В четвъртък британците може и да поискат да излязат от ЕС. Това би имало осезаеми последици и за България. Някои от тях се усещат още сега. Така нареченият Брекзит неусетно създава ново поколение българи - поколението на онези хора, които няма да възприемат ЕС като гарант за просперитет, стабилност и справедливост. Не защото с едното гласуване на британците в четвъртък всичко това може да бъде съсипано, а защото се появи готовност тези постижения да се разглеждат като някаква излишно надценена даденост.
България е сред малкото страни членки на ЕС, където практически няма значима антиевропейска партия. Антиевропейското знаме се развява предимно сред маргинални групи от ултранационалисти и сред една подчертано малобройна група сталинисти. Те приписват на ЕС ред въображаеми "злини" - като насаждането на хомосексуалност, например, или други подобни сюжети от областта на фикцията. Но няма системна организация, която да говори против ЕС с аргументи, взети от реалността. Парадоксално, но тъкмо Великобритания, която се слави с умението си да води аргументиран спор, в момента индуцира антиевропейското говорене в страни като България. При това става дума за говорене, което няма нищо общо с карикатурните подхвърляния за Гейропа в социалните мрежи.

Всъщност карикатурният начин, по който се гледа на ЕС, не е "специалитет" само на антиевропейските групи в България. Той е присъщ и на мнозинството запалени европейци, свели Съюза до нещо като чужда касичка, до която понякога те пускат да припариш. Когато България се готвеше да стане член на ЕС, основните привърженици на присъединяването представяха начинанието като "вход в клуба на богатите". И макар този поглед да беше присъда за нисък хоризонт, по всичко изглеждаше, че еврочленството ще разшири кръгозора и ще постави ценностите поне на дневен ред, след като вече беше пропуснато времето да бъдат лансирани като приоритет. Но се случи друго. И до днес за ЕС се говори като за "европейски фондове", а мерилото за пълноценност в този съюз се разглежда като степен на усвояемост на еврофондовете. В България не само се наложи една погрешна представа за ЕС, но и тази представа се разглежда като изчерпателна.
В момента "Брекзит" посяга именно на този измамен ЕС, който България конструира от десетилетие насам. Онова, което България дочува в гласа на Лондон, е следното: може да си богат и без ЕС. Без да знае, а и без да му е работа да го знае, "рекзит подкопава основното в българската визия за ЕС, след като вече подкопа и усещането, че антиевропейската теза е "специалитет" на лумпена.

За другите българи - тези, които виждат в ЕС преди всичко единство на ценности и принципи, гарантиращи свобода и сигурност, Брекзит също е вид посегателство. Заради руската рулетка, на която беше поверено някогашното съгласие за общото бъдеще на Европа.

Формално погледнато, за бъдещето на ЕС е много важно как ще гласуват британците в четвъртък, но за нагласите спрямо ЕС в България (а и не само в нея) това не е чак толкова определящо. За българите е достатъчно друго: че Великобритания се оказа готова да рискува всичко онова, което за България беше синоним на просперитет: за едни духовен и политически, за други - материален.

Що се отнася до конкретните последици от евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, те отново са свързани със следващото поколение - онова, за което едно евентуално бъдеще на Острова вече е лишено от предвидимост. Днес никой не може да каже как ще се отрази негативният вот на всички онези, които имат бизнес с Великобритания, учат или работят там. Сигурно е само едно: макар и да не се очакват незабавни последици, такива все пак ще има. Непредвидимо кога и непредвидимо какви. Две уточнения, които биха отказали от взимане-даване с Великобритания и най-хазартно настроените българи.

Татяна Ваксберг, Дойче веле

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ ЗА СЪДБОВНИЯ РЕФЕРЕНДУМ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ!