Македония трябва да се казва Югозападна България, но никой няма да го приеме. Нашето искане да няма географско определение в името е поддържане на политика, започнала още от президента Първанов - той предупреди за това. Това заяви историкът професор Божидар Димитров в ефира на "Канал 3".
 
"Румен Радев просто поддържа една вече изработена политика, не от Бойко Борисов - той беше главен секретар на МВР тогава. Аз също поддържам това мнение. Македонският институт в България възприема името да е Вардарска Македония", поясни историкът във връзка с коментираното в Гърция мнение, изразено от президента Радев при посещението му в Македония.
 
На въпрос на водещата Мая Костадинова дали България не е трябвало да включи въпроса за името в ратифицирания договор с Македония, Божидар Димитров каза: "Веднага искам да кажа, че ние сме признали Република Македония под конституционното й име през януари 1991 г. и оттук нататък няма накъде да мърдаме".
 
Според него заслугата на премиера Бойко Борисов е в тласъка, който е дал за "ребългаризацията на Македония", за което проф. Димитров призна, че му завижда. 
 
Историкът обяви и първото нещо, което новото професорско движение в България ще направи: "Да прекрати гражданската война в България, започнала от 1919 г. и продължаваща до днес."
 
Той посочи като нейни прояви и развихрилите се в НС спорове за комунизма и фашизма, за народния съд, което доведе и до свалянето днес на заместник-председателя на Парламента Жаблянов.
 
"Тук тя (гражданската война) не е само вербална, избухва и в горещи периоди. Трябва да я прекратим. Ще направим като испанците: един мемориал, ще съберем там костите на всички - фашисти, комунисти, и край. След като испанците успяха, след като гърците успяха - те водиха тежка гражданска война до 1949 г.", припомни историкът.
 
Той потвърди, че на 5 март ще бъде сформирано професорско движение, а не партия.
 
"Не правя партия - НПО, не искам Нобелова награда за мир, тъй като е казано, че ако човек може да направи партия от 5 професора, а аз - от 200, ще получи Нобелова награда", разясни проф. Димитров. 
 
На въпрос дали движението ще бъде припознато от ГЕРБ на Бойко Борисов, проф. Димитров отвърна: "Какво означава да бъде припознато? Нали това е целта на упражнението - да се предложат на управлението професори, добри мениджъри, хора от занаята, а не фризьорки."
 
Движението ще се обяви твърдо за президентска република в България, категоричен е историкът. Последните словесни атаки между премиера Борисов и президента Радев са пореден пример за необходимостта от въвеждането на президентска република, тъй като парламентарната република "се е изчерпала", по мнението на професора.
 
"Една от причините да настояваме за президентска република е и тази - не може първите двама мъже в държавата да се карат като тийнейджъри. Защо Радев ще задава въпроси към Борисов, да не е журналист", попита Божидар Димитров.
 
Той разкритикува дрязгите в Парламента по исторически теми, които го отклоняват от основната му функция - законотворството. "Имам принципна позиция с какво трябва да се занимава Парламентът - да кове закони. Забелязахте ли през последните 2 седмици с какво се занимава? С исторически изследвания - кой е генерал Луков, за Луковмарш, за народния съд, за Васил Левски", изтъкна историкът.
 
Той препоръча на депутатите да приемат закон за българското гражданство, и приведе пример: "Никой не забеляза, че президентът е дал българско гражданство за миналата година на 3380 души - което е 4 пъти по-малко от предната година, което и без това е малко. В същото време унгарците и румънците приемат по 500 000 души годишно", каза Божидар Димитров.