и това нарушавало „правилата на общността“.

В тях обаче няма и сричка, която насърчава насилието. Има само такава политическа интерпретации, тиражирана от ляво-либералните медии.

За разлика от писанията на всякакви демократи от Александрия Окасио-Кортес, през Камала Харис до Мишел Обама, които най-буквално зоват за уволнения, разправа и репресии срещу републиканци, съставят списъци за преследване и пр.

Техните изказвания са христоматиен пример за език на омразата, който създава токсична атмосфера на политическа нетърпимост и провокират насилие. Но те очевидно не нарушават „правилата на общността“. Не ги нарушават и хилядите мародери от „Антифа“ и Black Lives Matter, които системно тиражират своите погроми и покушения.

Не са в противоречие с въпросните „правила“ и системните призиви в Twitter на иранския аятолах Хаменей за джихад срещу „неверниците“, за геноцид и унищожение на Израел, за убийство на американския президент.

Но изказванията на президента Тръмп им противоречат. До степен да бъде изтрит от тези платформи. Кому не е ясно, че в случая технологичните олигарси не са водени от загриженост за обществото, а целят налагане на политически дневен ред.

Цялата куха фразеология за „правила“ в тези интернет платформи е храна за наивници. За да бъде един текст правило за поведение, той трябва да е ясен, безпротиворечив, да формулира конкретни критерии и изисквания, които адресатите на това правило трябва да следват.

Когато обаче с етикета „правило“ е обозначен текст, който оставя най-широко поле за произволни действия от този, който прилага „правилото“, това е произвол, облечен в псевдонормативни одежди.

Това са не-правила, не-право. Защото за да бъде едно правило легитимно, то освен да е формално установено, трябва да има и ценностно съдържание, което го отграничава от произвола и не-свободата. „Правилата на общността“, за които говорим, са не-правила, защото са инструмент за произвол.

Какво друго, ако не произвол, е т. нар. проверка на факти (fact-checking) в тези платформи? Как така анонимни хора с неясно образование и още по-неясна компетентност се произнасят, например, като последна инстанция кои научни или политически възгледи са правилни?

Как така тези социални мрежи се поставят над закона и над институциите - без дори да изчакат решения на съд или на друг компетентен орган, стигматизираха всяко твърдение за изборни нарушения още от първите секунди след изборите? И тук аргументът „те са частни“, е несъстоятелен.

Над всичко е общественият интерес от реализация на гражданските права в плуралистична демократична дискусия. Щом частни корпорации директно увреждат този обществен интерес и засягат най-висша конституционни ценности, то тези частни корпорации са легитимен обект на санкции и ограничения.

Проявна форма на тази йерархия на ценности, която подчинява автономията на частните корпорации на гражданските права, са например всички анти-дискриминационни норми или пък гаранциите за трудовите права на хората, защитата от сексуален тормоз на работното място и пр.

Някой оспорва ли ги с аргумента „корпорациите са частни и си имат правила“? Същото от конституционно гледище се отнася до свободата на съвестта и на словото. Частните корпорации не могат да ги ограничават произволно. Още повече, когато въвежданите от тях ограничения не засягат само техни вътрешни отношения, а се отразяват мащабно на обществената дискусия.

Срамно е, че има хора, които се изживяват като приятели на демокрацията, а всъщност носят престъпния нагон на нейните убийци. Подкрепата за забраната на Тръмп и неговите привърженици, независимо от аргументацията за това, е признак на дълбок упадък на демократичните нрави.

Но и нещо повече. Някога, през 1932 г., на една своя лекция в Оксфорд Хърбърт Уелс първи употребява понятието „либерален фашизъм“.

Тогава увисва в празното пространство, защото либерализмът е все още идеология на свободата. Днес от този либерализъм няма и помен.

И пророческите думи на Роналд Рейгън, че ако някога фашизмът стъпи в Америка, това ще е под маската на либерализма, придобиват реални очертания. Колкото и конформизмът и невежеството да не ги разпознават.

Но фашизмът във всички свои проявления има едно качество - обречен е. Защото Свободата е от Бога, а тиранията от сатаната. Казано е - което е от Бога, ще остане; което не е от Бога, ще отмине.