Още от пролетта беше ясно, че когато Мутафчийски каза „яко ще се мре“, не го каза, за да плаши безстрашната Бенатова, а защото прости математически модели и достъпната информация за разпространението на Covid-19 предсказваха класическа пандемия с особено голямо разпространение. Това написа в онлайн изданието си Любен Дилов-син. 

Публикуваме част от текста му без редакторска намеса: 

Когато кажем „нямаме държава“, или – по-модерното – „няма такава държава!“, ние всъщност описваме собствената си неспособност да си подредим общия живот и отношения. Тази неспособност се разпростира от етажната собственост до етажа на президента. Тя се корени в удивителната и характерна само за нас поговорка „като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар“.

Основава се и на прозрението, че децата горе-долу ни се получават, защото са от малкото неща, които не правим с ръцете или ума си.

Удивителното е, че иначе сме народ от съобразителни хора, бързо възприемащи новото, общо-взето безстрашни и склонни на самопожертвование в името на каузи и идеали. Историята ни отпреди 1945-а  изобилства с примери в тази посока. С личен героизъм, а и колективна мъдрост, като Търновската конституция например.

Какво ни става в днешни дни?!

Само вземете начина, по който днес обществото приема обявените мерки срещу грипа до 21 декември. Добри, или лоши, това са стъпки, премислени дълго (според мнозина прекалено дълго) и неизбежни, ако искаме не толкова да ограничим заразата, колкото да дадем възможност на изтощената ни здравна система да лекува болните.

Скандално ВИДЕО: Млад лекар от ВМА попиля Бенатова за К-19 и я закова с този въпрос

Още от пролетта беше ясно, че когато Мутафчийски каза „яко ще се мре“, не го каза, за да плаши безстрашната Бенатова, а защото прости математически модели и достъпната информация за разпространението на Covid-19 предсказваха класическа пандемия с особено голямо разпространение. Нито първата, нито последната в историята на човечеството, но напълно изненадваща за разглезеното състояние, в което ни сварва.

И сега, когато наистина яко се мре – най-яко в света, даже, според някои изчисления – мнозина от нас продължават да мислят, че цялата тази история е някакъв заговор на държавата лично срещу тях. Като знаменитият герой на Джоузеф Хелър от „Параграф 22“, който в разгара на войната, представете си, твърди, че искат да го убият…

***

И днес, когато чуя таксиметровия шофьор да въздиша по адрес на мерките: „искат да ни убият“, все ме напъва да му изкрещя: Война е, глупако! Искат да убият всички ни и не държавата, а невидимата гадинка, дето се убива със сапун! Трябва ли да тръгнат военни камиони с трупове по улицата, за да повярваме?

Собствената ни глупост ни убива всеки ден.