Der Spiegel: Всички за един? Или гаранциите на НАТО са само мит?

През 1955 г., когато ФРГ влязла в Алианса, Бундесверът още не съществувал, и в случай на нападение от страна на Москва германците на първо място възлагали своите надежди на „решителността на Съединените щати”, пише Клаус Вигрефе.
 
Тъй като правителството на Конрад Аденауер имало „малко вяра в Североатлантическия договор”, в секретен документ „Задължения на САЩ пред Федеративната република”, юристи от германското МВнР изброили всичко, за което „САЩ дали своето съгласие”, отбелязва Вигрефе.
 
Експертите на Аденауер дошли до извод, че юридическите задължения на американците са „доста скромни”, продължава авторът на статията. „В случай на нападение на една страна от НАТО, особено на ФРГ, САЩ се задължават да окажат подкрепа в степен в мярка, каквато счетат за необходимо – цитира Вигрефе юристите от МВнР на ФРГ. – Съединените щати решават има ли нападение и какво да бъде военното съдействие от тяхна страна.”
 
„С други думи в случай на нападение на страна от НАТО американците по своя преценка решават дали да се намесят във войната, или да не предприемат нищо” – пояснява журналистът. А доколкото всички членове на НАТО са „равноправни”, това засяга не само Германия, но и всички партньори в Алианса, констатира Вигрефе.
 
От началото на украинската криза през 2014 г. канцлерът Ангела Меркел непрестанно говори за „задълженията на НАТО пред всеки негов член”. С подобни заявления германското правителство се опитва да успокои балтийските страни, които „се съмняват, че в конфликта с Москва те могат да разчитат на останалите партньори”.
 
„От времето на Аденауер текстът на Североатлантическия договор (член 5) не се е променил. Няма никакви основания вече да се трактува не така, както преди 60 г., тъй като мнозина съвременни политолози и юристи интерпретират текста на договора по същия начин, както някога експертите на Аденауер” – обобщава журналистът от Der Spiegel Клаус Вигрефе.
 
Превод и редакция: БЛИЦ