Дойче веле: Лъсна подмолната игра на Кремъл срещу западните ценности
Москва от години манипулира общественото мнение в много държави. При това доста успешно
Още от 2013 година Кремъл използва лостове за външна намеса в чужди държави с цел формирането на политически нагласи. Засегнати от това са почти всички европейски държави.
До този извод стига проучване на американската фондация "Джърман Маршал Фънд", изброяващо детайлно намесите на руската държава в други страни. За да манипулират обществената дискусия, особено по време на избори и референдуми, контролирани от Кремъл информационни канали целенасочено са разпространявали дезинформации, крайно тенденциозни съобщения и популистки истории.
И това няма нищо общо с плурализма и поднасянето на балансирана и обективна информация, което иначе би било в духа на свободните общества - тук става дума за незаконна намеса.
Тези нови дезинформационни кампании използват това, че в днешния дигитален свят хората са затрупани с информация. Информационното пространство е залято от огромно количество лъжи, полуистини или абсурдни новини.
При това тук не става дума за добавяне на нови данни и факти за дадено събитие, а по-скоро за посяване на съмнения у гражданите чрез засилване на "информационния шум" по дадена тема.
По този начин истинските факти и обстоятелства биват подкопавани или обезценявани като една от многото възможности.
За "лошия елит" и "добрия народ"
Не е обаче само Русия - Китай и други авторитарни държави също така провеждат такива дезинформационни кампании за манипулиране на обществения дискурс в демократичните страни.
Уж с цел разширяване на свободата на мненията и на печата, целенасочено се използват възможностите на "отвореното общество" (по Карл Попър) за подкопаване на същото това общество.
Същевременно тези авторитарни държави са възприели репресивен подход към свободните медии вътре в страната, което ги превръща в нещо като "дигитални диктатури". Става дума за нова форма на експанзивен дигитален авторитаризъм, който застрашава постиженията на демокрацията.
Политическата стратегическа цел е да се подкопаят демократичните процеси. Точно затова в официалните руски медии, като RT (Russia Today) или Спутник, като постоянен мотив се разпространява наративът за "лошия елит", който управлявал "добрия народ", което обезмисляло напълно изборите.
Известният от съветско време мотив за "капиталистите", които поробват "пролетариата", е трансформиран в постмодерен популистки вариант. Както и по съветско време, този антиелитарен наратив често се допълва от антиамерикански настроения.
Стратегията на Кремъл включва и това да се внушава, че западните демокрации са политически изчерпани.
В изследване на Гордън Рамси и Сам Робъртшоу от Политическия институт на лондонския Кингс колидж, резултатите от което бяха публикуване тази пролет, двамата са установили, че от общо 2641 публикации на РТ и Спутник по вътрешнополитически теми във Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Швеция, Италия и Украйна, цели 2157, т.е. 81,7% са били пълни с клишета за политическата дисфункция на демокрациите.
В един строй с популистите
Обезценяването на политическите процеси в Европа трябва да прикрие недемократичната природа на руската система и да легитимира властта на президента Путин.
Освен това целта на кремълските намеси в Европа е да отслабят определени политически групи и партии, които не одобряват политиката на руския президент и подкрепят санкциите срещу Русия.
Подкрепа в медиите на Путин получават най-вече популистки партии в Европа и протестни движения като "жълтите жилетки" във Франция. До каква степен контролираният от Кремъл ТВ канал РТ се концентрира в информациите си на френски език върху движението на "жълтите жилетки" показва изследване на платформата Аvaaz от пролетта на 2019 година.
Възходът на популистките партии в Европа със сигурност се дължи на редица политически, исторически, културни, икономически и социални причини. Но несъмнено контролираните от Кремъл медии засилват подобни тенденции, като разпространяват популистки идеологии, поляризираща пропаганда и откровена дезинформация.
Последвайте ни
57 Коментара: