Когато Антонио Таяни, председател на Европейския парламент, посети България по-рано тази седмица, политическото ръководство на страната беше решено да покаже пълната си отдаденост към ЕС, пише Eurasia Review, цитиран от "Фокус". По време на посещението, премиерът на България Бойко Борисов дори заяви, че българите са сред най-малко евроскептичните нации в Източна Европа.

Но в този случай, както всичко на Балканите, позицията на страната спрямо ЕС не е толкова ясна. В контекста на експанзията на руското влияние в Източна Европа, не е толкова ясно дали България ще остане с толкова твърда позиция и в бъдеще.

През годините изследванията на общественото мнение показваха, че отношението на българското общество към ЕС често е доста разделено. Последният Евробарометър от септември 2017, например, показва, че 55% от запитаните имат позитивно отношение към Съюза.

Въпреки че резултатът показва възходяща тенденция спрямо миналата година, такава малка разлика в никакъв случай не демонстрира, че европейският път на София е твърдо избран. България, която винаги е била с единия крак на Запад, а с другия на Изток, прилага много деликатен баланс между ЕС и Русия.

Новоизбраният президент Румен Радев направи залог и на двете места, позиционирайки се в полза на поддържането на приятелски отношения с Русия, докато често подчертава евро-атлантическата си привързаност. Докато това оставя истинската му позиция по отношение на ЕС спорна, чуждестранните дипломати са на мнение, че изглежда малко вероятно Радев да промени проевропейския курс на България.

Независимо от това, времената станаха много по-сложни и внимателно поддържаният баланс е в риск да се развали. ЕС преживява може би най-трудните времена след създаването си, а САЩ, с президент Доналд Тръмп, гледат да оправят отношенията си с Москва, Съюзът бързо губи ролята си на котва, държаща България привързана към Запада. Русия не се колебае да използва възможността да завърти България – както и други източни членове на ЕС – на Изток и да привлече София по-близо до орбитата си.

В същото време издигащият се национализъм със силно антиевропейски сантимент рязко отслабва позициите на Радев. Няма големи съмнения относно това, че пламъците на национализма се разпалват от Русия. Между 2013 и 2016 година броят на евроскептичните и анти- натовски/САЩ публикации се увеличиха, съответно с 16 пъти и 34 пъти.

Междувременно проруската пропаганда се е увеличила 144 пъти, което придава на българската медийна среда откровено проруски изглед. Ефектите от подмолната кампания се усетиха много ясно на парламентарните избори през 2017 година, когато в българското правителство за първи път се включиха крайно-десни националистически партии. Те се противопоставят на санкциите срещу Русия и заплашват да детонират правителството ако то подкрепи анти-руски мерки.

На президентските избори през 2016 година Красимир Каракачанов, използвайки консервативна платформа, представляваща смес от национализъм и православие, стана трети. Това, заедно с голямото руско население в България, означава, че неговата партия е потенциален носител за Русия, която може да я използва, за да придава анти-западен тон на публичните дебати.

Независимо от това, че Радев в крайна сметка спечели изборите, неговото поле за стратегически действия против Русия е критично стеснено. България е много уязвима към руски натиск, благодарение на факта, че руските компании владеят българския енергиен пазар.

„Газпром“ е единственият играч на газовия пазар и контролира инфраструктура, с която доставя половината от газовите ресурси в страната. „Лукойл“ има подобни позиции на петролния пазар и притежава единствената петролна рафинерия и 50% от цялата мрежа за продажба на гориво. Не само че енергийната сигурност на България е уязвима, но проблемът може и да се задълбочи.

Москва наскоро предложи да предостави необходимото финансиране за модернизацията на българския енергиен сектор. Ако нейните амбиции се реализират, Русия ще успее да хване здраво в хватката си България и да постави Европа под още по-голяма енергийна заплаха.

Руското могъщество в този сектор може да доведе до повторение на 2009-а, когато тя отряза София и Югоизточна Европа от газови доставки. Независимо от горепосоченото, точно това е мястото, където Брюксел има шанс да отслаби хватката на Москва. Чрез инструментите на Енергийния съюз, създаден, за да повиши енергийната сигурност на Европа чрез диверсификация на източниците, тя притежава потенциалната възможност да отговори на руските инвестиции с европейски.

Подкрепата и насочването от страна на ЕС определено е необходимо, за да се премахнат структурните енергийни проблеми на България. Включително забавянето в построяването на ключова енергийна инфраструктура – пропуск, който Русия силно иска да поправи. Като допълнителна полза, Енергийният съюз добавя юридическа тежест на изтласкването на руските енергийни компании като „Газпром“, които ЕС разследва за злоупотреби с пазарната си позиция, завишавайки изключително високите цени на природния газ в България.

По-позитивно сътрудничество с България чрез Енергийния съюз ще помогне за намаляването на пропуските и в други ключови сфери и съответно зависимостта от Русия, особено в сферата на регулациите и надеждността на засегнатите власти.Инвеститорите постоянно сочат двойния стандарт в прилагането на законите като причина за отбягването на страната. Ясно обвързване с ангажимента да се помага на България да се бори с проблемите си чрез Механизма за съдействие и версификация (МСВ) е изключително подходящо за насърчаване на нужните реформи, които ще направят българския пазар по-привлекателен за Западните инвеститори. Освен това, съдействието с Енергийния съюз може действително да доведе до позитивни резултати. Литва успя да преодолее тежката си зависимост от руската енергия, като диверсифицира доставките с европейска помощ. Тя започна да внася скандинавски газ през 2014 година и построи терминал за втечнен газ в Клайпеда, а освен това откри връзка към електрическите мрежи на Полша и Швеция през 2016 година.

Всъщност чрез намесата на ЕС, България вече намали зависимостта си от Русия, тъй като Енергийният съюз бавно подкопава монопола на руските енергийни компании. ЕС има шанс да блесне, като създаде позитивни примери на действията си в страната и по този начин ще контрира руската офанзива за умовете на българите. Ясно е, че действията през Енергийния съюз и МСВ може да са ефективни само като част от по-широка стратегия за подобряване на икономическите и социалните възможности чрез участието на Запада, а не на Русия.