През последните седмици за пореден път в публичното пространство се подхвърлят идеи за „преучредяване на държавата“, за „нов обществен договор“ и за „нова конституция“. Винаги, когато партиите в Парламента се оказват неспособни да решават сериозните проблеми, започва да звучи тази мантра: да свикаме ВНС, защото с действащата Конституция повече не може.

На калпави партии, Конституцията им пречи, казва конституционалистът д-р Борислав Цеков в свой коментар за в. "Труд".

На ВНС се гледа като на „пералня“, а на „новата конституция“ като на перилен препарат с избелващо действие. Пускаш в тях същите партии и същите политици, които са докарали държавата до сегашния хал, и след изплакване и центрофугиране те излизат оттам нови-новенички и готови за още управленски подвизи. В идеята за ВНС и „нова конституция“ се търси индулгенция за всички досегашни политически грехове и провали.

Тази идея обаче е особено опасна. И ако не се опомним като общество и не се върнем към реалния дневен ред на България, който няма нищо общо с „преучредяването“, „нов обществен договор“ и „нова конституция“, ще научим защо тази идея е опасна. И това няма да стане просто по трудния начин, а ще стане по възможно най-трудния начин.

Евентуалното свикване на ВНС ще отвори „кутията на Пандора“. Под силно външно въздействие националната държава ще бъде ерозирана в дълбочина. Ако в момента политическата система е пробита от външни въздействия на партийно ниво, то именно Конституцията удържа националния характер на обществено-държавната цялост. 

Свикването на ВНС и приемането на „нова конституция“ без всякакво съмнение обаче ще отворят държавата за външни влияния и на конституционно ниво. Това е така, защото със сигурност ще бъдат ревизирани фундаментите на националната идентичност и държавност, които действащата Конституция съдържа. Независимо, че някои наивно може да си въобразява, че подобно нещо няма да се случи.

Ще се случи - нали виждате как под външен натиск в коалиция влизат дори кръвни врагове? Нали сте свидетели колко ниска е компетентността и капацитетът да се отстояват национални позиции и интереси? Е, умножете всичко това по сто и ще получите „новата конституция“. Ще ви я опаковат пак в лицемерни фрази за „исторически компромис“ и ще ви я сервират без право на връщане.

Достатъчно е да познаваш онези няколко вагона с книги по политическа и конституционна теория и реалните механизми на властта и политиката, за да знаеш, че това неизбежно ще се случи. В едно ВНС, свикано да „преучредява държавата“, неминуемо ще бъде поставен въпросът за въвеждането на втори официален език наред с българския. При това ще бъде поставен в условията на коренно различна и неблагоприятна демографска картина, в сравнение с тази от началото на 90-те години. 

Искаме ли това като нация? Ще се предвиди също, че предизборните кампании могат да се водят на всякакви езици, а не само на официалния български. Искаме ли и това като нация? Ще се постави – и вече се поставя! - въпросът лица с двойно гражданство и лоялност към други държави да стават депутати, министри, президент и вицепрезидент, конституционни съдии.

Освен това, ще бъде поискано да съобразим „новата конституция“ с обстоятелството, че ЕС ратифицира Истанбулската конвенция, а също и да се осигури „брачно равенство“ на ЛГБТИ+, като се премахне положението, че бракът е съюз между мъж и жена. Ще предложат и „джендърната идентичност“, т.е. идентифицирането с друг пол, различен от биологичния, да бъде защитено от „дискриминация“. 

Вярвате ли, че същите тези партии, които не смеят да въздъхнат без да питат „посолствата“, ще устоят на вежливия, но категоричен натиск на същите тези посолства по такива въпроси? Ще се поставят искания и за премахване на забраната за партии на етническа и религиозна основа, както и за изличаване на конституционното признание на православното християнство, като традиционна религия.

Или най-малкото за включване и на исляма като традиционна религия, какъвто неуспешен опит вече се направи при приемането в 39-то НС на разработения и внесен от мен Закон за вероизповеданията, който действа и до днес. Със сигурност ще се отвори и въпросът за повече правомощия на президента за сметка на парламентарното управление.

Искаме ли всичко това като нация? Това ли са дебатите, които искаме да си вихрят месеци наред, докато държавата тъне в разложение? И докато се налага да спасяваме парламентарната република от авторитарните нагони на пост-тоталитарната и про-кремълска олигархия за еднолично президентско управление.

Прочее, голямото достойнство на Конституцията от юли 1991 г., приета от VII ВНС, избрано – чуйте внимателно! - с 90,79 процента активност, е, че закрепи всички тези национални фундаменти на държавното единство и националната идентичност. Към тях през 2005 г. прибавихме и геополитическия фундамент, като конституционализирахме участието на България в изграждането и развитието на ЕС.

Тези фундаменти са защитният вал на „крепостта България“.

Солидна преграда срещу външни интереси, недоброжелатели и зловредни идеологии, които разделят и сеят омраза или се опитват да преформатират държавата по свой калъп. Тази конституция не е ситуативна, а програмна. Хроничните проблеми на България – корупция, бедност, властова некомпетентност – не се дължат на Конституцията и няма да бъдат решени чрез нова конституция.

Още от 1994 г., когато бях избран за секретар на сдружение „Конституционализъм и демокрация“ с председател Гиньо Ганев, в което членуваха депутатите от VII ВНС, приели Конституцията, участвам в публичната дискусия, а през последните години - и в академичната, с тезата, че необходимост от нова конституция няма.

Естествено, Основният закон не е „свещена крава“ - когато има реална обществена необходимост, могат да се правят промени, но само на основата на широко обществено, парламентарно и експертно съгласие. И без да се посяга на фундаментите.

Да се иска „нова конституция“ означава да бъде предложена нова конституционна философия. Коя е тя? Президентска република, монархия или чужд протекторат иска някой, та му е нужна нова конституция?

Освен това, за „преучредяване на държавата“ може да се говори само в изключителни исторически моменти – когато се създава или възстановява несъществувала в даден период държава или когато се извършва революционен прелом, при който един управленски елит и обществен ред отиват на бунището на историята, за да се отвори пътят на напълно нови.

Хан Аспарух ли е възкръснал, че да преучредяваме България? Или пък във ВНС ще влязат някакви напълно различни партии и политици от тези, които сега са в Парламента, та да стане революционен обрат? Нищо подобно!

Истината е, че основния приоритет на държавата в момента не е Конституцията, а решаването на грамадата от икономически и социални проблеми, и укрепването на членството ни в ЕС и НАТО. Има място и за дискусия за конституционни промени в частта за съдебната власт.

Но минимално необходимите промени, които могат да се приемат от настоящия парламент, избран с рекордно ниска активност. Всичко останало ще вкара България в политически турбуленции с пагубен край. Това ли искаме като нация?

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук