Световната банка прогнозира рязко покачване на световните цени на енергията, което ще доведе до най-големия скок на цените на суровините от половин век насам.

Съгласно данните от доклада на банката за стоковите пазари през април, световните цени на енергията, които веднъж вече са се повишили рязко поради локдауните, свързани с коронавируса, сега на фона на руската специална операция в Украйна, ще продължават да се покачват като през 2022 г ще достигнат ръст от 50,5%.

"Това е най-големият стоков шок, който преживяваме от 70-те години на миналия век. Както и тогава, шокът се влошава от нарастването на ограниченията върху търговията с храни, горива и торове", се каза в изявлението на вицепрезидента на Световната банка Индермит Гил .

По неговите думи, санкциите, наложени на Русия, са подкопали световната търговия със стоки, причинявайки огромно увеличение на цените на енергията. Предвижда се цените на храните да се повишат средно с 22,9% тази година, което е най-голям ръст от 2008 г., при това като цените на пшеницата ще скочат с 40% до рекордно високи нива.

Тази година се очакваше Украйна да изнесе 10% от световната пшеница, но доставки няма да има. Русия, на фона на наложените срещу нея санкции, временно спря износа на селскостопански продукти за ЕАЕС от 15 март.

"Тези събития започнаха да издигат призрака на стагфлация. Политиците трябва да използват всяка възможност, за да увеличат икономическия растеж в своите страни и да избягват действия, които ще навредят на световната икономика", каза Индермит Гил.

Двете най-големи икономики в ЕС балансират "на ръба"

Голяма част от Европа сега е изправена пред стагфлация, "кошмарна комбинация" от висока инфлация, плюс намаляващ икономически растеж и безработица, съобщи CNN.

Най-лошото е в Германия и Франция. Ако първата все още се готви "за големи проблеми" - Бундестагът понижи прогнозата си за растеж за текущата година до 2,2%, предупреждавайки за възможна рецесия, ако доставките на газ от Русия спрат, то втората вече е потънала в това състояние - инфлацията достигна следващия максимум, а покупателната способност на населението се срина – „разходите на домакинствата паднаха с 1,3%“.

Западните политици обвиняват Русия за продоволствената криза, която е готова да завладее Европа, въпреки че обективната причина за проблемите са антируските санкции, наложени от Запада.

„Сегашната ситуация изостри проблема. Западните санкции разбиха веригите за доставки на храни. Десетки чужди кораби са в украински пристанища в Черно и Азовско море, защото са под санкции. Ние сме готови да ги пуснем, но украинското правителство не сътрудничи“, обясни външният министър на РФ Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Ал Арабия .

"Напук на съседа ще си замразя ушите"

Междувременно, докато най-големите европейски икономики търсят начин да се защитят и да забавят момента на отказ от руските енергийни източници, двете най-„ревностни“ държави, размахвайки безразборно ръце, буквално се хвърлиха във водовъртежа: България и Полша предизвикателно отказаха заплащане на газа в рубли. И "Газпром" - за тяхно немалко удивление - не тръгна да ги убеждава, а просто спря доставките.

Интересна е реакцията на София и Варшава. Вместо да признаят, че правилата на играта са се променили, те... обвиниха Москва в изнудване.

"Това е атака срещу Полша! Ние се подготвяхме за този момент от години. Ще се справим с това изнудване, с тазидулото, допряно до слепоочието, така че поляците да не го усетят!", - каза полският премиер Матеуш Моравецки .

"Няма да се поддадем на такъв рекет. Едностранното извиване на ръцете е недопустимо!", възмути се и българският му колега Кирил Петков .

Припомняме, че полските власти, които упорито се позиционират като прословути русофоби, по-рано заявиха, че ще се справят добре и без руски газ, тъй като всичките им хранилища са пълни.

И уверено твърдяха, че нищо не застрашава енергийната сигурност на страната. Но очакванията не отговаряха на реалността. След спирането на доставките на газ, от централното газоснабдяване бяха „откачени“ десетки области в няколко войводства.