Седмица измина откакто промените в Наказателния кодекс за по-тежки наказания за пияни и дрогирани шофьори на пътя (сред тях отнемане на автомобила или заплащане на равностойността му, ако шофьорът кара чужд) са в сила.

Още при първите изявления от страна на МВР и прокуратурата, че новите мерки дават резултат, диванните експерти, с любезното съдействие на някои медии и знайни и незнайни адвокати поведоха война срещу държавата в опита й да осигури превенция на пътя. 

Кратка е обаче паметта на българския зрител за зрелищата и темите, които му се поднасят от същите всичколози, правозащитници и медии.

Преди месец мейнстриймът диктуваше мощна истерия срещу пияните и дрогираните шофьори, правеха се кампании, протестите на опечалени близки и роднини на загинали от ударите на опиянените и неадекватни шофьори се отразяваха напоително, а масовите призиви към законодателя бяха все в една посока – „променете закона и спрете пияните и дрогирани шофьори по пътищата“.

Сега, след като Народното събрание под гражданския натиск и логичното обществено недоволство промени Наказателния кодекс и въведе по-строги мерки, като че цялата ненавист към неадекватните и безотговорни шофьори се изпари. Изведнъж убийството на Милен Цветков от дрогиран,  помел го след употреба на цял коктейл от дрога и алкохол в кръвта, като че ли не се е случило.

Заглъхнаха отзивите от присъдата за убиеца му за „престъпление при евентуален умисъл“, която до скоро същите адвокати-критикари на по-строгите мерки срещу пияните и дрогираните на пътя, наричаха „пробив в съдебната практика“. Като мираж за медиите и коментаторите вече е и трагедията със загиналите две момичета, чиито живот бе отнет за секунди от шофьора Георги Семерджиев под влияние на алкохол и наркотици на столичния бул. „Черни връх“. Избледняха трагедиите на десетки, дори стотици семейства.

Сега, след като в крайна сметка законодателят промени закона и въведе наказания, които отговарят на исканията на протестиращите граждани срещу дрогираните и пияните шофьори, изведнъж законът стана „популистки“, а войната придоби нови измерения – на пияните и дрогираните и техните защитници срещу държавата.

Едва ли има обаче европейска държавата, в която властите да са така снизходителни към пияните и дрогирани шофьори и към нарушителите на правилата на пътя, както бе в България допреди настоящите промени. У нас спорът за изземването на автомобилите на нетрезви водачи се води дълго и протяжно и като че ли все надделяваше виждането на разни правозащитници, че едва ли не правото на собственост е по-важно от правото на живот. 

От години тенденцията в Европа е точно в обратния смисъл - по затягане на контрола срещу пътните нарушители и рестрикциите срещу тях.

В началото на юли Австрия - една от държавите с най-строги санкции срещу водачи, седнали зад волана с алкохол и наркотици в кръвта, прие законови промени за отнемане на автомобил дори само при превишаване на скоростта. Така в Австрия водачи, които карат с над 60 км/ч над ограничението в населени райони или над 70 км/ч извън града, ще бъдат временно задържани.

Освен това шофьори, които превишават ограничението за скорост с 80 км/ч в града или над 90 км/ч в селски райони, ще бъдат наказвани с незабавна конфискация още след първото нарушение.

В други европейски държави контролните механизми срещу пияните и дрогирани шофьори са затегнати отдавна. В Полша превозното средство на всеки, заловен с 1,5 промила алкохол в кръвта или причинил катастрофа с поне 0,5 промила, се отнема от държавата, а ако колата не е негова, той плаща глоба равна на стойността на автомобила. За съпоставка – у нас допустимото количество алкохол в кръвта на водачите по закон е до 1,2 промила. Ограничението за шофиране след употреба на алкохол в Полша е 0,2 промила.

Преди две години Дания също прие закон, който позволява на полицията да конфискува автомобилите и да арестува шофьори, които нарушават допустимата максимална скорост или си позволяват да се качат зад волана след употреба на алкохол.  Да не говорим какви строги правила за движение по пътищата има в съседна нам Гърция, която особено в летните месеци е любима дестинация за множество българи.

Дали когато отидат на почивка на Халкидики или в Солун нашите критикари на по-строгите мерките срещу пияни и дрогирани шофьори си позволяват да нарушават правилата? Едва ли, защото в Гърция е забранено дори да шофираш по джапанки или да пушиш цигара докато си зад волана, а глобите са толкова солени, че само едно своеволие може да изтръска от портфейла на нарушителя всички спестявания за узо и калмари, предвидени за цялата ваканция.

Будали ли са датчаните, гърците, германците, поляците, че търпят държавите им така строго да ги наказват, ако нарушат правилата за движение по пътищата? Едва ли. По-скоро гражданите на тези държави, а и местните експерти, съветници, юристи, политици добре разбират, че единственият начин да спреш един нарушител да се гаври със системата е да му бръкнеш в джоба.

Впрочем и в България този принцип работи безотказно и това се разбира дори от придобилите у нас славата на недипломирани политолози таксиметрови шофьори, които от няколко дни разнасят клюката, че нощем все по-рядко виждат по улиците на София скъпи возила да летят по булевардите като пилотирани от Шумахер. Явно заплахата да ти изземат автомобила, ако те хванат да го караш пиян или дрогиран, е достигнала дори и до най-заклетите любители на чашката и „леката дрога“, щом са слезли от скъпите автомобили и са подкарали по-евтини. 

Хайде да спрем с внушенията, че и много „невинни“ щели да останат без автомобилите си. Най-малкото, защото пътните полицаи, още по-малко прокурорите, ще тръгнат да прибират автомобилите на шофьори, които очевидно не са били дрогирани или пияни. За разумните хора е ясно кого преследва законовата поправка, която може да не е идеална, но първо – вече постига ефект, и второ – винаги може да се коригира допълнително. Време е всеки да поеме отговорност за действията си и да изисква отговорност от останалите на пътя. 

Безпочвени са и оплакванията къде МВР щяло да складира всички иззети от неадекватни шофьори коли, най-малкото защото очакванията са именно тези мерки да намалят броя им. Този метод не само в България, а по цял свят се нарича по един начин - превенция. И, ако ние като общество не осъзнаем, че тя ни е повече от нужна, то не бива утре да се възмущаваме когато поредният пиян или дрогиран джигит направи поредната катастрофа и отнеме бъдещето на невинна жертва.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук