Който каже, че знае със сигурност как Великобритания ще гласува, е глупак или лъжец, а вероятно и двете. От преди седмица бяха проведени десет допитвания до общественото мнение от осем различни компании. Пет от анкетите бяха извършени през интернет, останалите пет – по телефона. В резултат можем да бъдем сигурни за някои неща, но не толкова за други. Това пише в свой анализ Питър Келнър, политически коментатор и бивш президент на YouGov, за списание „Нюзуик“, цитиран от БГНЕС.
Какво знаем със сигурност Има забележима промяна от началото на юни в посока от „оставане“ към „напускане“. Всяка социологическа компания намира повече подкрепа за „Брекзит“, отколкото беше в средата-края на май. Движението в индивидуалните анкети може би е отражение на извадката за колебанията; но всяка социологическа компания, каквито и да са нейните методи, открива една и съща посока на придвижване, което не може разумно да бъде обяснено със случайност. Има значителни разлики по географски признак.

Ако резултатите са близки, тогава Лондон, Шотландия, Северна Ирландия и вероятно Уелс ще гласуват „оставане“, докато останалата част от Англия ще гласува „напускане“. Какъвто и да е общият резултат, политическите последствия от тези разделения вероятно ще са големи. Налице е голямо разминаване между поколенията и по образователен ценз. Много по-вероятно е хората над 65 г. да подкрепят „Брекзит“ отколкото хората под 30; и тези с университетско образование далече повече се стремят към оставане в ЕС, отколкото тези, които са излезли от училище на 15 или 16 г. От друга страна НЯМА доказателство за значително разминаване между половете.

Повече жени, отколкото мъже, не са взели все още решение, така че може резултатите от решилите в последния момент да определят резултатите в четвъртък. Все пак, сред тези, които вече са взели страна, мъжете и жените в момента са със сходни възгледи. Това не е като в Шотландия през 2014 г., когато мъжете гласуваха за балансиране на независимостта, докато жените бяха решително за запазването на единството на Обединеното кралство. Какво не знаем със сигурност Докато проучванията са съгласни с посоката на движение, те не са на едно мнение за мащаба на движение или за сегашното ниво на подкрепа за "оставане" и "напускане". Поне по скалата от средата на май. И през последните шест дни видяхме числа, вариращи от едноцифрена подкрепа за „оставане“ (Opinium) до двуцифрена за „напускане (ORB).

Убеден съм, че надпреварата сега е рамо до рамо, но това е най-много добро предположение, отколкото твърда преценка. Има разлика и между изследванията по интернет и по телефона. Като цяло, тези различия са по-малко резки, отколкото са били; но дори и когато те дават подобни цифри като цяло, те се разминават по това как се подреждат различни групи избиратели. Онлайн анкетите са склонни да отчитат голямо предимство за "напускане" с 20 или повече пункта сред хората над 65 години и тези, които гласуваха за консерваторите на общите избори миналата година (Естествено, има голямо припокриване между двете групи). Телефонните анкети клонят към показване на по-оспорвана надпревара между тори и възрастни. Тези разлики дават още една причина за предпазливост при интерпретиране на допитванията до общественото мнение.

Нямаме никаква идея какво ще бъде участието на избирателите на вота. Това може да повлияе на резултата – но не можем да бъдем сигурни как. Да предположим, че един или два милиона души вземат решение в последния момент да отидат до местното избирателно бюро вместо да си останат вкъщи. И нека предположим, че те принадлежат към групи, които е най-малко вероятно да вземат участие в парламентарни избори. Ако те са преобладаващо млади хора (включително тези, които са се регистрирали онлайн през последните няколко седмици), това би било добра новина за „оставане“. Но ако те са предимно хора, които имат по-ниско образование, борят се да свържат двата края и живеят в части от Великобритания, където избирателната активност като цяло е доста под средната за страната, тогава това би увеличило шансовете на „Брекзит“.

Освен ако лейбъристите не успеят да убедят своите привърженици от работническата класа, че е в техен интерес да застанат редом с преобладаващото мнозинство депутати лейбъристи и гласуват за „оставане“. Битката за предлагане на най-безопасен вариант Какво, тогава, ще се случи през последната седмица? В предишен блог твърдях, че при миналите референдуми обикновено се стигаше до движение към запазване на статуквото, защото хората, които решават късно, предпочитат по-скоро сигурността нещата да продължат да са такива, каквито са, отколкото да поемат риска на гласуване за промяна. Оставам на основната позиция, че решаващите в последния момент ще предпочетат сигурността пред риска. Въпреки това вече не съм сигурен , че от това ще има полза „оставането“.

През изминалите две седмици „Кампанията Напусни“ успешно напредна поради изблика на имиграция, докато кампанията „По-силни в Европа“ засега не успява да задържи икономическите рискове от „Брекзит“ на челно място в съзнанието на гласоподавателите. Това увеличава перспективата, че решаващите в последния момент, които като цяло малко се влияят от новините, и имат най-слаби чувства към ЕС сам по себе си, по-скоро ще вземат страна през последната седмица въз основа на „контрол на нашите граници“, отколкото въз основа на заплахата, която „Брекзит“ представлява за работа, благосъстояние и жизнен стандарт.

Трябва да помним, че обществените нагласи към имиграцията са внушавани до голяма степен от нарастването на несигурността и неравенството през последното десетилетие. Сигурни, добре платени работни места за милиони хора трудно ще се появят, обществените услуги са притиснати, повечето хора на малко над 20 г. не могат да си позволят да станат собственици на домовете си и така нататък. Можем да обсъдим причините - технологията, банковата криза от 2008 г. , демографския натиск върху публичните разходи и т.н. За много от избирателите, обаче, глобализацията и имиграцията са основните виновници, които правят живота по-лесен за заможните и по-труден за всички останали.

Ако на „Брекзит“ се гледа като на път за запазване на останалата част от света в шах, и даващ на британците по-добре платени работни места, по-добри обществени услуги и като цяло по-сигурно бъдеще, при промяна на мнението към сигурност през последната седмица може да отдели взимащите решение в последния момент от статуквото и да ги придвижи към „Брекзит“. В крайна сметка все още очаквам промяна към статуквото победа с малко за "оставане". Но ние имаме работа с вероятности, а не със сигурни факти. Имаме замъглена картина на настоящето, и само можем да гадаем за бъдещето. Напълно възможно е тенденциите на изминалите две седмици да продължат, и ние да трябва да гласуваме за напускане на ЕС. Големият въпрос за последната седмица е: може ли „По-силни в Европа“ да направи своите икономически предупреждения свързани с „Брекзит“? Ако те могат, те ще спечелят; Ако не, те ще загубят.